Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Х. Р. И. против решение 637 от 19.03.2014 г. по адм. дело 102/ 2014 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение изх. ДОИ 13000205ВН 002ВН/ 11.12.2013 г. на директора на дирекция Архитектура, градоустройство и устройствено планиране на община В., с което е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. ДОИ 13000205ВН/ 22.11.2014 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като исканата информация е обществена и не са налице основания за постановения отказ. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който решението на административния орган да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Решението на Административен съд Варна е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона.
Изводите за съдебния състав за постановяване на административния акт от компетентния орган и при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила следва да бъдат споделени.
Заключението за съответствие на решението с изискванията на материалния закон обаче е направено в противоречие с нормите на чл. 2 и чл. 37 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и със събраните доказателства. Неправилно от страна на съда е преценено, че исканата информация не е обществена. Исканите сведения са свързани с дейността на задължения субект по прилагане на нормативните изисквания по издаване на разрешения за строеж и упражняването на контрол в областта на строителството за конкретен имот. Тази информация засяга упражняването на законовите правомощия на задължения субект в сферата на строителството, регламентирани в чл. 223, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и позволява на заявителя да си състави мнение за работата на административния орган във връзка с осъществяването на контрола върху строежите и строителните дейности на територията на общината. Ето защо следва да се приеме, че исканата информация попада в приложното поле на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен.
Заключението на съдебния състав, че са налице основания за постановения отказ, тъй като законът не предвижда достъпът да бъде предоставен под форма на отговори на въпроси, както и че исканата информация не е създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на община В., също е направено в противоречие с нормативната уредба. Основанията за отказ да се предостави исканата информация са изброени в нормата на чл. 37, ал.1 от ЗДОИ. В случая административният акт не е мотивиран с нито едно тези основания, поради което следва да се приеме, че отказът на административния орган да предостави исканите сведения е постановен в противоречие със закона. Начинът на предоставяне на информация, не се включва в изискванията на цитирания текст, поради което изложените в този смисъл мотиви на административния орган и на първоинстанционния съд не могат да бъдат възприети. Действително, разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗДОИ изброява формите за предоставяне на информация. В случая в заявлението е посочена една от тях (копие на хартиен носител) поради което не може да се приеме, че от страна на заявителя е допуснато нарушение на цитирания текст от закона. Формулировката на заявлението също не дава основание за постановения отказ, тъй като указания за прецизиране на искането по реда на чл. 29, ал.1 от ЗДОИ на заявителя не са дадени. Обстоятелството, че информацията е поискана под форма на въпроси в случая не освобождава административния орган от задължението да предостави исканите сведения, тъй като същите са конкретни, налични и не са изисква тяхното създаване от задължения субект само за нуждите на административното производство. Поради това информацията следва да бъде предоставена, ако не са налице пречки за нейното разкриване по смисъла на чл. 37 от ЗДОИ. Съображенията на съдебния състав, че исканата информация не е създавана, получавана и съхранявана от задължения субект, също не се споделят от настоящата инстанция. От една страна тези съображения недопустимо допълват мотивите на административния орган, а от друга, са в противоречие с нормативната уредба. Както се посочи по-горе, исканата информация е обществена и е свързана с дейността на задължения субект по контрола върху издадените разрешения за строеж и строителството на територията на общината, в изпълнение на правомощията на органа, регламентирани в ЗУТ и в чл. 20, чл. 33, ал. 5 и чл. 38, ал.1 от Устройствения правилник на общинската администрация на община В., т. е. това е информация и данни, които се създават, обработват и съхраняват от задължения субект. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че отказът на административния орган да предостави исканата информация на посоченото в решението основание е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Следователно като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт съставът на Административен съд - Варна постановява решение в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Това е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт.
Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила обаче е неоснователен.
Съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Изводите на съдебния състав са направени след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК решението съдържа съображения в подкрепа на направените изводи. Ето защо доводът за постановяване на съдебния акт при липса на мотиви е неоснователен.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд Варна следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал.1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който обжалваното решение на директора на дирекция Архитектура, градоустройство и устройствено планиране на община В. да бъде отменено и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по подаденото заявление съобразно изложеното по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт и преценка за наличие на основанията по чл. 37, ал.1 от ЗДОИ.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски по делото община В. следва да заплати на жалбоподателя сумата 165.00 разноски по делото пред двете инстанции.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение 637/ 19.03.2014 г. по адм. дело 102/ 2014 г. на Административен съд Варна и вместо него постановява: ОТМЕНЯ
решение ДОИ 13000205ВН 002ВН/11.12.2013 г. на директора на дирекция Архитектура, градоустройство и устройствено планиране при община В. и ВРЪЩА
преписката на административния орган за произнасяне по същество по заявление вх. ДОИ 13000205ВН/ 22.11.2013 г. подадено от Х. Р. И.. ОСЪЖДА
община В., гр. В., бул. Осми приморски полк 43 да заплати на Х. Р. И. от гр. В. сумата 165.00 (сто шейсет и пет) лева разноски по делото пред двете инстанции. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Д./п/ М. М.
М.М.