Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 на ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП против решение 2009/25.03.2015 г., постановено по адм. д. 2009/2014 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен Ревизионен акт 2171307712/13.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с Решение 233/05.02.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП гр. С. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА МУ, в която на Интер проперти мениджмънт ООД е отказано извършването на корекция в дневниците за продажби за данъчни периоди м. януари и м. февруари 2012 г. и са потвърдени декларираните от дружеството задължения за ДДС в общ размер 64 231,09 лв. за посочените данъчни периоди, заедно със съответните лихви.
Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не са налице предпоставките за прилагането на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС, а корекцията е следвало да бъде извършена по реда на чл. 116 ЗДДС. Наред с това счита, че не са спазени и изискванията за отчитане на сторно операцията при продажби регламентирани в Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлена изцяло жалбата на "Интер проперти мениджмънт" ООД против РА. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - "Интер проперти мениджмънт" ООД, гр. С., чрез пълномощника си адв.. Ж., оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на спора пред административния съд е Ревизионен акт 2171307712/13.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с Решение 233/05.02.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП гр. С. при ЦУ на НАП, в частта му, в която на Интер проперти мениджмънт ООД е отказано извършването на корекция в дневниците за продажби за данъчни периоди м. 01. и м. 02.2012 г. и са потвърдени декларираните от дружеството задължения за ДДС в общ размер 64 231,09 лв. за посочените данъчни периоди, заедно със съответните лихви.
За да отмени РА в посочената част съдът е приел, че същият е действителен данъчен акт, но при издаването му е допуснато нарушение на материалния закон. Ревизиращите са приели за недоказана тезата на дружеството, че не са извършени последващи продажби на стоки, отчетени с фискални бонове, и е отказала да извърши корекцията в дневниците за продажби. Съдът е счел тези доводи в РА за неоснователни. В тази връзка решаващият съд е съобразил приложените по дело складови разписки за закупени стоки по спецификация, протокола от резултатите от извършената проверка съгласно Заповед 1/28.03.2012 г. на управителя на ревизираното дружество, обясненията на управителката на аптека Медея, протоколите за приемане и предаване на парични наличности, както и заключението на ССЕ. Обосновал е извод, че в случая са налице недействителни продажби. След като и органите по приходите са констатирали, че не са доставени стоки, то не би могло впоследствие да се реализират продажби на същите стоки, а само с издаването на фискални бонове не е доказана доставката на стоки. Според първоинстанционния съд действително РЛ е издало фискални бонове за извършени на дребно продажби на стоки и тези продажби са отразени в дневниците за продажбите и СД, но след като е констатирало грешките в счетоводните записвания законосъобразно е извършило корекцията по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Съдът е обсъдил възраженията на органите по приходите относно неспазване изискванията за отчитане на сторно операция при продажби, разписани в Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., като е приел, че констатираното несъответствие на сторнираните касови бележки с разпоредбата на чл.31 от горепосочената Наредба не е препятствие да се извърши корекцията по чл.126 от ЗДДС. Изхождайки от характеристиката на ДДС като косвен и многофазен данък, след като е извършена корекция както на дневника за покупките, така и на дневника за продажбите при спазване на реда предвиден в чл. 126, ал.3, т.2 ЗДДС, то според съда липсва правна логика органът по приходите по отношение на дневника за покупките да уважи корекцията, а по отношение на дневника за продажбите да я откаже. След като въпросните продажби на дребно не са реално извършени, респ. ДДС по тях е начислен без основание, то липсват основания за отказа на органа по приходите да коригира с РА размера на задължението на ревизираното лице по подадената справка-декларация.
Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.
В случая спор по фактите не е налице. Същите правилно са установени от административния съд, а именно:
През м.01 и м. 02.2012 г. в складовата програма на Интер проперти мениджмънт" ООД за обект аптека е констатирано, че са документирани продажби с касови бонове по несъществуващи стоки, впоследствие коригирани от счетоводната фирма със съответния мемориален орден (сторно по фискална касова бележка), като на касовите бележки пред наименованието на стоката е отбелязан символ, подобен на буква О или 0. В счетоводството са взети коригиращи сторно операции за м. януари 2012 г. в размер на 302 827,90 лв. и за м. февруари 2012 г. в размер на 82559,47 лв. От страна на "Интер проперти мениджмънт" ЕООД е подадено уведомление от 18.04.2012г. на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, че за данъчни периоди м.10, 11 и 12. 2011г. в дневника за покупки са отразени стоки, които в действителност не са получени, съответно в дневника за продажби са посочени неизвършени продажби. Относно подаденото от ревизираното лице уведомление неоснователно касаторът поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 126, ал.3, т.1 и т.2 от ЗДДС. В конкретния случай са налице визираните в посочената правна норма хипотези - неотразени или неправилно
отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС. Административният съд правилно е съобразил правно релевантните факти, че въз основа на констатираните от управителя на ревизираното дружество несъответствия между продажбите и доставките по процесните фактури от "М. Ф. Г." ЕООД, "М. Ф. 3" ЕООД и "М. Ф. 1" ЕООД, неокомплектовани с Протоколи за приемане на стоката, е издадена заповед 1/28.03.2012 г. и е съставен протокол, с който е установено, че стоките, предмет на процесните фактури, не са доставени и физически не са постъпили в склада, както и че са регистрирани на касовите апарати недействителни продажби.
Противно на твърденията в касационната жалба, настоящият състав на касационната инстанция приема, че по делото е установено по несъмнен начин, че дружеството е направило необходимото за извършване на корекция по реда на чл. 116 ЗДДС на погрешно съставените документи. В тази връзка несъстоятелно е твърдението на касатора, че корекцията е извършена от дружеството единствено с цел да намали собствените си задължения за ДДС. След като "Интер проперти мениджмънт" ООД е издало сторно касови бележки на продажбите за м. 01.2012 г. в размер на 302827,90 лв. и за м. 02.2012 г. в размер на 82 559,47 лв., подало е на 18.04.2012 г. коригиращи СД за ДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби, като са сторнирани продажбите за м. 01. 2012 г. с данъчна основа 252356,58 лв. и ДДС 50471,25 лв., и за м.02.2012 г. с данъчна основа 68799,56 лв. и ДДС 13759,91 лв., сторниран е общия размер на ползвания данъчен кредит по процесните фактури от "М. Ф. Г." ЕООД, "М. Ф. 3" ЕООД и "М. Ф. 1" ЕООД, то не може да бъде споделено твърдението на касатора, че ревизираното дружество не е отстранило риска за бюджета от загуба на данъчни приходи. Касационната инстанция намира за правилна преценката на административния съд, че констатираното несъответствие на сторнираните касови бележки с разпоредбата на чл. 31 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства не е препятствие да се извърши корекцията по чл. 126 от ЗДДС. Това е така предвид всички безспорно установени факти по делото и обобщаващия извод на ССчЕ, че стоките, за които е документирана продажба със сторнираните впоследствие касови бонове, не са били налични на склад. Формалното неизпълнение на визираната норма от цитираната Наредба би могла да бъде единствено основание за административно - наказателна отговорност, но не и за непризнаване на корекцията по реда на чл.126, ал.3, т.2 ЗДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е приложимо тълкуването по Решение от 11.04.2013 г. на СЕС по дело "Руседеспред" ООД, С-138/12, защото е отстранен риска от данъчни загуби. С оглед установената фактическа обстановка следва да се приеме за добросъвестно поведението на "И. П. мениджмънт" ООД като издател на данъчни фактури за доставка на стоки, които не е получил и не е притежавал.
С оглед изложеното следва да бъде прието, че при постановяване на решението си административният съд правилно е приложил материалния закон, като обосновано е приел, че с издадения ревизионен акт е допуснато нарушение на принципа на данъчен неутралитет. Не са допуснати твърдяните от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1800 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 2009/25.03.2015 г., постановено по адм. д. 2009/2014 г. по описа на Административен съд - София град. ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. при ЦУ на НАП, да заплати на "И. П. мениджмънт" ООД, ЕИК 175247161, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. България 98, разноски по делото в размер на 1800 лв. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. Ш./п/ М. Р.
С.П.