Образувано е по касационна жалба от П. Я. Г. от гр. С., чрез пълномощника адв. Г. С., против решение 2537/14.04.2014г., постановено по адм. дело 6106/2013г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед С2-470/10.04.2013г. на директора на дирекция Социално подпомагане /СП/ - Сердика за отказ за предоставяне на целева помощ за отопление. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт .
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Социално подпомагане Сердика, представляван от пълномощника юрисконсулт Л. Л., оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на П. Я. Г. против заповед С2-470/10.04.2013г. на директора на дирекция СП - Сердика, с която е отказано предоставяне на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2012/2013 г., потвърдена с решение РД 01-174/20.05.2013г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София град.
За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление, поради това че жалбоподателката П. Г. не отговаря на условието чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, който поставя изискването лицето да не притежава втори жилищен имот или идеални части от такъв. В случая е установено, че жалбоподателката, освен 1/2
ид. част от жилището, в което живее със семейството си в гр. С., кв. Орландовци, притежава и 1/6 идеална част от друг жилищен имот апартамент в гр. С., кв. Младост, поради което не е изпълнено отрицателното условие по чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна на посоченото в нея правно основание, поради което не е налице основание за отмяна на заповедта, макар административният орган да не е изпълнил указанието, дадено в решението по адм. дело 9780/2012г. на Административен съд София град за изследване на възможността да бъдат получавани доходи от имота в с. С., община С. във връзка с преценката за наличието на пречка по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, каквото е било правното основание за постановения отказ по заповедта, отменена с посоченото решение на административния съд.
Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна е безспорно, че П. Я. Г. е подала молба-декларация с вх. С2-470/18.07.2012г. до дирекция СП район Сердика, с искане за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2012/2013г. Исканата целева помощ е отказана със заповед С2-470/06.08.2012г. на директора на дирекция СП - Сердика, като е прието, че не е изпълнено условието по чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г., вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, предвид това че лицето притежава идеална част от недвижим имот дворно място и сграда в с. С., община С., от които може да получава доходи. Заповедта е потвърдена при обжалването по административен ред, но е отменена с решение 1141/19.02.2013г. по адм. дело 9780/2012г. на Административен съд София град, влязло в сила като необжалвано. В това решение съдът е приел, че административният орган не е изследвал релевантните обстоятелства, за да установи дали от посочения имот могат да бъдат получавани доходи и е върнал преписката на органа за ново произнасяне.
По делото не съществува спор относно обстоятелството, че жалбоподателката е собственик на идеална част от жилището, в което живее, заедно с двете си деца /към момента на подаване на молбата-декларация и двете са били непълнолетни, родени, съответно през 1996 и 1997г./, което представлява къща, находяща се в гр. С., кв. Орландовци. В подадената молба-декларация не е посочено каква идеална част от това жилище притежава, но от съдържанието на представения нот. акт 113, том, рег. 10931, дело 123/2000г. от 11.07.2000г. е видно, че П. Я. Г. и В. Д. Ц. са придобили чрез покупка недвижим имот дворно място с площ от 255 кв. м., находящо се в гр. С., кв. Орландовци, ул. Локорска 30, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв. м. В нотариалния акт не са посочени идеалните части, при които е придобит имота, поради което по силата на правилото на чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността се приема, че имотът се притежава при равни части, т. е. по 1/2 ид. ч. за двете приобретателки. По делото няма данни, нито конкретни твърдения, други лица да са съсобственици на този имот.
Наред с това, в подадената молба-декларация е посочено, че П. Г. е собственик на 1/3 идеална част от апартамент в гр. С., жк "Младост 1, бл. 71А, състоящ се от 2 стаи, хол и кухня. Между страните по делото е безспорно, че всъщност притежаваната от П. Г. идеална част от този имат е 1/6, а не както е декларирано от нея 1/3. Според данните, съдържащи се в писмо с изх. СО-07-00/0239/14.12.2012г. от дирекция ПАМД при Столична община, отдел Младост, приложено по адм. дело 9780/2012г. по описа на Административен съд София град, приложено към адм. дело 6106/2013г. на същия съд, по което е постановено обжалваното в настоящото производство съдебно решение, с декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси от 28.07.2008г. от П. Я. Г. е деклариран жилищен имот, находящ се в гр. С., жк Младост 1 бл. 71А, с РЗП 84,27 кв. м. и мазе 5,02 кв. м., където лицето е собственик на 1/6 ид. част от имота. Пред настоящата инстанция между страните по делото е безспорно, че П. Г. притежава 1/6 ид. част от въпросния апартамент. Изявления в този смисъл са направени от страните още в съдебното заседание на 29.01.2013г. по адм. дело 9780/2012г. на Административен съд София град. В производството по адм. дело 6106/2013г. на същия съд, по което е постановено обжалваното съдебно решение, жалбоподателката, чрез пълномощника си е поддържала, че притежава 1/6 ид. част от апартамента в гр. С., жк Младост 1, а не 1/3 ид. част, както е декларирала /изрично изявление в съдебно заседание на 22.01.2014г. и становище по същество в съдебно заседание на 12.03.2014г./, а от пълномощника на ответника пред настоящата инстанция по същество е направено признание на този факт, като се твърди, че размерът на притежаваната идеална част от второто жилище е без значение за законосъобразността на обжалваната заповед. Не се спори също, че в обсъжданото жилище в жк Младост 1 живее братът на жалбоподателката, заедно със семейството си.
По делото е установено също, че П. Г. е собственик на 1/3 ид. част от недвижим имот дворно място с площ от 860 кв. м. и построената в него сграда с площ от 15 кв. м., находящи се в с. С., община С..
Предвид тази фактическа обстановка, правилен е извода на административния орган, възприет и от съда, че П. Г. не отговаря на изискването по чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено обитаваното от лицата собствено жилище да е единствено и да не е по-голямо от размерите /определени по брой помещения, а не по площ/, диференцирани в същата разпоредба в зависимост от броя на членовете на семейството. Фактическото основание за отказа да бъде отпусната целевата помощ за отопление е обстоятелството, че П. Г. притежава идеална част от втори жилищен имот, което е безспорно установено по делото.
Пред настоящата инстанция касаторката поддържа възраженията си, които е поддържала и пред първата инстанция, че жилищният имот апартамент в гр. С., жк Младост 1, се ползва от нейния брат и семейството му, както и че тя няма възможност да прекрати съсобствеността върху този имот, тъй като не разполага с необходимите за целта значителни парични средства. Първото възражение е неоснователно, тъй като въпросът от кого се ползва жилището е без значение при преценката относно изпълнението на изискванията по чл. 10 ППЗСП и в частност на отрицателното условие по чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП. Второто възражение по своята същност представлява твърдение за това, че от имота не могат да се получават допълнителни доходи. Това обстоятелство е от значение с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ППЗСП, която предвижда, че изискванията на ал. 1, т. 1 не се отнасят за обитателите на собствено жилище, когато е единствено и в което живее лице с трайно намалена работоспособност 50 на сто или над 50 на сто или тежко болен член на семейството, както и когато жилището не е и не може да бъде източник на допълнителни доходи поради невъзможност за отдаване под наем, лошо техническо състояние, здравни, хигиенни, социални или други причини. Твърдението за невъзможност за прекратяване на съсобствеността върху имота чрез делба не представлява други причини по смисъла на чл. 10, ал. 2 ППЗСП. На първо място, прекратяването на съсобствеността не е единственият способ за получаване на допълнителни доходи от жилищен имот, тъй като по принцип съществува възможност съсобственик, който не ползва съсобствения имот да получава обезщетение от ползващия целия имот съсобственик. На следващо място, съсобствеността може да бъде прекратена по доброволен път /чрез доброволна делба или изкупуване от съсобственик/, а при невъзможност и когато е необходимо да се заведе дело за съдебна делба и ако страната докаже, че е в затруднено материално положение, същата може да ползва безплатна правна помощ, както и да бъде освободена от заплащане на такси и разноски.
Наред с това, в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ППЗСП не се съдържа изискване от жилището реално да са получени доходи, а единствено същото да може да бъде източник на допълнителни доходи. По делото не е доказано наличие на обективна пречка жалбоподателката да получава допълнителни доходи от този имот. Следва да се подчертае, че подзаконовата норма на чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП съответства на по-високата по степен норма на чл. 11, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, която допуска социалните помощи да се получават, само след като лицата са изчерпали всички възможности за самоиздръжка. Последното в случая не е доказано от жалбоподателката.
По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че отказът за предоставяне на целева помощ за отопление е законосъобразен след като жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативно предвидените изисквания за предоставяне на социална помощ по чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП. Както правилно е подчертал първоинстанционният съд в мотивите на решението, отказът за предоставяне на помощта за отопление, обективиран в обжалваната заповед, не е обоснован с притежаваната от жалбоподателката идеална част от недвижимия имот в с. С., община С. дворно място с постройка. Затова е без значение обстоятелството дали П. Г. е могла да получава доходи от този имот.
Във връзка с доводите на касационната жалбоподателка, че при издаването на обжалваната заповед административният орган не е изпълнил указанията, дадени в решението по адм. дело 9780/2012г. на Административен съд София град, с което е отменен предходния отказ за отпускане на целевата помощ, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд. В обжалваната пред съда заповед С2-470/10.04.2013г., с която е отказано отпускане на целевата помощ при второто произнасяне на административния орган, е прието друго фактическо и правно основание за отказа притежаване на второ жилище /в гр. С., жк Младост 1/, което е отрицателно условие по чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП. Затова, макар и да не е изпълнил указанието на съда да изследва дали от имота в с. С. жалбоподателката може да получава доходи, административният орган е постановил законосъобразен отказ, като е взел предвид факти и обстоятелства, декларирани от самата жалбоподателка още с подаването на молбата-декларация.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 2537/14.04.2014г., постановено по адм. дело 6106/2013г. по описа на Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. П.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. Д./п/ Р. В.
А.Д.