Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по въпроса дали може измерено количество ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ да се начислява за време преди влизане в сила на чл. 55 ПИКЕЕ (04.05.2019г.), по отношение на продажбено правоотношение за потребена ел. енергия.

Настоящият състав на ВКС намира следното: С § 2 ПЗР ПИККЕ изрично е посочено, че случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период, констатирани с изискуемия двустранен констативен протокол между електроразпределителното дружество и потребителя отпреди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019 г., по които все още не са приключили финансовите отношения с потребителите, като заварени случаи се уреждат от действалите правила към момента на съставяне на констативния протокол. Следователно законодателят в ПИКЕЕ от 2019 г. е посочил като правнозначим момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна уредба. Ето защо по аргумент от § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, както е по настоящия казус, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови ПИКЕЕ. Дори да не съществуваше § 2 ПЗР ПИККЕ от 2019 г., това принципно положение произтича от действието във времето на гражданскоправните норми, които по правило действат за в бъдеще /ex nunc/ - уреждат юридически факти, които са се проявили след влизането им в сила, както и заварените граждански правоотношения, а само по изключение и то при изрично посочване от законодателя могат да имат обратно действие /ex tunc/ като преуреждат настъпил в минал момент факт с новите правни последици. В този смисъл е и формираната практика на ВКС по този въпрос - решение №99/22г. на ІІІ ГО - решение № 60215 от 09.12.2021 г. по гр. д. № 4178/20 г. на ІІІ г. о. на ВКС и др..

Предвид дадения отговор на поставения въпрос, касационната жалба е основателна. Тя е подадена от „Електроразпределение Север“ АД срещу решение № 228/21г., постановено по гр. д. 62/21г. на ВТОС, с което е признато за установено, че ищецът Т. Г. Т. не дължи сумата 5249,90лв. на „Електроразпределение Север“ АД, начислена за периода от 10.12.2015г. до 26.08.20г. за доставка на ел. енергия на адрес [населено място], [улица], вх..., ет.... Правилно въззивният съд е приел, че между страните по делото за процесния период съществува облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия, като ищецът има качеството на „битов клиент“, както и че ответникът е провел за процесния период корекционна процедура на основание чл. 55 ПИКЕЕ (2019г.), и е начислил на ищеца още 5249,90лв. за потребена, но неотчетена и регистрирана в невизуализиран сектор на СТИ ел. енергия, както и че съставения констативен протокол по чл. 49 ПИКЕЕ от 26.08.20г. отговаря на нормативните изисквания.

Неправилно обаче въззивният съд е приел, че ПИКЕЕ (2019г.) действа занапред и не може въз основа на него да се начислява ел. енергия за минал период преди влизането му в сила; за минал период от време се прилагат предходните ПИКЕЕ(2013г.), но съгласно тях титуляр на вземането е друго дружество. Постановеното от въззивния съд е в противоречие с дадения отговор на поставения въпрос. Освен това самото възлагане на вземането на оператора на мрежата, а не на доставчика, не противоречи на нормативен акт от по - висока степен и не поставя потребителя в по - неблагоприятно положение, тъй като регулираната цена е занижена, а преизчисленото количество ел. енергия се фактурира по прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологични разходи. В този смисъл е и решение № 50178/22г. на ІV ГО.

Неправилно въззивният съд е приел, че не се установява от доказателствата по делото, че измерената ел. енергия в невизуализирания регистър е реално потребена; както и че не е доказано, че електромерът е бил изправен при монтажа му и че е имал нулеви стойности на показанията. БИМ е потвърдил годността на СТИ да отчита преминала ел. енергия, а това обстоятелство е потвърдено и от приетата по делото СТЕ, т. е. отчетът на СТИ свидетелства за количество доставена и потребена ел. енергия. Процесното СТИ е ново, монтирано е след метрологична проверка и щом дневната и нощната тарифа са били нулеви, следва да се изключи възможността върховата тарифа да е с други показатели, тъй като се касае за заводски настройки на СТИ.Жоправдано е да счита, че СТИ при монтажа е с нулеви показатели, тъй като при монтажа е ново, неизползвано средство, не е установено уредът да е използван от друг потребител, да е подменян, свалян или по друг начин да е въздействано. В този смисъл са решение № 50187/22г. на ІV ГО, решение № 103/22г. на ІІІ ГО, решение №64/22г. на ІV ГО и др..

Неотносимо за настоящия спор е приетото от въззивния съд, че сумата не се дължи, тъй като ответникът не е извършвал проверка за изправност на електромера на всеки 3 месеца. Този довод би имал значение за поставянето на длъжника в забава, но това обстоятелство е ирелевантно за настоящия спор.

С оглед на изложеното предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, че не дължи сумата 5249,90лв. на „Електроразпределение Север“ АД, начислена за периода от 10.12.2015г. до 26.08.20г. за доставка на ел. енергия на адрес [населено място], [улица], вх..., ет.., е неоснователен, защото за ответника е възникнало правото по чл. 55 ПИКЕЕ, и то е упражнено надлежно.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за трите инстанции съгласно представения списък за разноски и доказателствата за извършването им, както следва 1551лв., 1521лв. 1556лв. съответно за трета, втора и първа инстанция.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 228/21г., постановено по гр. д. 62/21г. на ВТОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Г. Т., предявен срещу „Електроразпределение - Север“АД за установяване, че не дължи сумата 5249,90лв., начислена за периода от 10.12.2015г. до 26.08.20г. за доставка на ел. енергия на адрес [населено място] Търново, [улица], вх..., ет....

ОСЪЖДА Т. Г. Т. да плати на „Електроразпределение - Север“АД 4628лв. разноски за трите инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: