Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „ОББ Факторинг“ЕООД чрез адвокат Т. Б. от САК срещу решение № 268 от 01.12.2021г. по в. т.д. № 259/2021г. на Апелативен съд В. Т, с което е потвърдено решението по т. д.№ 269/2020г. на Окръжен съд Русе. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора, предявен срещу „Ас-Строй“ЕООД, [населено място] за заплащане на основание чл.79,ал.1,предл. първо ЗЗД във вр. с чл.99 ЗЗД на сумата 140 638.43лв. - неплатена цена за авансови доставки на горива, за които са били издадени фактури 10440/26.10.2018г., № 10462/23.11.2018г. и 10469/30.11.2018г., вземанията по които са били прехвърлени на ищеца от доставчика на горивата „Б. Р къмпани“ЕООД в изпълнение на сключен между тях договор за факторинг № А00239/26.04.2018г.

В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение като немотивирано и неосноваващо се на събраните по делото доказателства. Касаторът въвежда и обосновава тезата си, че по аналогия с правилото на чл.103,ал.3 ЗЗД, след като длъжникът е уведомен за цесията - за прехвърлянето на вземането по трите процесни фактури и се е съгласил с прехвърлянето, потвърждавайки получаването на уведомлението от 31.01.2019г., той не би могъл да извърши прихващане на задълженията по тях със свои вземания към бивши кредитори; че след като не би могло да се извърши прихващане между доставчика и платеца, което би довело до погасяването на вземането на фактора-ищеца, то не би могло да се признае на доставчика и на платеца възможността с нарочно последващо споразумение да установят в отношенията помежду си, че вземанията на доставчика не съществуват и това да има действие спрямо фактора. Поддържа се, че такова споразумение е инкорпорирано в протокола от 17.02.2019г. за анулиране на процесните фактури и то няма действие спрямо фактора. Касаторът твърди, че доставките са реално осъществени. Намира за неправилна тезата на ответника, че доставките са за „лимит“, а не за гориво. Счита, че ако действително ответникът не е получил доставки на дизелово гориво срещу всяка една фактура, остава неясно защо той не е възразил при връчването на фактурата, при подписване на приемо-предавателния протокол и при получаването на уведомлението от фактора. Твърди, че приетото за законосъобразно от съда сторниране на процесните фактури и прекратяване на облигационната връзка между доставчика и платеца съставлява злоупотреба с право по чл.289 ТЗ, поради което е нищожно на основание чл.26,ал.1 ЗЗД. Поддържа, че съдът не е установил, че е налице предхождаща договорка, според която ответникът и доставчикът са се задължили да не променят облигационните си отношения, финансирани от фактора, а извършеното от ответника съставлява нарушение на тази договорка, която очевидно вреди на ищеца-кредитор. Изложени са оплаквания, че изводите на съда са нелогични и поради това неправилни, тъй като липсата на осчетоводяване на доставката при ответника е недостатъчна да се приеме, че доставка липсва. Като обобщаващ касационен довод е изведен този, че въззивният съд не е обсъдил посочените доказателства и аргументи за основателност на иска и е направил противоречащи на закона правни изводи, позовал се е избирателно на събраните по делото доказателства. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете със законните последици.

В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването:

При допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите:

1/„Изпълнил ли е въззивният съд процесуалното си задължение да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства?“ Касаторът се позовава на несъобразяване от въззивния съд със задълженията му, произтичащи от дадените в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС указания и цитирана практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК.

2/ „Взел ли е предвид въззивният съд обстоятелството, че на фактора по договор за факторинг не могат да бъдат противопоставени възражения, произтичащи от външно за него правоотношение - покупко продажба между цедента и трето лице-платец, които възражения са възникнали след датата на уведомяване на длъжника за извършената цесия, при условие, че е налице съгласие на третото лице-платец с прехвърлянето на вземането? Приложим ли е чл.103,ал.3 ЗЗД по отношение на всички възражения, които третото лице-платец би имало срещу цесионера, произтичащи от отношенията му с цедента?“

Касаторът се позовава на несъобразяване на въззивното решение с практиката на ВКС - решенията по т. д.№ 3643/2013г. на ІІ т. о. на ВКС, по т. д.№ 2704/2018г. на ІІ т. о. на ВКС, както и със съдебната теория.

3/ Като трето общо основание за достъп до касационен контрол е формулирано: „Съдът неправилно е приел, че експертизата по делото може да даде отговор на правен въпрос, което не експертизата, а съдът трябва да направи и да аргументира“. Касаторът счита, че за да отхвърли иска, въззивната инстанция е приела, че съдебно-счетоводната експертиза може да установи „основния правен въпрос по делото наличието или липсата на доставки“. Като допълнителна предпоставка са цитирани актове по чл.290 ГПК по въпроса за правомощията на съда при възприемане или не на заключението на вещото лице и доказателствената му стойност.

4/ Като четвърти въпрос е посочен: „Съдът не е отчел, че действията на ответника по промяна на облигационното отношение след надлежно сключената цесия е противоправно“. Като допълнителна предпоставка се сочи решението по т. д.№ 3643/2013г. на 2 т. о. на ВКС.

При допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК са поставени въпросите:

5/ При условие на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че уредбата за договора за цесия не е приложима по отношение на договора за факторинг, и предвид факта, че в действащото законодателство липсва изрична правна уредба относно договора за факторинг, кои възражения могат да бъдат противопоставени на фактора от третото лице-платец, когато е налице съгласие на това лице с прехвърлянето на вземането?“

6/ „Ако цедент и длъжник са уредили плащанията помежду си с договор за факторинг и цедентът прехвърли свое вземане, за което длъжникът е надлежно уведомен съгласно чл.99,ал.3 ЗЗД и същият не оспорва своя дълг, допустимо ли е последващо договаряне относно действителността на прехвърленото вземане между длъжника и цедента, без участие и съгласието на цесионера /фактора/?“.

В писмен отговор ответникът „Ас-Строй“ЕООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В исковата молба ищецът в качеството си на фактор по договор за факторинг, сключен с доставчика „Б. Р къмпани“ЕООД е предявил претенция за заплащане на цена за доставка на горива към платеца и получател на доставките „Ас-Строй“ЕООД по три фактури, вземанията по които са му прехвърлени от доставчика, за което обстоятелство последният е уведомил „Ас Строй“ и това дружество е потвърдило получаването на уведомлението за цесията и се е съгласило да извърши плащанията директно към „ОББ Факторинг“ЕООД. Навел е твърдения, че независимо, че счетоводната къща, обслужваща длъжника, е потвърдила пред ищеца задълженията му по процесните фактури, „Ас Строй“ е отказал да ги плати като се е позовал на анулирането им, и то при положение, че в посоченото уведомление за цесията длъжникът се е задължил да не извършва никаква промяна в облигационното отношение без изрично писмено съгласие на фактора, каквото съгласие не е дадено. Ищецът е навел твърдение, че посоченото от ответника „анулиране“ на фактурите е злоупотреба с право по чл.289 ТЗ и е недопустимо, респ. ирелевантно към действителността на вземането на фактора по фактурите.

В хода на производството тези обстоятелства са поддържани от ищеца. В допълнителната искова молба по възражението на ответника в отговора по чл.130 ГПК (че процесните фактури не обективират сделки по продажба на горива, а са издадени за предоставени лимити за горива - за възможност за зареждане на горива чрез карти за безналично плащане с определен лимит, и по тях ответникът не е ползвал лимитите - не е зареждал гориво, не е получил стоки), ищецът е поддържал, че твърдяната договорка за „лимит“ противоречи на закона и е нищожна на основание чл.26,ал.1, предл. първо ЗЗД, тъй като процесните вземания са установени и документирани в издадените данъчни фактури по ЗДДС. В допълнителната искова молба е поддържано становището, че всякакви действия след уведомлението по чл.99,ал.3 ЗЗД, които се отнасят до промяна в цедираното задължение, са непротивопоставими на цесионера -ищец, а цедентът няма правно основание и правно качество да внася промени или да преустановява дълга, чийто носител той доброволно се е съгласил да не бъде. Поддържал е, че анулирането на фактурите е злоупотреба с право по чл.289 ТЗ, то е недопустимо и нищожно на основание чл.26,ал.1 ЗЗД. Изложил е доводи, че не е бил уведомен за договора между доставчика и получателя (договор от 26.01.2018г. за зареждане от бензиностанции Ромпетрол с карти за безналично плащане, сключен с между „Б. Р къмпани“ЕООД като доставчик-оператор и „Ас Строй“ като клиент); позовал се е на съставените към фактурите приемо-предавателни протоколи към всяка една от тях като обектививиращи реалността на доставката.

По делото е било безспорно сключването на договора за факторинг от 26.04.2018г. между ищеца като фактор и „Б. Р къмпани“ ЕООД като доставчик, по силата на който са прехвърлени на фактора настоящи и бъдещи вземания на доставчика по фактури с отложено плащане, издадени срещу ответника като платец; че ответникът е уведомен от доставчика за цесията относно вземанията по процесните фактури на датата на издаването на фактурите; че ответникът с писмо от 30.04.2018г. се е съгласил да извършва плащанията единствено в полза на фактора по конкретно посочена сметка, както и че не може да се прави промяна по настоящото прехвърляне на вземания и по отношение на юридическите взаимоотношения, на които се базира, включително и издаването на кредитни известия без съгласието на фактора.

Приетата счетоводна експертиза е установила, че всяка от процесните фактури е надлежно осчетоводена при ответното дружество, като реално гориво е доставено само частично - 615. 64 литра на обща стойност 1 303.93лв. по фактура № 10440/26.10.2018г., което е 2, 5% от отразеното количество в нея, а по фактура № 10462/23.11.2018г. и фактура №10469/30.11.2018г., дружеството не е получавало доставки. Изяснила е, че фактурите са били осчетоводени по сметка № 404, която при ответника, съгласно индивидуалния сметкоплан се води „Доставчици при определени условия”, но към датата на издаването на всяка конкретна фактура все още няма реална доставка, а след издаването й, в края на месеца се издава нова фактура, която отразява реално доставеното количество по видове и цена; че реалните количества доставени горива са посочени в група 30 - горива и стоки, реално доставени; че ищецът е авансирал 85% от стойността на първите две фактури и част от стойността на третата фактура като е превел по сметката на „Б. Р къмпани” съгласно договора за факторинг суми.

Със „Съобщение за прекратяване по договор за зареждане от бензиностанции Ромпетрол с карти за безналични плащания” ответникът е уведомил доставчика, че за него отпада необходимостта от зареждане на горива, регламентирано от сключения между „Б. Р. К” като доставчик и „Ас Строй” като клиент Договор за зареждане на бензиностанции „Ромпетрол” с карти за безналично плащане от 26.01.2018г. и на основание чл. 7 от договора „Ас Строй” е оправил предизвестие за прекратяването му, връчено на доставчика на 22.02.2019г. Издадени са кредитни известия към фактурите, които са осчетоводени от „Ас-Строй”.

Решаващият аргумент на първата инстанция за отхвърляне на иска е изведен от дефиницията на „вземания“, дадена в раздел Първи „Дефиниции“ от договора за факторинг - „сумите, които доставчикът има право да получи от платеца на определена бъдеща дата по фактура, издадена от доставчика срещу платеца за доставените от доставчика на платеца стоки и/или услуги“. Мотивирано е че се касае за такова бъдещо вземане на доставчика към платеца, което се прехвърля на фактора, произтичащо от доставени на купувача стоки, а по делото не е проведено успешно и убедително доказване на реално извършени доставки по процесните фактури,; след като доставчикът е усвоил авансово средства по тези бъдещи доставки, които не са осъществени, е трябвало да върне сумите по същите, обратно на фактора. Така е обосновано, че може да се предположи наличие на недобросъвестно поведение, но от страна на „Б. Р къмпани“ЕООД, за което ответникът не следва да отговаря; че доставките на горива са прекратени преди използването на фактурираните лимити, с което и отпада задължението на купувача да заплати цената по процесните фактури.

С въззивната жалба ищецът твърдял, че наличието на доставки по процесните фактури се установява от приемо-предавателните протоколи и от признатото в писмото от 30.01.2019г. от счетоводната къща, обслужваща ищеца потвърждение на дължимостта на процесните вземания. Поддържал е, че ответникът е потвърдил задължението си, че не може да се прави промяна на прехвърлените вземания и по отношение на юридическите взаимоотношения, на които се базира прехвърлянето без изрично съгласие на фактора; че по същия начин забраната за промяна в процесните доставки е приета и от доставчика. Възразил е, че цедентът няма правно качество и правно основание да променя или преустановява дълга, тъй като всякакви действия след уведомлението, които се отнасят до дълга след уведомлението по чл.99,ал.3 ЗЗД, не могат да се противопоставят на цесионера, позовавайки се на решението по т. д.№ 3643/2013г. на ІІ т. о. на ВКС. Поддържал е, че неосчетоводяването на доставките при ответника поради издадените кредитни известия не означава, че доставката не е осъществена след като фактурите са осчетоводени при ищеца.

Въззивната инстанция е отчела обстоятелството, че към всяка от фактурите, представени в счетоводството на „Ас-Строй“ ЕООД, е приложен протокол за доставка на горива, подписан от представители на „Бългериън рекавъри компани“ и „Ас-Строй“; че въз основа на тях и на фактурите е извършено съответно отразяване в счетоводството. Възприети са и установените от съдебно-счетоводната експертиза обстоятелства.

Преценени са и обясненията на експерта, дадени в съдебното заседание пред окръжния съд: доставените стоки са заприходени в сметка 404 - „Доставки при определени условия“, а реално доставените горива и стоки се посочват в „група 30“; чрез фактурата „Бългериън рекавъри къмпани“ гарантира, че ще достави за определен период от време посоченото в документа количество гориво на „Ас-Строй“, което ще зареждат негови служители чрез безналични карти; при реално зареждане на гориво в рамките на един календарен месец „Бългериън рекавъри къмпани“ издава нова фактура с нулева стойност, в която отразява конкретно зареденото количество гориво и стойността; във фактурата се посочва, че се касае за плащане по първоначално издадената фактура; в счетоводството на „Ас-Строй“ от сметка 404 се сторнира съответно реално зареденото количество гориво и се заприходява в сметка 302. Реалните количества заредено гориво се осчетоводяват впоследствие в група 30, за които количества информацията се подава с други приемо-предавателни протоколи, които са към нулевите фактури, а не към първоначалната фактура.

При преценката на тези приети за установени по спора факти, съставът на въззивната инстанция е приел: С процесните фактури не са извършени реални доставки на горива за сумите, за които са издадени кредитни известия, поради което ответникът не дължи заплащане на претендираните от „ОББ факторинг“ суми; Действието на съществувалата между „Бългериън рекавъри къмпани“ и „Ас-Строй“ облигационна връзка е преустановено едностранно от последното, издадени са кредитни известия към фактурите в съответствие с чл. 115, ал. 1 и 3 от ЗДДС, надлежно осчетоводени от Ас-Строй ЕООД; Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен извод за реално осъществени доставки по процесните фактури като са споделени са съображенията на окръжния съд, че по смисъла на договора за факторинг, „вземания” са сумите, които доставчикът има право да получи от платеца на определена бъдеща дата по фактура, издадена от доставчика срещу платеца за доставените от доставчика на платеца стоки и/или услуги, а в случая липсват реални доставки на горива.

За неоснователни са счетени доводите на ищеца, че доставките са установени чрез приемо-предавателните протоколи към издадените фактури и с потвърждаването на дължимостта на сумите на 30.01.2019г. с аргументите, че - от заключението на счетоводната експертиза и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че приемо-предавателните протоколи, приложени към процесните фактури, не удостоверяват реално извършени доставки на горива; че потвърждаването на дължимостта на суми по фактурите към 30.01.2019г. предхожда преустановяването на действието на облигационната връзка между „Българиън рекавъри къмпани” и ответника; че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин реалното осъществяване на доставки по фактурите, за чиято стойност се претендира; че решението по т. д. № 3643/2013 година, II т. о. на ВКС, на което ищецът се позовава във въззивната жалба касае хипотеза, различна от настоящата. Обстоятелството, че фактурите са осчетоводени от „ОББ факторинг” е счетено за недостатъчно основание за формиране заключение за основателност на исковете. Не е споделена и тезата на ищеца, че преустановяването на действието на облигационната връзка между „Българиън рекавъри къмпани” и „Ас-Строй” е извършено само с намерение да се увреди ищеца по смисъла на чл. 289 ТЗ с аргумента, че намерението за увреждане е субективен елемент и следва да се установи във всеки конкретен случай, което в процеса не е сторено, тъй като само по себе си реализирането на правото на ответника да преустанови действието на облигационната връзка с „Българиън рекавъри къмпани” не обосновава наличието на намерение за увреждане на ищцовото дружество, което не е страна по договора между ответника и доставчика му. При възприемане на изводите на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е препратила към тях на основание чл.272 ГПК.

С акцента, основан на разпоредбата на чл. 12 от договора за факторинг (в случаите, при които в резултат на търговски спорове между доставчика и платеца по фактурите или в резултат на промяна в отношенията между доставчика и платеца, независимо от причината, стойността на вземанията по фактури, авансирани от фактора по договора, е частично намалена или напълно анулирана, доставчикът се задължава да възстанови в указания от фактора срок сумите, получени като аванс срещу прехвърлените вземания), са изложени допълнителни съображения относно правната природа на договора за факторинг като вид възмездна цесия за цената на доставените при условията на търговски кредит стоки и услуги, при която за съществуване на вземането към датата на неговото прехвърляне спрямо цесионера, отговорност носи кредиторът - цедент, а не длъжникът. Счетено е, че с оглед свободата на договаряне, не може да се отрече възможността доставчикът и платецът да прекратят, развалят или отменят действието на сключения между тях договор, за което не е необходимо предварително съгласие от страна на фактора, а при преустановяване действието на облигационната връзка между доставчика и купувача на стоката отпада вземането на доставчика за цената, което е било предмет на прехвърляне с договора за факторинг.

Така е обосновано, че „ОББ факторинг” при липса на реално осъществена доставка разполага с възможност да претендира сумите, които авансово е заплатило по фактурите, от „Българиън рекавъри къмпани“, а не от „Ас-Строй“.

Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено:

Първи, трети и четвърти въпрос не са правни, а съставляват касационни оплаквания по чл.281,т.3 ГПК, които са ирелевантни във фазата по селектиране на касационната жалба. Дали въззивната инстанция е изпълнила задълженията си да се произнесе по всички доводи и възражения след преценка на събраните по спора факти; неправилно ли съдът е приел, че експертизата може да даде отговор на въпрос, който касаторът счита за правен; дали съдът не е отчел, че действията на ответника по промяна на облигационното отношение след надлежно сключената цесия е противоправно, са правни проблеми, на които касационната инстанция може да даде разрешение само след допуснато касационно обжалване, след като касаторът е доказал предпоставките производството по спора да достигне до тази своя фаза, формулирайки въпрос с правна характеристика, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Тези предпоставки в случая не са налице.

Вторият въпрос също няма правна характеристика, а паралелно с това, в него, както и в пети въпрос, е заложена теза на касатора, че длъжникът се е съгласил с цесията, поради което по аргумент от разпоредбата на чл.103,ал.3 ЗЗД той няма право да внася промяна в облигационното отношение (прекратяване на договора, от който произтича прехвърленото на фактора бъдещо вземане на доставчика към платеца). Такава правна конструкция, с която касаторът обосновава претенцията си, е заявена едва в настоящото производство под формата на теза, заложена във въпроси втори и пети от изложението. На страница четвърта от настоящото определение са очертани въведените в исковата молба и допълнителната искова молба фактически основания на предявения иск сред които не е това за съгласие на длъжника с прехвърлянето на вземането. Ако се приеме, че позоваването на разпоредбата на чл.103,ал.3 ЗЗД е правен довод, който не се обхваща от преклузия, такъв не е посочен в хода на производството до приключване на устните състезания пред апелативния съд. Следователно въпросът по приложението на разпоредбата на чл.103,ал.3 ЗЗД изобщо не е въведен в предмета на спора пред инстанциите по същество и по него те не са се произнасяли и не са дължали произнасяне. По такъв въпрос, който изначално няма как да има характеристика на обуславящ, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Неоснователно касаторът в допълнителна молба от 13.09.2022г. се позовава на постановено от настоящия състав определение по т. д.№ 344/2022г. (по което дело понастоящем е постановено решение по чл.290 ГПК), тъй като допускането на касационното обжалване по него е предпоставено от значимите правни аргументи по въведен в предмета на този спор въпрос - решаващият В. Т апелативен съд е приел, че с нормата на чл.103, ал.3 ЗЗД е въведена единствено забрана след прехвърляне на вземането и изразено съгласие на длъжника с цесията да се извършват прихващания между цедента и длъжника, поради което, по аргумент на обратното, всички останали възражения на длъжника, (включително и тези, произтичащи от развален договор), са допустими. Изходът на спора по двете производства е предпоставен от разрешаването на неидентични правни въпроси. Както се посочи, в настоящия процес ищецът не е основал защитата си на разпоредбата на чл.103,ал.3 ЗЗД и на довода за нейната приложимост и в хипотези на други правопогасяващи възражения на длъжника извън прихващането.

Същевременно петият въпрос е условно поставен (ако съдът прецени, че уредбата на договора за цесия не е приложима по отношение на договора за факторинг) и въз основа на него касационният контрол не може да бъде осъществен. При недопуснато касационно обжалване, становището на състава на ВКС по въпроса приложима ли е към договора за факторинг, правната уредба на възмездната цесия няма как да бъде изразено.

Четвърти и шести въпрос са поставени с оглед довода на касатора, че без съгласието на фактора, цедентът и длъжникът не могат да внасят промяна в облигационното правоотношение чрез последващо договаряне като шестият въпрос е поставен в хипотезата, при която това договаряне касае „действителността” на прехвърленото вземане.

Разрешаването на тези въпроси не е обусловило изхода на спора. Съществените, значими правни аргументи са за недоказаност на извършване на реални доставки на гориво по процесните фактури, поради което за платеца/длъжник не е възникнало задължение да ги заплати на своя доставчик, съответно на фактора. Изводите на съда са основани на характера на договора за зареждане от бензиностанции с карти за безналични плащания, който е рамков договор (по силата на него не се прехвърлят права, не се извършва конкретна доставка на стоки или услуги), както и на обстоятелството, че процесните фактури имат белезите на проформа фактури (предварителни фактури за разходите преди доставката на стоката/услугите). Отказът на платеца от договора му с доставчика (прекратяването на договора с едностранно предизвестие по начина, уреден в чл.7) не е същественият факт, на който съдилищата са придали правно значение и от който са извели решаващия извод за недължимост на претендираното вземане. Само като допълнителен аргумент и то основан на разпоредбата на чл.12 от договора, (изрично уреждаща последиците, когато при промяна в отношенията между доставчика и платеца, независимо по каква причина, се стигне до намаление или анулиране на стойността на вземанията по фактури, авансирани от фактора), въззивната инстанция е посочила този, че с оглед свободата на договаряне, не може да се отрече възможността доставчикът и платецът да прекратят, развалят или отменят действието на сключения между тях договор, за което не е необходимо предварително съгласие от страна на фактора, а при преустановяване действието на облигационната връзка между доставчика и купувача на стоката отпада вземането на доставчика за цената, което е било предмет на прехвърляне с договора за факторинг.

Същото е относимо и към съставянето на кредитните известия - то е обсъдено единствено като правомерна и закономерна последица от неосъществената стопанска операция, а не като основание за неплащане на фактора.

При констатациите, че никой от поставените от касатора въпроси не отговаря на изискванията да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол, безпредметно е обсъждането на въведените допълнителни такива.

На насрещната страна касаторът дължи разноски за настоящото производство за изготвянето на отговор на касационната жалба, поискани и доказани в размер на 500 лв.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на № 268 от 01.12.2021г. по в. т.д. № 259/2021г. на Апелативен съд В. Т.

Осъжда „ОББ Факторинг”ЕООД, [населено място] да заплати на „Ас Строй”ЕООД, [населено място] сумата 500 лв. разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: