Председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решението от 07.05.2014 г. по адм. дело 1291/2014 г. по описа на Административния съд - София град, с което е бил осъден в 14-дневен срок от влизане в сила на решението да регистрира и открие лично дело на М. Х., гражданин на Афганистан, по подадената от него молба за предоставяне на статут по реда на Закона за убежището и бежанците от 28.01.2014 г., като при регистрирането снеме всички данни по чл. 63, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците и при необходимост приложи условията за прекратяване на производството по чл. 15 във връзка с чл. 14 от Закона за убежището и бежанците. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено. О. М. Х. не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното :

Административният съд е установил, че със заповед ОЧ - 9623/18.11.2013 г. на началника на Гранично полицейско управление - Елхово на деклариралия самоличността си М. Х., гражданин на Афганистан, без документи за самоличност, била наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р. Б.". Със заповед ОЧ-9624/18.11.2013 г. на началника на Гранично полицейско управление-Елхово чужденецът бил принудително настанен в Специалния дом за временно настаняване на чужденци-Любимец до отпадане на пречките за изпълнението на заповед ОЧ-9623/18.11.2013 г. и организиране на извеждането му извън страната .

На 3.12.2013 г. чрез администрацията на Специалния дом за временно настаняване на чужденци - Л. М. Х. подал молба за закрила Л - 25993 от 03.12.2013 г. до председателя на Държавната агенция за бежанците.

На 11.02.2014 г. с протокол 5364 -1959/10.02.2014 г. М. Х. бил предаден на служител на Регистрационно - приемателния център-Харманли заедно с други чужденци. С докладна записка 794/5.03.2014 г. комендантът на Регистрационно-приемателния център-Харманли уведомил директора на центъра, че М. Х. не е намерен на територията на центъра.

Съдът приел, че по делото се оспорва бездействието на председателя на Държавната агенция за бежанците да извърши регистрация на М. Х. по чл. 61, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците,

който задължава агенцията да регистрира чужденеца, подал молба за статут, и да му открие лично дело.

При регистрирането Държавната агенция за бежанците снема данни за имената, гражданството, датата и мястото на раждане, пола, семейното положение и родствените връзки, документите за самоличност и други документи на чужденците (чл.63, ал.2 ЗУБ).

Тъй като това задължение не било изпълнено, на основание чл.257 АПК административният съд осъдил председателят на Държавната агенция за бежанците да извърши предписаните от закона действия по регистрацията на М. Х..

Решението на административния съд е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушени

е на чл.185 ГПК във връзка с чл.144 АПК съдът е приел като доказателство молба Л - 25993 от 03.12.2013 г.

от М. Х. до председателя на Държавната агенция за бежанците, която е на чужд език и не е придружена с точен превод на български, заверен от страната. При положение, че документът не е преведен и съдържанието му не е известно, административният съд не би могъл да направи фактически извод, че с тази молба чужденецът е поискал закрила.

Наред с нарушението по чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.144 АПК, което засяга истинността на фактическите констатации на съда, при постановяването на решението е допуснато и нарушение на чл.171, ал.2 АПК. Административният съд не е събрал доказателства за факта на постъпването на молба Л - 25993 от 03.12.2013 г. в Държавната агенция за бежанците и за датата, на която е станало това, които са от значение за правилното решаване на делото. При положение, че няма такива данни, а е направено възражение, че чужденецът не е бил регистриран, тъй като е напуснал самоволно регистрационно-приемателния център след като е подал тази молба, не се обосновава направеният в решението извод за бездействие на административния орган за изпълнение на задължението по чл. 61, ал.2 от Закона за убежището и бежанците.

Съдът не е изяснил и въпроса относно принадлежността на задължението за регистрация на чужденеца и за откриването на лично дело. Преценката за неизпълнение на произтичащо от нормативен акт задължение следва да се свърже с възложените задължения или провомощия на конкретно длъжностно лице или на административен орган. Съдът нарушава материалния закон, ако задължи за изпълнението на определено действие орган или длъжностно лице, на които то не е възложено. В случая е бил нарушен процесуалният закон, тъй като в решението липсват съображения, че регистрирането на чужденеца и откриването на лично дело е задължение на председателя на Държавната агенция за бежанците.

С оглед допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила решението е неправилно и следва да се отмени с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 07.05.2014 г. по адм. дело 1291/2014 г. по описа на Административния съд - София град.

ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ж. П./п/ Е. Г.

Ж.П.