Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . АВРАМОВ при секретар С. И. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 3499/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Б. и Ф. М., двамата от [населено място], чрез адв. В. като процесуален представител, срещу решение № 255 от 31.12.2020 г., постановено по адм. дело № 407/2020 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Касационните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед № 18-7810/21.08.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Ловеч.

Ответниците – В. М. и С. М., чрез пълномощника си адв. С., в писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание намират касационната жалба за неоснователна и претендират разноски за касационната инстанция.

Ответниците - началникът на СГКК – Ловеч, З. Б., Р. М. и О. Т. не вземат становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № 18-7810/21.08.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Ловеч, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54, ал. 2 и ал. 4 ЗКИР и чл. 72 във вр. с чл. 70, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], община Тетевен, по заявление рег.№ 01-195758/18.05.2020 г. на Р. Б. за поземлен имот с идентификатор № 15148.701.130, поради спор и неяснота за местоположението и границите на имота - предмет на проекта. Съгласно скицата - проект с исканото изменение се засягат границите на съседните му поземлени имоти с идентификатори 15148.701.494 и 15148.701.132. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено.

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно - техническата експертиза, излага съображения, че заявителят в административното производство не представя необходимите материали и данни от преобразуването на графичния план в цифров вид, описани в приложение № 9 към чл. 83, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., както и геодезически измервания съгласно чл. 73 от същата, от които може да се види действителното състояние на имотите към момента на изменението. Също така обосновава извод, че при постъпило възражение от собствениците на засегнатия поземлен имот с идентификатор 15148.701.132 правилно административният орган постановява отказ поради индиция за спор за материално право. Поради това приема наличието на основанията по чл. 72 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., а оспорената пред него заповед на началника на СГКК – Ловеч за законосъобразна .

Решението е валидно, допустимо и правилно при следните допълнителни съображения:

По делото е установено, че КК и КР за землището на [населено място] са одобрени през 2018 г. Жалбоподателите са вписани като собственици в КР с права по 1/4 ид. част за всеки от тях по отношение на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 15148.701.130 съгласно нотариален акт № 96 от 26.11.2001 г. С искането до органа се претендира изменение на КК като имотните (кадастрални) граници на имота да бъдат нанесени по регулационните такива на УПИ ХIV - 130, кв. 24 по плана на [населено място] от 2004 г. По този начин се извършва корекция на западната и източната граница на ПИ с идентификатор 15148.701.130, като се навлиза в ПИ с идентификатор 15148.701.132, от чиято площ се отнемат 20 кв. м. В административното производство е подадено изрично възражение от В. М. и С. М. (заинтересовани страни в първоинстанционното и ответници в настоящото производство), в качеството им на собственици на засегнатия имот, с приложени нотариален акт № 12 от 12.01.2005 г. и доказателства за заплащане на придаваемите към него 121 кв. м от имот с пл. № 131, по регулационния план от 1963 г., придадени за урегулиране на УПИ XVI-132, кв. 24. Със заповед № 514/03.11.2004 г. на кмета на община Тетевен е одобрен план за изменение на подробния устройствен план - план за регулация за УПИ ХIV - 130, кв. 24 по плана на [населено място], като от същия в западната страна се отделя терен за озеленяване, показано със зелен туш, а предложената съсобственост с имот пл. № 131 се ликвидира, както е нанесена корекцията с лилав туш. Според заключението на вещото лице представеният проект за изменение на КК отразява действителните регулационни граници на процесния имот, които са нанесени само в копието на регулационния план, тъй като в оригинала му изменението от 2004 г. не е отразено.

Така установените по делото факти сочат наличието на хипотезата на чл. 51, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Несъответствието на кадастралните граници с регулационните такива попада в приложното поле на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като промяната в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на исканото изменение и произтичащата от това промяна в данните за площта им, е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Несъответствието в основни кадастрални данни за недвижимите имоти - граници и площ, които са съществували към момента на одобряването на КККР, спрямо претендираното действително състояние представляват непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Отстраняването им се извършва по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

От данните по делото се налага извод, че регулационната граница между УПИ ХIV - 130 и УПИ XVI-132, кв. 24 е тази, определена с регулационния план от 1963 г. Според вещото лице изменението на плана от 2004 г. не сочи на изменение на спорната граница между двата урегулирани поземлени имота. След като придаваемите части от имот пл. № 131 към УПИ XVI-132 са заплатени и регулацията от 1963 г. е приложена, то е налице спор за собственост по отношение на тази част от имота, за която заявителят в административното производство претендира да бъде включена в неговия имот чрез исканото изменение на границата между двата имота. При липса на материализирана на място граница между тях и неотразяване на изменението на регулацията от 2004 г. в оригинала на действащия план на [населено място] не може да се определи еднозначно действителното състояние на площта и границите на имотите към момента на претендираното изменение на КК. С оглед представените титули за собственост по отношение спорната част по регулация от имота на жалбоподателите, която попада в имота на заинтересованите страни в първоинстанционното производство и съответно при промяната в границите и площта на имотите в резултат на това, правилно административният орган приема наличието на спор за собственост. Констатирането му е достатъчно основание за постановяване на отказ за изменение на кадастралната карта до разрешаването на този спор по съответния исков ред.

Предвид изложеното настоящият състав приема, чеобжалваното решение е правилно като резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от В. М. и С. М. за присъждане на разноски, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да им заплатят такива за настоящата инстанция в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.10.2021 г. и списък по чл. 80 ГПК. Възражението на процесуалния представител на касаторите за неговата прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като е в размер под минимално предвидения с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 255 от 31.12.2020 г., постановено по адм. дело № 407/2020 г. по описа на Административен съд - Ловеч.

ОСЪЖДА Р. Б., ЕГН [ЕГН] и Ф. М., ЕГН [ЕГН] да заплатят на В. М., ЕГН [ЕГН] и С. М., ЕГН [ЕГН], направените разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Анелия Ананиева

/п/ Мартин Аврамов