Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на В. К. ЕООД, гр. В., срещу решение 757 от 28.03.2014 г. на Административен съд (АС) гр. В., постановено по адм. д. 4224/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) 031201753 от 24.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение 659 от 08.10.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението гр. В., относно установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.11 12.2010 г. и м.02.2011 г. общо в размер на 394 260.69 лв. и лихви за забава в размер на 59 329.38 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит (ДК) по фактури, издадени от Зърнокомерс ННН ЕООД, ЕТ К. В., Агроинвестмънт 2009 ЕООД и Райнови ЕООД.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че по делото са събрани многобройни доказателства, които в своята съвкупност установяват реалност на доставките на стоки, както от преките доставчици, така и последващата им продажба. Тези доказателства били тълкувани превратно от административния съд, което довело до неправилно приложение на закона. Поддържа вътрешно противоречие и липса на мотиви в първоинстанционното решение. Посочва, че са налице правоотношения по транзитна продажба по смисъла на чл.329 от Търговския закон (ТЗ) по спорните фактури, по които можело да се проследи движението на стоката от преките му доставчици към Меджик флейм ООД и към Г. Г. Б. ЕООД. Поддържа, че са налице всички законови предпоставки за признаване правото му на ДК. Посочва, че съдът неправилно е възпроизвел практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-80/11 и С-142/11....