Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405, ал. 1 във връзка с чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Р. против решение 6 от 24.04.2014 г. на административен съд Русе по адм. дело 56/2014 г. С него се отменя задължително предписание по т. 3, издадено на основание чл. 404, ал. 1 , т. 1 от КТ от началник отдел "Русе" на дирекция "Инспекция по труда" - Русе и инспектор в Д "ИТ" Русе, изразено в протокол за извършена проверка с изх. 3173/10.12.2013 г. потвърдено с решение изх. 0104/0086 от 02.01.2014 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда".

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, "Еконт експрес" ООД взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

О. С. Д. Б. не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Еконт експрес" ООД срещу цитираните предписания по т. 3. С тях се предписва на "Еконт експрес" ООД в качеството на работодател да изплати удържаните без тяхно съгласие суми от трудовите възнаграждения на работниците и служителите в РЦ С. З. за периода 2011 г., 2012 г., 2013 г. Основанието е чл. 272, ал. 1 от КТ като в протокола са изложени констатации за направени удръжки за преразход на гориво на С. Д. Б. с конкретни суми по ведомостите за заплати за 2011, 2012 г. и 2013 г.

Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил предписанието по т. 3. Мотивите са че работодателят е реализирал ограничена имуществена отговорност макар и не в предвидената от КТ форма, и от друга страна констатациите са едно лице а предписанието е за неограничен брой работници което ги прави неизпълними и постановени при липса на форма.

Така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

По делото е установено безспорно, че раблотодателят е удържал суми от трудовото възнаграждение на работниците за преразход на гориво без тяхно съгласие, какъвто е случаят с посочения в протокола за проверка С. Д. Б.. Съгласно чл. 272, ал. 1 КТ без съгласие на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за получени аванси, надвзети суми от технически грешки за данъци по специални закони, осигурителни вноски, запори и удръжки по чл. 210, ал. 4 КТ. Чл. 210 КТ се намира в глава "Осъществяване на ограничена имуществена отговорност". Според чл. 210, ал. 1 КТ в случайте на такава отговорност работодателят издава заповед с която определя основанието и размера на отговорността на работника или сружителя. Тази заповед се издава в месечен срок от откриване на вредата - ал. 2, но не по късно от една година от от причиняването й. Тази заповед може да бъде оспорена от работника в месечен срок от връчването й - ал. 3 и ако тя бъде оспорена, то работодателят може да предяви иск пред съда. Ако тази заповед не бъде оспорена в срока по ал. 3, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение от работника или служителя в размерите посочени в ГПК. Анализа на цитираните текстове сочи на формална, законово уредена процедура с материални предпоставки за реализиране на ограничена имуществена отговорност по КТ. Тази уредба е част от трудовото законодателство и е задължителна за работодателя и създава гаранции и за двете страни в трудовото правоотношение и възможности за извънсъдебно уреждане на тези спорове между тях. Неспазването й от работодателя е нарушение на трудовото законодателство, каквито констатации са направени в издадения протокол за извършена проверка изх. 3173/10.12.2013 г. Процедурата по реализиране на ограничена имуществена отговорност започва с издаване на заповед от работодателя в която се посочват фактическите и правни основания и не може да се приеме, че тази отговорност може да бъде реализирана без издаването на такава заповед само с удържане на суми от трудовото възнаграждение, както неправилно е приел в мотивите си административния съд. Точно за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, включително и да издават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство - чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ каквото безспорно е нарушението на чл. 272 от КТ.

При изложените съображения решението е постановено при нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което бъде отхвърлена жалбата на Еконт експрес ООД като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 6 от 24.04.2014 г. на административен съд Русе по адм. дело 56/2014 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от [Фирма 1] със седалище гр. Р., бул. "Тутракан", 11, представлявано от прокуриста В. П. П., подадена чрез пълномощник адвокат Р. С. от АК Русе срещу предписание по т. 3, издадено на основание чл. 404, ал. 1 , т. 1 от КТ от началник отдел "Русе" на дирекция "Инспекция по труда" - Русе и инспектор в Д "ИТ" Русе, изразено в протокол за извършена проверка с изх. 3173/10.12.2013 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Г./п/ Н. Г. Г.Г.