Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране против решение 4477/01.04.2014 г. по адм. д. 15235/13 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, с което по жалба на А. С. М. от гр. С. е отменен мълчалив отказ на ДКЕВР по жалба вх. В-17-44-25 от 18.06.2013 г. по описа на ДКЕВР (вх. ПИ-627 от 05.06.2013 г. по описа на "Софийска вода" АД).
В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му.
Ответникът - А. С. М. от гр. С., лично и с адв.. А. оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила по съображения изложени в писмен отговор по касационната жалба. Претендира разноски - платено адвокатско възнаграждение за защита пред ВАС, за което представя доказателства към отговора по касационната жалба.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Тричленният състав на Върховния административен съд е бил сезиран с оспорване, подадено от А. С. М., в качеството му на управител на етажна собственост, регистрирана към Столичната община, район "Илинден", кв . "Захарна фабрика", бл. 16, вх. "Б" срещу мълчалив отказ на ДКЕВР по жалба вх. В-17-44-25 от 18.06.2013 г. по описа на ДКЕВР (вх. ПИ-627 от 05.06.2013 г. по описа на "Софийска вода" АД).
Във връзка с искане на потребителите от посочената етажна собственост до "Софийска вода" АД за проверка на водомерите по домове и на общия водомер предвид разликата в показанията между общия водомер и сбора на показанията от индивидуалните водомери, са осъществени последващи взаимоотношения между ВиК оператора и потребителите, по отношение на които е поискано от ДКЕВР изясняване на обстоятелствата по случая и съдействие за успешното приключване на работата на създадената със споразумението комисия и издаване на протокол за установените причини по отношение на разликата в показанията на общия водомер и сбора на индивидуалните водомери и предложенията за тяхното отстраняване.
Молбата до комисията е за упражняване на контрол спрямо ВиК оператора "Софийска вода" АД по качеството на предоставяните от него услуги, което е задължение, произтичащо от закона, както правилно е приел първоинстанционния съд, позовавайки се на съответните разпоредби. Разпоредбата на чл.5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги(ЗРВКУ) определя правомощията на ДКЕВР по регулирането на ВиК услугите, които включват регулиране на цените и качеството на ВиК услугите, извършвани от ВиК операторите, независимо от формите на собственост и управление на ВиК системите. Показателите за качеството на предоставяните ВиК услуги са дефинирани в чл. 9 от ЗРВКУ, като в чл. 9, ал. 2, т. 4 от закона един от показателите за качеството на предоставяните услуги са общите загуби на вода във водоснабдителните системи и сроковете за тяхното намаляване. От това следва, че ДКЕВР има правомощие да упражнява контрол върху качеството на ВиК услугите на базата на посочения критерий. Жалбоподателят е имал съмнения относно законосъобразността на действията на ВиК оператора именно от възникнал спор относно общата загуба на вода в етажната собственост и това е било основанието за подаване на жалба до ДКЕВР.
С оглед установеното, правилно съдът е приел, че ДКЕВР не е изпълнила задължението си, предвидено в чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката, вр. чл.5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като не е разгледала и не се е произнесла в срок по жалбата на А. С. М. с вх. В-17-44-25 от 18.06.2013 г. по описа на ДКЕВР (вх. ПИ-627 от 05.06.2013 г. по описа на "Софийска вода" АД).
Обжалваният мълчалив отказ на ДКЕВР правилно е отменен и делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне с решение.
При този изход на спора на ответника по касация се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена защита - изготвен отговор по касационната жалба и явяване пред касационната инстанция, в заплатения размер 682 лева.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 4477/01.04.2014 г. по адм. д. 15235/13 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение. ОСЪЖДА
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на А. С. М. от гр. С., ж. к. "Захарна фабрика", бл. 16, вх. "Б", в качеството му на управител на Етажна собственост разноски по делото в размер на 682 (шестстотин осемдесет и два) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ф. Н./п/ З. Ш./п/ С. А./п/ М. Д. Ф.Н.