Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. И. К., с. С., ул. Й. К. 8, община П., срещу решение 90 от 22.04.2013 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело 89/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Корчев срещу решение 155 от 05.02.2013 г. на началника на Второ районно управление Полиция, гр. П., с което е отнето разрешението му за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие и оръжието е иззето.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 155 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Съдът не направил разграничение между различните хипотези на чл. 15 и 18 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Не изложил мотиви защото приема идентичност на двете хипотези още повече, че по делото касаторът представил решение по гражданско дело 60/2013 г. на Районен съд, гр. П., което установявало, че е частично оневинен. Сочи, че заповедта за защита е привременна мярка. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспореното решение на началника на районното управление.

Ответникът по касационната жалба началникът на Второ районно управление Полиция, гр. П., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон. Сочи, че чл. 19 ЗЗДН е в подкрепа на мотивите на съда. Действието на привременните мерки по Закона за защита от домашно насилие е породено ex lege и не може да се премахне с обратна сила, като разрешението на...