Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:М. М. Х. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаХ. К. по адм. дело № 3506/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител срещу решение № 607/04.02.2021г., постановено по адм. дело № 9727/2020г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С629-0458787/02.09.2020г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности София, в Г. Д. Ф. контрол при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е необосновано и неправилно, постановено при нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че липсват конкретни мотиви относно размера на срока на наложената ПАМ. При издаването на ЗПАМ са спазени разпоредбите на ЗДДС и принципите, заложени в АПК. Издадената заповед съответства на целта на закона. Срокът е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената правна превенция.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на ЗПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Сириус 1952“ ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Не се оспорва от страните по делото, че на 21.08.2020г. в 17.30 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ кафе-аператив, находящо се в гр. София, ул. [улица], [адрес] стопанисван от Сириус 1952“ ЕООД. От проверяващите е извършена контролна покупка на 1 бут. минерална вода на стойност 1.00лв., заплатена в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. За установеното при проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0458787/21.08.2020г.

При тези констатации е издадена оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С629-0458787/02.09.2020г. на началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че макар издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с него са нарушени материалноправните разпоредби на ЗДДС. Съдът е приел, че наложената мярка не е в унисон с принципа на съразмерност уреден в чл. 6, ал. 2 от АПК. Според съда изложените м заповедта мотиви относно продължителността на наложената мярка са абстрактни с оглед липса на съпоставимост между извършеното нарушение и последиците от него. Мотивите на органа са общо формулирани без последния да е обосновал тежестта на нарушението, значимостта на охраняваните обществени отношения, последиците от извършеното нарушение и други факти и обстоятелства от значение за определяне периода на мярката.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба/. По силата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта.

Правилно съдът е приел, че при осъществяваната в обекта проверка и закупуване на 1 бут. минерална вода не е издадена фискална касова бележка от функциониращото в обекта ФУ, като причината за това е ирелевантна за спора. Спорно е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6 от АПК.

Извода който се прави от посочените по-горе правни норми е, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – запечатване на обект и забрана за достъп до него. Мярката се налага спрямо обектите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз до 30 дни, но това не го лишава от задължението да обоснове продължителността на срока на наложената мярка т. е. да мотивира срока на наложената мярка.

Изводите на първоинстанционния съд, че оспорената ЗПАМ е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с нормата на чл. 6 от АПК е правилен. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не представляват основа за законосъобразното определяне на срока на ПАМ.

Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и дължи конкретни мотиви относно преценката си защо приема, че срокът следва да бъде в определения от него размер.

Необоснован е доводът на касационния жалбоподател, че издадената заповед съответства на целта на закона. При липса на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта.

По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

В полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за касационното производство, като същото не се явява прекомерно с оглед направеното от касатора възражение относно претендирания размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 607/04.02.2021г., постановено по адм. дело № 9727/2020г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на Сириус 1952 ЕООД, гр. София,[адрес], [улица] сума в размер на 300.00лв. /триста/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мирослав Мирчев

/п/ Христо Койчев