Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. П. от гр. С. против решение 658/20.03.2013г по адм. д. 2481/2012г на АС гр. Б., в частта в която жалбата на Пеев е отхвърлена като неоснователна. Претендира се порок по чл. 209 т.3 от АПК, като се твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора, Административният съд /АС/ е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е извършил проверка за законосъобразност на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а е реализирал контрола само в обема на направените възражения от Пеев. В тази насока се твърди, че липсва анализ на законосъобразността на процедурата по одобряване на процесния ПУП в частта относно спазване на изискванията на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/. На следващо място се твърди, че АС не е обсъдил и осигуряването на подходящ пешеходен и транспортен достъп до обектите на чл. 6 ал.4 и ал.5 от ЗУЧК с оглед изискването на чл. 10 от същия закон. В касационната жалба и допълнително представената такава, се правят подробни възражения относно необходимостта от екологична оценка, част от устройствения план; както и възражения относно липсата на изследване за спазване на изискванията на чл. 17а и чл. 22 от ЗУЧК. На следващо място се претендира и неправилно приложение на материалния закон, като се оспорват изводите на АС относно неуведомяване на Пеев за производството по одобряване на процесния ПУП; невръчване на препис от обжалваната заповед и липса на съгласие от негова страна за изменението по чл. 134 ал.2 т.6 от ЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение на АС гр. Б. и отмяна на оспорвания административен акт .
Ответникът по касационната жалба, кметът на община Ц., редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Ответникът по жалбата, С. С. ООД чрез адв.. Б. взема становище за неоснователност на жалбата.
ВАП чрез прокурор С. П. приема жалбата за неоснователна.
В. А.ивен съд в настоящия съдебен състав при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба приема същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол по реда на чл. 208 и следв. от АПК.
При извършена служебна проверка за валидност и допустимост на оспореното решение на АС гр. Б., ВАС приема, че решението е валидно и допустимо.
В касационната жалба се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от Административния съд.
При извършена проверка по направените възражения, ВАС установява, че Административен съд гр. Б. не е допуснал съществени процесуални нарушения .
Законосъобразно АС е приел допустимост на жалбата на Пеев срещу заповед РД -01 04/05.01.2011г на кмета на община Ц., в частта в която е одобрен проект за ПУП ПРЗ за поземлен имот с идентрификатор 48619.505.807, кв. 84, собственост на С. С. ООД и поземлен имот с идентификатор 48619.505.440, собственост на община Ц. , като се урегулира нов УПИ III, кв. 84, предвиден за ваканционно селище с площ от 5 759 кв. м. От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че собствения на Пеев имот 48619.505.446 до момента на сега разработения проект се явява съседен на имота, по отношение на който се разработва ПУП ПРЗ, като Пеев е заинтересовано лице на основание чл. 131 ал.2 т.4 от ЗУТ, поради промяна на предназначението на УПИ III от за ресторант на за ваканционно селище.В частта, в която жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, Пеев не е подал частна жалба и съдебният акт е влязъл в сила.
Административният съд /АС/ правилно въз основа на събраните по преписката доказателства е установил, че със заповед РД -01 04/05.01.2011г на кмета на община Ц. /в допустимата за оспорване част/ е одобрен проект за ПУП ПРЗ за поземлен имот с идентрификатор 48619.505.807, кв. 84, собственост на Сан сити ООД и поземлен имот с идентификатор 48619.505.440, собственост на община Ц. , като се урегулира нов УПИ III, кв. 84, предвиден за ваканционно селище с площ от 5 759 кв. м. АС е направил правилен извод за издаване на оспорвания акт от компетентен орган, във валидна писмена форма и при валидно правно основание. Проектът за ПУП ПРЗ е одобрен от кмета на община Ц. на основание чл. 129 ал.2 от ЗУТ. Оспорваната пред АС заповед е във валидна писмена форма, изведена с дата и през деловодната система на администрацията при органа, подписана от органа издател. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е прогласил заповедта за нищожна. Последната е валиден административен акт, като от формална външна страна не са налице пороци, които да обосновават нищожност на акта.
В хода на съдебното производство, АС е осъществил цялостен контрол за законосъобразност върху тази заповед, на всички основания по чл. 146 от АПК.Проверката за законосъобразност на акта е в рамките на правния интерес на оспорващия. Законосъобразно АС е приел, че неуведомяването на Пеев за административното производство не е съществено процесуално нарушение. В действителност Пеев е заинтересована страна по смисъла на чл. 131 ал.2 т.4 от ЗУТ, но същият е осъществил правото си на защита чрез подадената в съда жалба срещу административния акт и валидно и допустимо може да изложи пред съда всички възражения за незаконосъобразност на процедурата и неправилно приложение на материалния закон и пред съда, без да са преклудирани правата му в тази насока. Правилен е извода на АС, че невръчването на Пеев на заповедта на кмета на община Ц. се отразява единствено върху правото на жалба на Пеев, като АС законосъобразно е признал това право на жалбоподателя, без да брои 14-дневен преклузивен срок за оспорването й. ВАС не споделя възражението на касатора, че същият е следвало да даде съгласие по чл. 134 ал.2 т.6 от ЗУТ, посочен като правно основание за одобряване на процесния ПУП. Съгласие за одобряване на ПУП на това основание дават само собствениците и носителите на ограничен вещни права върху имотите, предмет на самия план. Като собственик на съседен имот, който не е предмет на плана, Пеев не следва да дава съгласие на основание чл. 134 ал.2 т.6 от ЗУТ. Изложените възражение от Пеев в насока защита на правата на община Ц. също правилно са обсъдени от АС като недопустимо релевирани за защита на чужди права.
Предвид гореизложеното, ВАС в настоящия състав приема, че обжалваното решение в оспорената част следва да бъде оставено в сила като правилно. Релевираните останали възражения на касатора не са свързани с нарушени негови права и интереси.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК Върховен административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 658/20.03.2013г по адм. д. 2481/2012г на Административен съд гр. Б., в частта в която жалбата на К. П. срещу заповед РД 01 04/05.01.2011г на кмета на община Ц. е отхвърлена като неоснователна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Р./п/ Л. М. Д.Р.