Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Н. Н. Д. в качеството му на управител на "И. И.л" ЕООД, срещу решение 1712 от 12.03.2013 г. по адм. дело 4826 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт 2101108354 от 06.12.2011 г., поправен с РА 1204232 от 20.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., в частта, потвърдена с решение 775 от 09.04.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. С. относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 66 720,67 лв. както и начислените лихви в размер на 10 456,96 лв. по фактури, издадени от "Д.М. Инвест" ЕООД, "М. П." ЕООД, "Ем Ди Мега стандарт" ЕООД и "К. Е. Г." ООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва същата като неоснователна в съдебно заседания чрез процесуалния представител юрисконсулт В. М.. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - София град е бил сезиран с жалба от "И. И.л" ЕООД (с предишно фирмено наименование "Никкомп" ЕООД) срещу ревизионен акт 2101108354...