Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби против решение 799/ 14.02.2014 г. по адм. д. 4152/2012 г. по описа на Административен съд София-град, отделение, 10-ти състав. В касационната жалба на Министерство на вътрешните работи, подадена чрез главен юрисконсулт Б. И., се излагат съображения за неправилност на решението в частта, с която е осъдено министерството да заплати на С. В. К. обезщетение в размер на 15 000 лв. за причинените му неимуществени вреди. Поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска да бъде отменено решението в тази част и да бъде отхвърлен иска, респ. да бъде намалено обезщетението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на С. В. К. се обжалва решението, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9151,24 лв. и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., както и в частта за разноските. Иска решението да бъде отменено, като бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Налице са елементите на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът правилно е преценил както периода, през който са търпени вредите, така и техния размер.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд - София-град е образувано по предявени искове от С. В. К. срещу Министерство на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 765,89 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 3888 лв. и законна лихва до окончателно изплащане на обезщетението; иск за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 4500 лв. и законна лихва до окончателно изплащане на сумата и иск за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно с мораторна лихва от 7500 лв. и законна лихва до окончателно изплащане на сумата . Като основание за претенциите се сочи отмяната с влезли в сила съдебни решения на Заповед -1629/25.03.2009 г. и Заповед К-606/27.03.2009 г., издадени от министъра на вътрешните работи.
Със заповед К-1629/25.03.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи на С. К. главен инспектор, началник на сектор в дирекция Противодействие на организираната и тежката престъпност в главна дирекция Криминална полиция в Министерството на вътрешните работи, категория В е наложено дисциплинарно наказание понижаване в длъжност - началник на група за срок от една година. Със заповед К-606/27.03.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи, Куртев е преместен поради служебна необходимост, за срок от една година, от длъжност инспектор С. В. К. началник на сектор Оперативна реализация в дирекция Противодействие на организираната и тежката престъпност в главна дирекция Криминална полиция в Министерството на вътрешните работи, категория В, на длъжност началник на група Охрана на обществения ред в сектор Опазване на обществения ред и превенция към 02 РУ на МВР в Столична дирекция на вътрешните работи.
Законосъобразността на двете заповеди е била оспорена по съдебен ред, като с решение 150/22.11.2011 г., постановено по адм. д. С-113/2011 г. на Върховния административен съд посочената заповед К-1629/25.03.2009 г. е отменена като незаконосъобразна, а с решение 155/06.07.2010 г., постановено по адм. д. С-11-/2009 г. на Върховния административен съд е отменена процесната заповед К-606/27.03.2009 г., като решението е било оставено в сила с решение 1/05.01.2011 г., постановено по адм. д. С-205/2010 г. на Върховния административен съд.
Искът за заплащане на имуществени вреди е отхвърлен за сумата от 9151,24 лв., която включва възнаграждението на Куртев през периода от 6 месеца, когато той е бил в неплатен отпуск (15.07.2009 г. -15.01.2010 г.) и сумата от 756,56 лв. - допълнително възнаграждение по показателя СУОСП. Съдът правилно не е уважил възражението на Куртев, че е бил понижен на длъжност, която е била заета и това го е принудило да подаде молба за ползване на неплатен отпуск. Съгласно заповед К-606/27.03.2009 г. Куртев е бил назначен на длъжност началник на група ООР, сектор ООРП при второ РУ - СДВР и е встъпил в длъжност с Акт за встъпване от 27.03.2009 г. Тази длъжност той е заемал до 15.07.2009 г. и съгласно приложените справки по делото е получавал възнаграждение за заеманата длъжност. Въз основа на подадена молба рег. 25448/17.06.2009 г. до директора на СДВР, Куртев е поискал да му бъде разрешено ползването на 6 месеца неплатен отпуск за 2009 г. Тези факти потвърждават извода на съда, че ползването на неплатен отпуск е било по преценка на касационния жалбоподател, а не е принудително наложено поради заемането на длъжността, на която е преместен. Ако тази длъжност беше заета от друго лице, би било невъзможно заемането и с Акт за встъпване в длъжност и изплащане на съответното възнаграждение на Куртев за тази длъжност. Няма никакви доказателства, които да оборват установения факт, че заявлението за ползване на неплатен отпуск е подадено по преценка и желание на самия служител. След като е встъпил в длъжност и е започнал да изпълнява задълженията си на новата длъжност, не е имало законови пречки да я заема до края на определения едногодишен срок. Правилно съдът е преценил и основанието на претенцията за получаване на допълнителното възнаграждение по показателя СУОСП. Наредбата за условията и реда за формиране на допълнително възнаграждение за резултати в служебната дейност, забранява изплащането му, ако служителят отсъства от работа за повече от половината работни дни през отчетния период. Поради ползването на платен годишен отпуск и на неплатен отпуск за 6 месеца, Куртев попада под това ограничение.
Неоснователна е касационната жалба на С. К. и по отношение на отхвърления иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., причинени му поради разкриване на класифицирана информация и разкриване на личността му с издадените две заповеди на министъра на вътрешните работи. По делото не са представени доказателства, че именно издаването на заповедите е било причина за разкриване на самоличността на Куртев. Самите заповеди са били засекретени, както и съдебните производства по обжалването им. Фактът, че в медиите е била изнесена информация, не доказва, че вина за това има администрацията на МВР. Съдът правилно е преценил доказателствената тежест при установяване на тези факти и изводите му въз основа на представените доказателства са обосновани.
Касационната жалба на Министерство на вътрешните работи настоящата инстанция намира за основателна. Изложените доводи на административния съд по основателността на претенцията като цяло са правилни, но само свързани с вредите, причинени от отменената заповед К-1629/25.03.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на Куртев е наложено дисциплинарно наказание понижаване в длъжност - началник на група за срок от една година. С другата заповед К-606/27.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която е преместен поради служебна необходимост на друга длъжност на основание чл. 192а от ЗМВР отм. за срок от една година, не може да се приеме, че е наложено наказание, което е причинило душевни страдания на лицето. Между тази заповед, отменена като незаконосъобразна, и претърпените неимуществени вреди от Куртев няма причинно-следствена връзка. Преместването поради служебна необходимост е възможност, породена от характера на работата, която държавният служител в МВР изпълнява. Дори издадена без основание, тази заповед не поражда вреди, поради това че тя няма санкционен характер. Касационната инстанция не споделя извода на съда в обжалваното решение, че и двете заповеди са оставили в широката общественост и в обкръжението на ищеца впечатлението, че той е извършил противоправни деяния. От самия характер и основание на заповедите този извод може да се направи само по отношение на заповедта за понижаване в длъжност за срок от една година дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР отм. . Освен това за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразната заповед К-1629/25.03.2009 следва да се прецени периодът, през който тя е произвела своето действие, а именно - една година. Правилно съдът е приел, че през този период се е влошило физическото и психическо състояние на ищеца, преживял е стрес, страх, тревоги. За посочените неимуществени вреди касационната инстанция приема, че определеният от съда размер на обезщетението е завишен. В тази част решението е неправилно поради необоснованост и следва да бъде отменено, като бъде присъдено обезщетение в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва, така както е определена от административния съд.
В останалата част решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 799/14.02.2014 г. по адм. дело 4152/2012 г. на Административен съд - София-град, отделение, 10-ти състав, в ЧАСТТА, с която е осъдено Министерство на вътрешните работи да заплати на С. В. К. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на отменените като незаконосъобразни заповеди К-1629/25.03.2009 г. и заповед К-606/27.03.2009 г., издадени от министъра на вътрешните работи, както и законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2011 г. до окончателното изплащане на претендираните суми, ката вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на С. В. К. сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на отменената като незаконосъобразна заповед К-1629/25.03.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи, както и законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2011 г. до окончателното и изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение 799/14.02.2014 г. по адм. дело 4152/2012 г. на Административен съд - София-град, отделение, 10-ти състав в останалата му част.
ОСЪЖДА С. В. К. да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 300 лв. (триста лева), представляващи възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ С. Б. И.В.