Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2690/21.07.2020 г. на нотариус Г. Г. срещу определение № 211/07.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 159/2020 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено определение № 13/17.06.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Търговище, с което е отказано вписване на нотариален акт за продажба № 168, том I, рег. № 1432, нот. дело № 119/2020 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното определение се поддържат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1./ Има ли основания съдията по вписванията, който е лишен от възможност да дава указания при установена нередовност, да приложи последиците на чл. 183 ГПК спрямо изискваната съгласно чл. 6, ал. 3, изр. 2 от Правилник за вписванията /ПВ/ скица – копие от кадастралната карта, представена от страната като обикновено копие, а не в оригинал или заверен препис, и да я изключи като документ, въпреки че в копието се съдържат всички данни, индивидуализиращи издадения документ, и ако това е така, следва ли въззивният съд, констатирайки нередовността на представения документ да изиска надлежното му представяне; 2./ Следва ли да се приравни на липса на изпълнение на чл. 6, ал. 3, изр. 2 от Правилника по вписванията представянето на копие на скицата – копие от кадастралната карта, а не на неин оригинал или заверен препис, при законова възможност съдията по вписванията да извърши справка за автентичност на съдържащата се в копието информация, предвид възможния достъп и регламентирана двустранна връзка между кадастъра и имотния регистър и обменът на данни, предвиден в ЗКИР, както и ако страната е представила други относими и изходящи от СГКК скици/схеми. Поддържа се противоречие на въззивното определение по поставените въпроси с ТР № 7/2013 г. по т. д. № 7/2012 г., ОСГТК, ВКС, с определения на ВКС - № 196/2013 г. по гр. д. № 2544/2013 г., I г. о., № 189/2014 г. по гр. д. № 868/2014 г., IV г. о., №88/2019 г. по ч. гр. д. № 354/2019 г., І г. о., определение № 157/2019 г. по ч. гр. д. № 3014/2019 г., I г. о. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното определение, обоснована с погрешния според касатора извод на съда за приравняване на грешно заверен, но иначе съществуващ и официално издаден документ по чл. 6, ал. 3, изр. 2 ПВ, на несъществуващ такъв.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен състав, II г. о., взе предвид следното:

С обжалваното определение е потвърдено определение № 13/17.06.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Търговище, с което е отказано вписване на нотариален акт за продажба № 168, том I, рег. № 1432, нот. дело № 119/2020 г. на нотариус Г. Г., с рег. № 223 при НК.

Пред съдията по вписванията при Районен съд – Търговище е подадена молба за вписване на процесния нотариален акт за продажба на недвижим имот № 168. Съдията по вписване е посочил, че представената схема за самостоятелен обект № 15-119645/06.02.2020 е в копие, на гърба на което в щемпел на нотариус Г. Г. е посочено „…удостоверява подписите върху този документ, положени от приносител..“, и е счел, че молбата не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 3, изр. 2 ПВ, вр. чл. 55, ал. 3 ЗКИР, тъй като приложената скица не е официален документ по смисъла на чл. 178 ГПК. За да се ползва с обвързваща доказателствена сила, последната следва да бъде представена в оригинал или официално заверен препис.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с оглед разясненията на т. 6 от ТР № 7/2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК, ВКС, липсата на скица – копие от кадастралната карта по чл. 6, ал. 3, изр. второ ПВ е основание за постановяване на отказ за вписване. Констатирал е, че в конкретния случай молителят е представил ксерокопие на схема на самостоятелен обект № 15-119645/06.02.2020, като същото е с неотносимо удостоверяване от нотариуса на подписа на приносителя, чийто подпис процесната схема поначало не съдържа. Приел е, че представената схема не представлява официален документ по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗКИР, нито нотариално заверен препис на същата, поради което е заключил, че не са спазени изискванията на чл. 6, ал. 3, изр. второ ПВ, респ. постановеният отказ е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:

Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение /определение/ да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма.

В конкретния случай по поставените въпроси не може да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на сочените основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Липсва противоречие с посочената практика на ВКС. Определение №189/2014г., касаещо въпрос за преценка съдържанието на съдебно решение, което е представено за вписване, която може да извърши съдията по вписване, е неотносимо. Определение №88/2019г. разглежда неотносим към процесния случай въпрос “при представена комбинирана скица на поземления имот и намиращите се в него сгради, от която са видни данните, необходими за вписване, съгласно разпоредбата на чл.6,ал.3 ПВ, вр. чл.60,т.1-7 ЗКИР,, и в която скица има данни за идентификатора на сградите, площ, предназначение и етажност, дали е необходимо условие към молбата за вписване да се приложи и скица за всяка сграда“. Определение № 157/2019г. също разглежда неотносим казус за вписване на препис на искова молба, преценката, която съдията по вписване може да прави относно представителната власт на пълномощника и съобразяване правилата на ПВ, относими към вписване на искови молби. В определение № 196/2013г. е прието, че съгласно чл.77, ал.2,т.1 ЗКИР към молбата за вписване на акт, касаещ недвижим имот в район с одобрена кадастрална карта, се прилага скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти.В този смисъл е и разпоредбата на чл.6,ал.3, изр.2 ПВ. Законът въвежда такова изискване, за да се индивидуализира имотът и да се съберат данните, които съгласно чл.60 ЗКИР се вписват в част „А“ на партидата. Тези данни се съдържат в скица-образец по чл.31 от Наредба №3/2005г. за съдържанието и поддържането на кадастралните картии регистри, но могат и да се съдържат и в скицата-копие от КК с извлечение от КР по чл.55, ал.3,т.1 ЗКИР. При представянето на такава скица - копие, съдържаща всички данни по чл.60 ЗКИР съдията по вписване няма право да откаже вписване на подлежащ на вписване акт. В разглеждания случай обаче е прието, че представеният документ не представлява скица – копие от кадастралната карта по чл.6, ал.3 ПВ, не е налице приложен официален документ по смисъла на чл.55, ал.1 ЗКИР. Съобразно задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 7/2013г. по тълк. д.№7/2012г., ОСГТК, съдията по вписване не може да дава указания за поправяне нередовности в производството по вписване, поради необходимостта вписването да бъде извършено незабавно в съответния регистър, в деня на постъпване на молбата за вписване. Такова задължение няма и въззивния съд, който разглежда жалбата срещу отказа на съдията по вписване да впише съответния акт. В тази връзка въпросите в частта, касаеща правомощията на съдията по вписване при нередовност на представените към молбата за вписване документи да приложи направо разпоредбата на чл.183 ГПК или да извършва справки в кадастъра за установяване на автентичността на приложените документи, както и на въззивния съд да дава указания за представяне на надлежни документи, не могат да предпоставят допускане касационно обжалване в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Обжалваното определение не противоречи на задължителната практика на ВКС, вкл. посочената от жалбоподателя, а от приемането и не са настъпили промени в законодателството или обществените условия, които да налагат промяната и. Не е налице противоречие и със соченото от жалбоподателя определение № 157/2019г. в частта, с която е прието, че при обжалване на отказ да се издаде охранителен акт, съгласно чл.538, ал.2 вр. чл.278 ГПК, въззивният съд е длъжен служебно да провери дали са налице предпоставките за издаване на охранител акт като съобрази и представените с частната жалба доказателства, тъй като липсва обсъждане и изводи в обжалваното определение по отношение на представени с частната жалба доказателства. Липсва и соченото основание на чл.280,ал.2, изр.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Няма данни за значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 211/07.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 159/2020 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: