Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 5459/18.11.2019 г. на Кооперация „Троянска популярна банка“, чрез процесуалния представител адвокат С. С., срещу въззивно решение № 236/26.09.2019 г. по гр. д. № 383/2018 г. на Апелативен съд – В.Т.П се оплаквания за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по следните правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1./ Собственик или държател е държавата на национализирано имущество, за което е издаден нормативен акт, с който е отменен нормативният акт за национализацията му; 2./ Могла ли е държавата да прехвърли собственост на създадено от нея търговско дружество, когато разпоредителната сделка е извършена след отмяната на нормативния акт, с който имуществото е национализирано; 3./ Налице ли са предпоставките на чл. 17а ЗППДОП – по-конкретно държавата да е собственик на национализирано имущество, за което е издаден нормативен акт, с който е отменен нормативният акт за национализацията му; 4./ Ако държавата е била само държател на национализирано и впоследствие реституирано имущество на кооперация, възможно ли е учреденото от нея търговско дружество да придобие собствеността върху това имущество с вписването му в търговския регистър; 5./ При условие, че реституцията на кооперативно имущество настъпва ex lege, то когато към 1991 г. съгласно ЗК имуществото е заварено да се стопанисва от държавна фирма или от еднолично търговско дружество с държавно имущество, може ли да се приеме, че държавата продължава да притежава правото на собственост върху него; 6./ При действието на новата реституция по реда на § 39, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗК /ДР бр. 13/2003 г./ и при условие, че не е извършена приватизация на търговското дружество към момента на влизане в сила на тази правна норма – 14.02.2003 г., следва ли да се приеме, че то е собственик на реституираното кооперативно имущество. Твърди се противоречие на въззивното решение по поставените въпроси с ТР № 2/1995 г. на ОСГК на ВС, ТР № 6/2006 г. по т. д. № 6/2005 г. на ОСГК, ВКС, решение № 152/03.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 270/2010 г., решение № 952/05.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1802/2008 г. и др. Поддържа се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „относно тълкуването и прилагането на § 39, ал. 1 от ПЗР на ЗК от 1999 г.“ и „относно реституционния процес на кооперативно имущество и тълкувателната практика, свързана с него“. Касаторът обосновава и очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. М., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 142/2018 г. по гр. д. № 109/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е отхвърлен предявеният от Кооперация „Троянска популярна банка“ против „Банка ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено на основание реституция, а при условията на евентуалност и на основание чл.92, чл.97 и чл.98 ЗС, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: 1/ самостоятелен обект от 250 кв. м. с предназначение: за делова и административна дейност, намиращ се в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.2.; 2/ самостоятелен обект от 250 кв. м. с предназначение: за делова и административна дейност, намиращ се в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.3. и 3/ самостоятелен обект от 250 кв. м. с предназначение: за делова и административна дейност, намиращ се в сграда с идентификатор № 73198.505.93.1.4., и за осъждане ответника да предаде на ищеца владението върху имотите; както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 71, т. II, рег. № 2509, издаден по нотариално дело № 233/2009 г. на нотариус Б. К..

Въззивният съд е приел за установено, че Кооперация „Троянска популярна банка“ е възстановена кооперация по смисъла на §27 от ПЗР на ЗИДЗК /ДВ бр. 41/22.05.2007 г./, вписана в регистъра на кооперативните организации с решение от 21.07.1995 г. по ф. д. № 719/1995 г. на Ловешкия окръжен съд. Констатирал е, че с определение № 92 от 10.01.1915 г. в дружествения търговски регистър под № 137 е регистрирана фирмата Троянска популярна банка – гр. Троян, като новоосновано кредитно кооперативно сдружаване. С нотариален акт № 66, с рег. № 1099, н. д. № 313/1934 г. Троянската популярна банка е закупила от Ц. О. масивна къща в гр. Троян на ул. „А. К” застроено и незастроено място от 665 кв. м, която се намира в кв. 39а, п. ІV и VІІ, и съставлява дворищно място от около 1 050 кв. м. На 12.02.1935 г. е проведено заседание на УС и КС на банката, на което са разгледани проекти за нова банкова сграда с общо застроена площ 250 кв. м. От приложено по делото годишно сведение за 1937 г. се установява, че в т. 27 движими и недвижими имоти на сдружението „Троянска популярна банка“ е описана една нова сграда с помещение за салони, ресторант, банка, хотел и 2 стари сгради. С нотариален акт за покупко-продажба № 133/26.06.1939 г. банката е продала на Народообразователно дружество – Троян следния свой недвижим имот: салон на киното, заедно с кабината и стълбищата, намиращи се в зданието на Троянска популярна банка в гр. Троян, което здание и салон са застроени в дворното място на банката в гр. Троян, цялото около 1 080 кв. м., в кв. 39а. С нотариален акт № 79/22.03.1944 г., Народообразователно дружество – Троян е продало на Троянска популярна банка горепосочения недвижим имот в изпълнение на уговорка помежду им за обратно изкупуване, предвидена в т. 2 от нотариален акт № 133 от 20.06.1939 г. С постановление на МС № 218 от 02.03.1951 г. е извършено преустройство на банковата система, като от 02.03.1951 г. популярните банки стават клонове на Българска народна банка; дяловият капитал на членовете им се изплаща след установяване реалността на активите и пасивите, в размер не по-голям от номиналната стойност на дяловете; превръщането на популярните банки в клонове на БНБ се извършва по реда на приложение 1, съгласно което БНБ предава на Държавна спестовна каса сградите, в които са се помещавали популярните банки, по списък, в който е посочена и процесната сграда в гр. Троян, срещу заплащане на сградите по балансовата им стойност. С постановление на МС № П-165/28.03.1953 г. е разпоредено безвъзмездното предаване от БНБ на ДСК на имоти, включително на 63 сгради и дворни места, по опис, неразделна част от постановлението, сред които и масивна триетажна сграда в гр. Троян, с площ 250 кв. м. Издаден е акт за държавна собственост на недвижим имот № 972/5.02.1971 г., находящ се в гр. Троян и представляващ надпартерен етаж от кооперативна сграда – масивна с ж. б. конструкция, застроена върху 250 кв. м., от 1000 куб. м. и северен салон от партера на ресторант България от 25 кв. м. = 100 куб. м., като мястото е актувано за държавна собственост с акт № 784. Отбелязано е, че имотът е отстъпен за ползване на Държавна спестовна каса – гр. Троян. С акт № 1238/31.08.1998 г., на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 147, т. 5 от ППЗДС и чл. 2, ал. 1 от ЗПДСК, е актуван като частна държавна собственост първи, втори и трети етажи от масивната триетажна административна сграда без партерния етаж, застроена на 250 кв. м. Посочено е, че върху имота има предоставени права на ДСК – София, и имотът е включен в капитала на търговско дружество ДСК – София. С разпореждане № 59/25.11.1998 г. на МС е разпоредено преобразуването на ДСК в еднолично дружество с държавно имущество с фирма „Банка ДСК” ЕАД, като в т. 7 изрично е отбелязано, че се предоставя на „Банка ДСК” ЕАД собствеността върху държавното имущество, стопанисвано от ДСК и отразено в баланса, съгласно приложение № 2 към 30.09.1998 г. и приложение № 3 опис на недвижимите имоти, стопанисвани от държавна спестовна каса. В приложение № 3 фигурира и ДСК – Троян: с първи, втори и трети етаж от сграда без партерния етаж със застроена площ 250 кв. м. в п. ІІ – 1682., кв. 76, АЧДС № 1238/1998 г. При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че от 1999 г. процесните имоти са собственост на Банка ДСК ЕАД и не представляват държавна собственост, а възстановената кооперация „Троянска популярна банка“ не е възстановила правото си на собственост върху тях съгласно §39 от ПЗР към ЗИД на ЗК от 2003 г., във връзка с § 27 ЗК от 1999 г. Въз основа Закон за преобразуване на ДСК и разпореждане на МС на 26.01.1999 г. е вписана „Банка ДСК“ ЕАД, като с вписването същата е придобила собствеността върху стопанисваните дотогава държавни имоти, включително процесните. Процесните имоти са станали нейна собственост и на основание чл.17а ЗППДОП, тъй като са налице предвидените в тази разпоредба предпоставки: държавата е била собственик на процесните имоти; предоставила е оперативното управление на същите на държавното предприятие, те са включени в баланса на новообразуваното предприятие в съответствие с акта за преобразуването му. Към 14.02.2003 г. – датата на влизане в сила на § 39 ПЗР на ЗК процесните недвижими имоти не са били държавна или общинска собственост, а оттук дори и да са изпълнени изискванията на §27 от ПЗР на ЗИД на ЗК от 2007 г. и ищцовата кооперация да е възстановена кооперация, то процесното имущество не е станало кооперативно. Възстановяването на кооперативната собственост преди приемането на §39 ПЗР на ЗК не настъпва автоматично, а след провеждане процедурата, описана в ПМС №192/1991г. и в ЗК /1991г./ От приетите по делото съдебни решения /решение №230/2002г. по адм. д.№79/2002г. на ОС-Ловеч, решение № 290/2003г. по адм. д.№8021/2002г., на ВАС и решение №6840/14.07.2003г. на ВАС – петчленен състав/ е установено, че кооперацията е провела тази административна процедура, но възстановяване на собствеността и е отказано като неоснователно. Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, основан на реституция е неоснователен.За неоснователни и недоказани са намерени и евентуално предявените искове с правно основание чл. 92, чл. 97 и чл. 98 ЗС, като е посочено, че съгласно СТЕ процесните имоти представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, които не следват режима на поземления имот, върху който са изградени, нито представляват принадлежност към него или към други обекти в сградата.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.

Така поставените от касатора въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въпроси 1,2,3,4 и 5 са въпроси относно правото на собственост на държавата върху процесните имоти към 1991г. и към момента на преобразуване на ответника в ЕТД с държавно участие. Така поставени, те не могат да се преценят като относими към решаващите изводи във въззивното решение. Посочените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по конкретни казуси за реституция на кооперативно имущество, също са неотносими. Следва да се има предвид, че решаващите изводи на въззивния съд, с оглед заявеното като главно основание за правото на собственост– реституция на основание §39 от ПЗР от ЗИД на ЗК /в сила от 14.02.2003г./, предвид изчерпаната административна процедура по ЗК от 1991г. и по ЗК от 1999г. и установената фактическа обстановка, са съобразени със задължителната съдебна практика на ВКС, изразена в ТР№2/1995г. и №6/2006г., ОСГК. В т.5 от ТР№6/2006г. е прието, че възстановяване собствеността на имоти по ЗК (ЗАКОН ЗЗД КООПЕРАЦИИТЕ) /ДВ, бр.113/1999г./ се осъществява по административен ред в сроковете по §1 от ДР на ЗК и по реда, предвиден в Наредба за условията и реда на връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхното иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944г. – ДВ, бр.65/2000г. Съгласно разясненията в тълкувателното решение, според §1, ал.1 от ДР на ЗК/ДВ, бр.13/1999г./ възстановява се правото на собственост на кооперациите върху иззетото и одържавено тяхно имущество след 10.09.1944г., ако искането за това е направено до 07.02.1993г., а условията и редът за връщането на имуществото, се определят от МС, доколкото не са определени с друг закон. С. Н за условията и реда на връщане на посочените имущества, издадена от МС въз основа на законова делегация /ДВ,бр.65/2000г./ за връщане на иззетото имущество, заявено до 07.2.1993г., и не предадено, кооперациите и кооперативните съюзи подават искане до 31.12.2000г. до съответния министър, ръководител на ведомство, кмет на община, които упражняват правата на държавата или общината в ЕТД, в активите на които са включени имущества на кооперации, съответно до областния управител или кмет на община, когато имуществото е станало частна държавна или общинска собственост /чл.3, ал.1 и 2 /. Посочените органи следва да се произнесат в едномесечен срок. Изричният или мълчалив отказ подлежи на обжалване по ЗАП.Оето на преклузивни срокове за подаване на искането за връщане на имуществото / в. ч. предвиденият срок за ново искане до 31.12.2000г./, предвиденото обжалване по ЗАП и административният ред за връщане, налага извод, че реституцията на кооперативното имущество настъпва не директно, по силата на закона, а след изпълнение процедурата по чл.3 от Наредбата като актът, с който се уважава такова искане, има конститутивно действие. Единствената хипотеза, при която е налице пряко по силата на закона – ЗК /ДВ, бр.113/1999г./ възстановяване право на собственост върху одържавеното или иззето по отменени нормативни актове имущество на кооперации, възстановили дейността си, ако до деня на влизане в сила на този закон това имущество е държавна или общинска собственост, е уредена в §39 от ПЗР на ЗИДЗК/ДВ,бр.13/2003г./. Същата разпоредба изрично е диференцирана и от приложното поле на §1 от ДР на ЗК, като е посочено, че тя не се прилага за висящите производства по този текст, който препраща към административния ред за връщане на собствеността. В хипотезата на §39 е допустим общият исков ред, който се отнася само до кооперации, възстановили дейността си в по-късен момент, поради което не са могли да съобразят срока за подаване на искане за връщане на собствеността по административен ред. Въззивният съд е приел, че ищецът е възстановена кооперация съгласно вписване в съдебния регистър на решение от 21.07.1995г. по ф. д.№719/1995г. Той е направил искане по реда на цитираната наредба за връщане на одържавеното кооперативно имущество, което обаче е отхвърлено като неоснователно с окончателен съдебен акт на ВАС от 14.07.2003г. Не са налице и предпоставките на §39 ПЗР ЗИДЗК /ДВ,бр.13/2003г./, тъй като към 2003г. процесните имоти не са били нито държавна, нито общинска собственост. Те са собственост на търговско дружество, поради което е неоснователно позоваването на реституция по смисъла на §39. Съгласно цитираната тълкувателна практика до 2003г. съществува административен ред за връщане на собствеността на възстановените кооперации, а с влизане в сила на §39, възможността за реституиране на одържавеното имущество е обусловена от това, то да е държавна или общинска собственост, каквато в случая е установено, че процесните имоти не са били. В тази връзка е ирелевантно кога е извършена приватизацията на ДСК ЕАД, а оттук е ирелевантен и въпрос шести. Неоснователни са доводите на касатора относно наличие на основание за допускане касационно обжалване по поставените въпроси по чл.280,ал.1,т.3 ГПК относно „тълкуването и прилагането на §39, ал.1 ПЗР на ЗК от 1999г.“ и относно „реституционния процес на кооперативно имущество и тълкувателната практика, свързана с него“, тъй като по прилагане на посочената разпоредбата е налице задължителна съдебна практика, изразена в ТР№6/2006г., ОСГК като няма необходимост от промяна или осъвременяване. Налице е и последователна практика на ВКС относно въпросите за реституция на кооперативно имущество.

Липсва и посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на съдебен акт като законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или пък е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Не е налице нито една от хипотезите при които може да се констатира значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.288 ГПК, съобразно чл.78,ал.8 ГПК, в размер на 300 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 236 от 26.09.2019 г., постановено по гр. д. № 383/2018 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Кооперация „Троянска популярна банка“,със седалище гр. Троян, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД,със седалище гр.София, разноски за производството по чл.288 ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: