Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от Л. К. Д., чрез пълномощника й адв. Р. Р., против разпореждане от 1. 07. 2020 г. по гр. д. № 328/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната, като просрочена, подадената от същата частна жалба вх. № 7317/03. 06. 2020 г. срещу определение № 715 от 4. 03. 2020 г. по гр. д. № 328/2018 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата й от 10. 01. 2020 г. за изменение, на осн. чл. 248 ГПК, на решение № 2796 от 16. 12. 2019 г. по гр. д. № 328/2018 г. на САС в частта за разноските. Поддържа се незаконосъобразност на разпореждането, поради постановяването му в нарушение на чл. 248, ал. 3 и чл. 259, ал. 1 ГПК. Иска се отмяната му и връщане делото на апелативния съд за администриране на подадената частна жалба.

Ответниците П. П. К. и Е. А. К. не са подали писмен отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице с право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че подадената от Л. Д. частна жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, и подлежи на връщане на осн. чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Актът по чл. 248, ал. 1 ГПК е определение, независимо от вида на акта, който се изменя или допълва в частта за разноските (решение или определение). Определенията се обжалват с частни жалби по реда, предвиден в Глава двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл. 274- чл.279 от ГПК (Г. П. К). С ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 24, бе разяснено, че определенията на въззивния съд, с които за пръв път се произнася по молба по чл. 248 ГПК, подлежат на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 275, ал. 1 ГПК и чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението, а в случай на подаването им след изтичане на срока за обжалване, същите подлежат на връщане. Като е определил едноседмичен срок за обжалване на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, връчено на частната жалбоподателка на 19. 05. 2020 г., и е върнал като просрочена подадената на 1. 06. 2020 г. частна жалба, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав намира за неоснователен доводът на частната жалбоподателката, че срокът за обжалване на определенията на въззивен съд по чл. 248, ал. 1 ГПК, с които се изменя или допълва въззивно решение в частта за разноските, е едномесечен, какъвто е и срокът за касационно обжалване на решението, тъй като съгласно алинея 3 на цитираната норма, определенията за разноските се обжалват по реда, по който подлежат на обжалване решенията. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК се предвижда изрично обжалваемост на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК, които не са преграждащи и биха подлежали на инстанционен контрол само ако това е предвидено в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК), а препращането към реда за обжалване на решенията/определенията указва функционално компетентните съдилища по частните жалби срещу определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК (тези, които са функционално компетентни да се произнесат и по жалбата, въззивна или касационна, срещу решението, съответно по частната жалба срещу определението, за чието допълване или изменение в частта за разноските съдът се е произнесъл) и свързва обжалваемостта на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК с обжалваемостта на основния съдебен акт – решение или определение (ако решението/определението не подлежи на обжалване, няма да подлежи на обжалване и определението по чл. 248, ал. 1 ГПК). Нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК не създава специална уредба за обжалване на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК, различна от регламентираната в разпоредбите на чл. 247-чл.249 ГПК, относно срок за подаване на частната жалба, съдържание на същата, приложения към нея, срок за отговор, администриране, характер на производството, разглеждането и решаването й и т. н.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 1. 07. 2020 г. по гр. д. № 328/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: