Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „У. Е. 2007” ЕООД – гр. С. срещу решение № 553/11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 231/2012 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 021100794/20.10.2011, издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Б., потвърден с решение № 4/06.01.2012 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Б. при ЦУ на НАП за определен на дружеството корпоративен данък за 2009 г. в размер на 6 887,48 лв. и лихви за просрочие 1 106,65 лв. и за 2010 г. корпоративен данък в размер на 400,69 лв. и лихви за просрочие 23,03 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решене поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът макар подробно да е описал представените доказателства по делото и становищата на страните, не ги е обсъдил, както и не е подложил на обсъждане приетата съдебно-счетоводна експертиза. Това нарушение според касатора е довело до нарушение на принципите на равенство и състезателност в процеса и това води до затрудняване на защитата му и пред по-горната съдебна инстанция. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл и по липсващо възражение за свързаност на страните по доставките. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението на съда и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Д. О., който е представил писмена защита.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Б. при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата е приел за неоснователни възраженията в касационната жалба по три основни констатации в ревизионния акт: І констатация

е относно приетото от ревизията, че „Г. П. Д. Х. К. Х.” не е извършил фактурираното по фактури № 2009-5/31.12.2009 г. и № 2010-1/31.12.2010 г. по договор от 22.10.2010 г. за обслужване, свързани с предоставяне на персонал и офис-апаратура за изпълнение на дейности по проучване на вятъра, услуги, свързани с терена, с издаване на разрешения за проекти за ветрогенератори, с пренасянето на електроенергия до мрежата, продажба на ел. енергия, водене на преговори с партньори, услуги, свързани с подготовка на строителни работи и с финансиране на проекта; ІІ констатация

е по повод издадените от „Йоана” ЕООД 10 бр. фактури с предмет услуги по договор от 01.04.2009 г., мониторинг по договор от 03.12.2009 г. и аванс за мониторинг съгласно анекс към договор от 03.12.2009 г. Дейностите по сключения договор от 01.04.2009 г. са свързани с разработка на услуги от „Йоана” ЕООД, свързани с администратиране на дружеството: подаване на данъчни декларации, осигуряване транспорт и подслон за управителите на дружеството, охрана на придобитите терени, метереологични пилони и на доставеното оборудване и съоръжения, представяне на фирмата пред общински и държавни институции, както и изготвяне на ПУП или други регулационни планове, препоръки и подпомагане избора на ВОР изпълнител, организиране и изследване на почвата, подготовка на необходимите документи за кандидатстване като инвеститор първи клас, всякакво друго подпомагане развитието на проекта и предоставяне периодично на доклади на английски език на фирмата; ІІІ констатация

е свързана с отчитане от „У. Е. 2007” ЕООД по с/ка 603/1 разходи за амортизации в размер на 51 802,47 лв. за 2009 г. и 60 073,90 лв. за 2010 г., съставляващи амортизации за 3 бр. вятърно-измервателни кули.

По І - та констатация първоинстанционният съд се е произнесъл, отхвърляйки жалбата, като е счел, че въпреки представените инвойс фактури и 6 бр. справки за лица, положили труд в изпълнение на договора от 22.10.2010 г. – А. К., Й. М., Тамия, И. П., А. С. и Ю. Х., като последните двама са управители на „У. Е. 2007” ЕООД. Съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че посочените по-горе услуги не е установено да са извършени от изброените физчески лица, а от „Йоана” ЕООД чрез използване на следните подизпълнители: „Геостройпроект” ЕООД, „А. Я.” – Германия, „М. У. Ф. Сървисис”, „Българска геоложка компания”, „Данго проект консулт” ЕООД, „Лиан строй” ЕООД, „Електрисити” ООД и „М. Т.”.

По ІІ-та констатация първоинстанционният съд е обсъдил издадените 10 бр. фактури от „Йоана” ЕООД, свързани с договор от 01.04.2009 г. за разработка на услуги за дейности по администриране на дружеството, изброени подробно по-горе с договорено възнаграждение 5 000 евро месечно. Установено е според съда при извършена проверка по време на ревизията на „Йоана” ЕООД, че това дружество е сключило договор за счетоводно обслужване с „ДЕС-2” ЕООД. Съдът е обсъдил изисканата от приходните органи справка за разпределението на сумите по фактурите за услуги от „Йоана” ЕООД, но такова не е било представено и затова е счетено в обжалваното решение, че законосъобразно органите по приходите са приели, че „У. Е. 2007” ЕООД е следвало да отчита по с/ка 602 задълженията в част „администриране на дружеството” по договори за услуги с „Йоана” ЕООД само сумите по счетоводното обслужване, тъй като всички други разходи за свързани с изготвения проект и не следва да се отчитат като текущи разходи, поради което на основание чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 77 ЗКПО разходите не са били признати.

По ІІІ-та констатация първоинстанционният съд е приел, че неправилно дружеството е отчитало по с/ка 603/1 разходи за амортизации в размер на 51 802,47 лв. за 2009 г. и 60 073,90 лв. за 2010 г., съставляващи амортизации за 3 бр. вятърно-измервателни кули. Съдът е обосновал този си извод с обстоятелството, че посочените 3 бр. вятърно-измервателни кули не носят икономическа изгода по смисъла на чл. 59 ЗКПО за постигане на увеличение на приходите и намаление на разходите и затова е следвало тези разходи да се отчетат по с/ка 613 – разходи за придобиване на ДМА. В този смисъл съдът е приел, че законосъобразно с ревизионния акт финансовият резултат на жалбоподателя е увеличен с посочените по-горе суми за 2009 г. и 2010 г. Обжалваното решение е правилно постановено. По първата констатация.

Няма спор по делото, че между касатора и "Г. П. Д. Х. К. Х." (едноличен собственик на капитала на касатора) е сключен договор от 22.02.2010 г. за предоставяне на персонал и офис апаратура за изпълнение на съответните дейности, които са посочени в приложената към договора план-програма, включваща услуги, свързани с проучване на вятъра, с избиране на терен и договаряне със собствениците на земя за изкупуването им и др. подобни. Въз основа на този договор са издадени две фактури - № 2009-5/31.12.2009 г. и № 2010-1/13.12.2010 г., като първата е преди подписване на договора, но и двете са фактурирали такса за обслужване на фискални години 2008 г. и 2009 г. в съответствие със споразумение с холдинга на обща стойност 473 871,60 евро. Това се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и според него от представените по делото таблици се установяват отработените часове през 2008 г. и 2009 г. на посочените физически лица - А. К., Й. М., Тамия, И. П., А. С. и Ю. Х., като последните двама са управители на „У. Е. 2007” ЕООД. Дейностите, по които са работили са: земя, разрешения, предаване, продажба на електричество, подготовка за строителство и финансиране на проект. В същото време е установено, че тези дейности са извършени и от "Йоана" ЕООД чрез подизпълнители - „Геостройпроект” ЕООД, „А. Я.” – Германия, „М. У. Ф. Сървисис”, „Българска геоложка компания”, „Данго проект консулт” ЕООД, „Лиан строй” ЕООД, „Електрисити” ООД и „М. Т.”. Касаторът възразява, че не е следвало съдът да потвърждава тази констатация в ревизионния акт, тъй като не е установено, че е налице съвпадение на дейностите, извършени от посочените физически лица и подизпълнителите на "Йоана" ЕООД. Това оплакване е неоснователно, тъй като и вещото лице е потвърдило пред първоинстанционния съд, че извън осъщественото счетоводно обслужване от "Йоана" ЕООД по договора от 01.04.2009 г. е налице припокриване на дейностите относно проучване на метрови потенциал, но вещото лице е отразило, че не е компетентно да се произнесе извън езиковото съвпадение на дейностите. В тежест на касатора е било в процесния случай да установи всички положителни факти, установяващи, че твърдените от него 6 бр. физически лица - чуждестранни граждани са осъществили договореностите, посочени по-горе. Таблиците с посочване на отработените часове не могат сами по себе си да докажат тези факти, тъй като в план - програмата, приложена към договора от 22.02.2010 г. конкретно са описани дейностите по проучване на вятъра, намиране на терени, преговори със собственици на земи за изкупуването им, подготовка и финансиране на проекта и др., за които касаторът нито по време на ревизията, нито в съдебното производство е ангажирал писмени доказателства. С гласните доказателства, събрани от първоинстанционния съд не се установява изпълнение на договореното между касатора и холдинга и правилно не са ценени от съда при постановяване на решението му.

Неоснователно касаторът е изложил оплакване, че неправилно съдът е включил и основанието по чл. 15 и чл. 16 ЗКПО с оглед на това, че страните по договора са свързани лица, без това основание според него да е било въведено от приходните органи. Изрично в решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК е отразено, че страните по договора са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "м" от ДР на ДОПК. Такава констатация се съдържа, както в ревизионния доклад, така и в ревизионния акт и изрично в тях приходните органи са посочили свързаността на лицата по договора и непризнаването на разходите по двете фактури и на основание чл. 15 и чл. 16, ал.1 ЗКПО

Предвид изложеното по-горе решението в тази обжалвана част не страда от пороците, посочени от касатора, тъй като първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е достигнал до законосъобразния извод, че правилно ревизията е установила, че услугите по догово

ра от 22.02.2010 г. не са извършени от посочените по-горе физически лица, поради което е налице основанието по чл. 78 ЗКПО за доначисляване на корпоративен данък чрез непризнаване на разходите по процесните фактури на основание чл. 26, т. 2 и чл. 15 и чл. 16 ЗКПО. По втората констатация.

Издадените 10 бр. фактури от "Йоана" ЕООД на дружеството-касатор са във връзка с описаните по-горе договореностите между тях. Разходите по тези фактури са били отчетени от касатора като текущи разходи. Правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че такива са само разходите по счетоводното обслужване на касатора, а всички останали дейности са по разработване на проекта за вятърна централа. Неоснователно касаторът твърди, че разходите по закупуване на вятърноизмервателни мачти са свързани с изследователска дейност и затова е създаден нематериален актив, който ще доведе до бъдещи икономически изгоди и затова и отчитането им е станало като текущи разходи. Нематериалните актив съгласно приложимия СС-38 "Нематериални активи" нямат физическа субстанция, а процесните не са такива. Такава е и констатацията и на съдебно-счетоводната експертиза, поради което правилно съдът е потвърдил констатацията на ревизионния акт в тази част за разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и на основание чл. 77, ал.1 ЗКПО не са признати.

И в тази обжалвана част при извършената проверка от настоящият съдебен състав на касационната инстанция не се установи да са допуснати нарушения от съда, посочени от касатора и които да доведат до отмяна на решението му. По третата констатация.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че правилно ревизията не е признала разходи за амортизация по повод закупените от касатора 3 бр. вятърноизмервателни кули, които са заприходени като ДМА, като по този начин е намален счетоводния му резултат за 2009 г. и 2010 г. При безспорно установено по делото, че към момента на ревизията проектът "Вятърен парк с. Б." не е реализиран и затова процесните разходи е следвало да се отчетат не по с/ка 603 "Амортизации" , а по с/ка 613 "Разходи за придобиване на ДМА". В този смисъл законосъобразно финансовият резултат на основание чл. 77, ал. 1 във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗКПО е увеличен и е определен допълнителен корпоративен данък. И в тази част неоснователно касаторът възразява, че е налице нематериален актив, но то е неоснователно по мотивите, изложени по-горе по констатация ІІ.

Предвид изложеното и в тази обжалвана част решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 553/11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 231/2012 г. по описа на Бургаския административен съд.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А./п/ М. П.

С.А.