Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 2088/28.03.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 9288 по описа за 2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 2051110700/12.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С.. Оплакванията на касатора са за противоречие на решението с материалния закон заради несъгласието му с изводите на съда за значението на факта на представяне на регистрационен опис на наличните активи, като условие за правото на приспадане на данъчен кредит за наличните такива активи към датата на регистрацията. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът по касация "ИТ Къмпани" ЕООД не изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:
С оспорения пред АССГ ревизионен акт е отречено правото на приспадане на данъчен кредит на "ИТ Къмпани" ЕООД в размер 27 990.56 лева по пет фактури, издадени от "И. Т." ЕООД в данъчен период м. 03.2011 г., от които първите четири с предмет авансово плащане за покупка на недвижим имот, а петата с предмет продажба на апартаменти. Правото на приспадане е заявено със СД за м. 05.2011 г., в която е посочен резултат данък за възстановяване в размер на 26 350.56 лева. Според приходната администрация за закупените налични активи към датата на регистрацията по ЗДДС регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит в съответствие с правилото на чл. 74, ал. 1 от ЗДДС. Отказът да се признае данъчното предимство е заради непредставяне на регистрационен опис на наличните активи, което е въведено с чл. 74, ал. 2, т. 3 от закона условие на правото на приспадане. Пропускът да се представи в срок регистрационен опис е квалифициран като правоизключващ юридически факт по чл. 75, ал. 3 от ЗДДС.
В оспореното решение АССГ е изключил съществуването на спор по фактите - относно придобиването на активите и наличието им към датата на регистрацията на целите на ДДС на жалбоподателя на 03.05.2011 г., както и неподаването на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрацията. Съдът е дефинирал спорът като правен и концентриран до значението за правото на приспадане на изготвянето на регистрационния опис. Д. е понятието ДЗЛ и предпоставките за правото на данъчен кредит по смисъла на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и правомощията на държавите членки по чл. 273 от Директивата да наложат други задължения, които считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на данъчните измами. В контекста на тези правила е приел, че качеството ДЗЛ на жалбоподателя не е оспорено от приходната администрация. При липсата и на спор относно получаването на стоките по доставките, според съда въведеното с чл. 74 от ЗДДС изискване за представяна в срок на регистрационен опис с последиците по чл. 75, ал. 3 от закона при неизпълнението му ограничава прекомерно правото на приспадане. Решението е неправилно.
По интерпретацията на Съюзното право, извършена в решението на СЕС по дело С-284/11, установеният в Директива 2006/112/ЕО режим на приспадане цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности. Общата система на ДДС цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Правото на приспадане е неразделна част от действащия механизъм на облагане с ДДС и по принцип не може да се ограничава.
Приеманите от държавите членки мерки по чл. 273 от Директивата, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратяват измамите, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и не трябва да поставят под въпрос неутралитета на ДДС.
Понятието за данъчно задължено лице по чл. 9 от Директива 2006/112 /вж. чл. 3, ал. 1 от ЗДДС/ няма за белег да е изпълнено задължението за идентификация по чл. 214 от Директивата /респ. за регистрация по чл. 94 и сл. от ЗДДС/. Идентификацията не е елемент от механизма за облагане с ДДС независимо от значението му за доброто функциониране на системата на ДДС (вж. т. т. 30 и 31 от решението на СЕС по дело С-324/11; т. т. 60 до 63 от С-284/11 и т. т. 50, 51, 53 и 54 от С-385/09). Липсата на регистрация по ЗДДС не може да изключи правото на приспадане, когато са осъществени условията по същество за възникването му /вж. т. 63 от решението по дело С-284/11 и т. 51 от решението по дело С-385/09/. Допустимо, обаче, е въвеждането от държавите членки на срок за регистрация и за упражняване на правото на приспадане с оглед принципа на правна сигурност, като сроковете следва да са разумни /пак решението по дело С-385/09, т. т. 52-54/.
Към датата на издаване на процесните фактури ответникът по касация не е бил идентифициран за целите на ДДС и не е упражнил правото си на приспадане по реда и в сроковете по чл. 167 и чл. 179, § 1 от Директивата. Съгласно членове 180 и 182 от същата Директива на данъчнозадълженото лице може да се разреши да извърши приспадане, въпреки че не е упражнило правото си по време на данъчния период, през който това право е възникнало, при спазване на определени условия и ред, посочени в националната правна уредба. Към тези условия се отнася въведеното с чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС изискване за изготвяне на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрация и за представянето му в 7-дневен срок от датата на регистрацията /след 01.01.2013 г. срокът е 45-дневен/. Срокът е материалноправен и пропускането му преклудира правото на приспадане - чл. 75, ал. 3 от ЗДДС. Допълнителното условие на закона цели да мобилизира ДЗЛ чрез описа да отправи твърдение за съществуването на определени активи към релевантния за преценката на правото на приспадане по чл. 74, ал. 1 от ЗДДС момент - този на регистрацията за целите на закона.
В тази хипотеза въвеждането на задължение за изготвяне на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрацията и за представянето му в срок от датата на регистрацията с чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и квалифицирането на неизпълнението на това задължение като изключващ правото на приспадане по чл. 74 от ЗДДС юридически факт с разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗДДС не надхвърля необходимото за целите на чл. 273 от Директивата и не поставя под въпрос неутралитета на ДДС.
Неправилното първоинстанционно решение следва да бъде отменено, а оспорването на РА - отхвърлено.
При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер на 1 009.81 лева.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2088/28.03.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 9288 по описа за 2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 2051110700/12.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на "ИТ Къмпани" ЕООД срещу ревизионен акт № 2051110700/12.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С..
ОСЪЖДА "ИТ Къмпани" ЕООД да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София деловодни разноски в размер на 1 009.81 лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. Б.Ц.