Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВС).

Образувано е по жалба на С. И. Н. от гр. С. срещу заповед № КВ-142/20.04.2011 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 164, т. 5 от ЗОВС - поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, е прекратен договора му за кадрова военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба, и е зачислен в резерва. Жалбоподателят твърди, че са налице основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК за отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноските по делото. Представени са писмени бележки.

Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че е неоснователна по съображения, също изложени в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

Договорът за КВС на подполковник С. И. Н. е прекратен със заповед № КВ-142/20.04.2011 г. на министъра на отбраната, поради изтичане на срока на връченото му 6-месечно предизвестие, по време на което със заповед № КВ-835/14.10.2010 г. е освободен от заеманата длъжност и взет в разпореждане по щат-916, на щат и доволствие в Регионална служба "Военна полиция" - София. Посоченото в заповедта правно основание за прекратяване на договора и освобождаване от военна служба е чл. 164, т. 5 от ЗОВС - придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В приложената по административната преписка неоспорена справка рег. № 4439/21.09.2010 г. е отразено, че жалбоподателят е прослужил на военна служба в Българската армия 23 години и 17 дни, като с наборната военна служба общият осигурителен стаж е 25 години и 17 дни. Приложено е мотивирано предложение на директора на Регионална служба "Военна полиция" с рег. № 4438/21.09.2011 г. за освобождаване на жалбоподателя от военна служба, в което са описани факти относно квалификацията му, заеманите през годините длъжности и стажа във връзка с прилагане на чл. 69 от КСО.

При тези доказателства съд приема следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 146, т. 2 и чл. 161, т. 2 от ЗОВС орган в лицето на министъра на отбраната, в предвидената от закона форма и съдържа изброените в чл. 73, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗОВС (ППЗОВС) реквизити. Спазени са и изискванията на чл. 88, ал. 2 и 3 от същия. Налице е мотивирано предложение на директора на съответната структура, придружено със справка за осигурителен стаж и кадрова справка, изпратени по команден ред до министъра. В тях се съдържат фактическите основания за издаването на заповедта, които съгласно ТР № 16/ 1975 г. на ОСГК на ВС представляват мотиви към нея. Както се отбеляза по-горе, правното основание е посочено в самата заповед.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя срещу достоверността на данните, отразени в справката. Тя представлява официален документ и не е оспорена по надлежния ред, а напротив, в съдебно заседание изрично е заявено, че справката не се оспорва. Поради това изложените доводи за нейната нищожност поради липса на предписаната от закона форма и липса на материална компетентност на органа, който я е издал, са несъстоятелни. Заповедта е в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 164, т. 5 (ред. ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) от ЗОВС

договорът за военна служба може да се прекрати и военнослужещият да се освободи от военна служба, като министърът на отбраната, съответно оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3 отправят до военнослужещия 6-месечно предизвестие при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Съгласно ал. 1, т. 1 на тази разпоредба, в действащата й редакция, военнослужещите до 31 декември 2011 г. придобиват право на пенсия при освобождаване от служба, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВС. С цитираната като правно основание норма на чл. 164, т. 5 от ЗОВС законодателят изрично е регламентирал правото на органа по назначаването по своя инициатива да освободи от военна служба лицата, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без да се взема предвид навършената възраст. Следователно правомощието може да бъде едностранно упражнено и при липса на волеизявление от страна на военнослужещия, ако същият е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Това означава, че договорът за КВС се прекратява на това основание преди навършване на пределната възраст за съответните звания и длъжности в армията, респективно преди навършване на пенсионната възраст по чл. 68 от КСО. Възможността за настъпване на тази последица при придобито право на пенсия по чл. 69 от КСО, но по инициатива (молба) на военнослужещия е изрично предвидена с разпоредбата на чл. 169 от ЗОВС, която обаче не изключва приложението на чл. 164, т. 5 от закона.

В случая, след като жалбоподателят не опровергава размера на отразения в справката осигурителен стаж - общ стаж 25 години и 17 дни, от който в БА са прослужени 23 години и 17 дни, то са налице повече от 2/3 от него като военнослужещ по ЗОВС. В хипотезата на чл. 164, т. 5 от с. з. органът по назначаване действа в условията на оперативна самостоятелност и неговата преценка да упражни дадената му правна възможност за едностранно прекратяване на договора за КВС подлежи на съдебен контрол само по отношение на наличието на предпоставките й - в случая изискуем осигурителен стаж. Органът няма задължение да мотивира акта, като извършва аналитична оценка на кариерното развитие и лични качества на служителя, нито да извършва подбор между военнослужещите, придобили право на пенсиониране по чл. 69, ал. 1 от КСО.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника е основателно и жалбоподателят следва да се осъди да заплати на МО сумата 150 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на С. И. Н. срещу заповед № КВ-142/20.04.2011 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 164, т. 5 от ЗОВС - поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, е прекратен договора му за кадрова военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба, и е зачислен в резерва. ОСЪЖДА

С. И. Н. да заплати на Министерство на отбраната сумата 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните . Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ А. Р.

Д.Д.