Образувано е по касационна жалба от "Завод за асинхронни двигатели" АД - гр. П., чрез представителя В. В., против решение № 878 от 27.07.2006 г., постановено по адм. дело № 609 от 2005 г. на Пловдивския окръжен съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 125 от 18.02.2005 г. на ТДД - гр. П., потвърден с решение № 412 от 27.04.2005 г. на директора на РДД - гр. П., относно непризнат данъчен кредит в размер на 20 000,00 лв. и начислени лихви в размер на 5363,29 лева.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен ДРА в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП за гр. П., оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Костадинова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение съставът на Пловдивския окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Завод за асинхронни двигатели" АД - гр. П., против ДРА № 125 от 18.02.2005 г. на ТДД - гр. П., потвърден с решение № 412 от 27.04.2005 г. на директора на РДД - гр. П., относно непризнат данъчен кредит в размер на 20 000,00 лв. и начислени лихви в размер на 5363,29 лева. Осъдил е данъчния субект да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 847,29 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за доказване реалността на извършените доставки. Приел е, че представените такива в хода на съдебното производство - писмо от НБ "Св. св. Кирил и Методи", както и приложени броеве от вестник, не установяват реалност на доставката по сключения договор със "Стройком", поради което е приел за неоснователни възраженията и е отхвърлил жалбата срещу акта като неоснователна. Обжалваното съдебно решение е неправилно.
По делото не е имало спор по фактите, а за подвеждането им под съответните правни норми. В случая съдът е възприел безкритично изводите на данъчните органи за липса на доставка, без да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, така както го задължава разпоредбата на чл. 188 ГПК, и без да обсъди всички доводи и възражения на страните по делото, поради което е стигнал до неправилния извод за липса на реална доставка по процесната фактура № 5 от 29.12.2002 г., издадена от "Стройком" ЕООД. Това е бил и единственият спорен по делото въпрос - дали доставката по тази фактура е реална или не. Предмет на доставката по тази фактура е авансово заплащане по договор за реклама № 002А от 2002 година. Според фактическите констатации в ДРА при извършената ревизия на доставчика с цел връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения е извършено посещение на декларирания данъчен адрес, при което не е открит управителят на дружеството или друго упълномощено лице. След осъществен контакт по телефона с представител на дружеството е връчено искане за представяне на писмени доказателства, а именно договор за рекламно медийно обслужване, копие на фактурата, дневник за продажбите и СД за м. декември 2002 г., анексите към договора № 1 и 2, справки за ДМА, ведомости за РЗ и документи за разплащане в брой. Констатирано е от данъчните органи, че тези доказателства не са достатъчни за доказване реалността на доставката, и е изпратено ново искане, но лицето също не е открито на декларирания данъчен адрес, като впоследствие се е явило упълномощено лице от фирмата-доставчик, на което е било връчено допълнителното искане. В законния седемдневен срок обаче не са били представени исканите документи, а това е сторено впоследствие. Въпреки представените нови писмени доказателства и писмени обяснения данъчните органи са приели, че няма доказателства за реалното извършване на доставката, тъй като са представени само няколко копия от страници на в-к "Пловдив" и няма данни кой издава вестника, за какъв период, има ли ДЗЛ право да го издава, къде се извършва отпечатването, как се разпространява, ако вестникът се издава от друга фирма - данни за предходния доставчик, място на извършване на доставките и какви точно рекламни услуги са извършени. Предвид непредставянето на такива доказателства данъчните органи са приели наличие на обстоятелства по
чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, тъй като са счели, че непредставянето на исканите документи, както и на такива за изпълнение на билбордна реклама с оглед сключения анекс не дава възможност за установяване на факти и обстоятелства, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект, и са отказали такова право по процесната фактура. Съдът, възприемайки тези изводи на данъчните органи, е приел, че и представените в хода на съдебното производство писмо от НБ "Св. св. Кирил и Методи" и нови броеве на издавания в-к "Пловдив" също не дават основание да се приеме, че доставката е изпълнена. Този негов извод е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция.
По делото са събрани достатъчно писмени доказателства, а именно: сключеният между страните договор № 002А от 15.12.2002 г. и анексите към него - анекси № 1 и 2 за удължаване на срока и анекс № 3 за промяна на рекламната кампания чрез билбордове, справки, доказателства за извършеното разплащане, договор № А01 от 2003 г., фотокопия на билбордна реклама чрез подизпълнителя "Зографа", представените печатни издания на в-к "Пловдив" - седмично издание за информация и култура с издател доставчикът "Стройком" ЕООД, фотокопия за публикувана реклама в този вестник, писмо от директора на НБ "Св. св. Кирил и Методий", декларация от управителя на фирмата-изпълнител за наличие на трудов и материален ресурс за извършване на сделката - предмет на договора, които неправилно са игнорирани от данъчните органи и от съда и които дават основание да се приеме, че се касае за реални доставки, свързани с предмета на сключения между жалбоподателя и неговия доставчик договор за рекламно-медийно обслужване, и че заплатената авансово сума по процесната фактура представлява действително възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Съгласно тази разпоредба данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати: датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата и датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). Налице са и останалите предпоставки на чл. 64 ЗДДС, по които не се спори, а това е видно и от протокол за извършена насрещна проверка № РД-18-4122 от 26.11.2004 година. Не са налице и отрицателните предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, тъй като са представени изисканите документи и са отпаднали основанията за отказ и е налице хипотезата на чл. 65, ал. 7 ЗДДС.
Предвид тези съображения, като е възприел дословно тезата на данъчния орган и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Пловдивският окръжен съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго, с което да се отмени обжалваният ДРА.
При този изход на процеса ответната по касация дирекция следва да бъде осъдена да заплати на касатора сумата 525 лв. разноски по делото.
Воден от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 878 от 27.07.2006 г. на Пловдивския окръжен съд - административно отделение, постановено по адм. дело № 609 от 2005 г., с което отхвърлена жалбата на "Завод за асинхронни двигатели" АД - гр. П., против ДРА № 125 от 18.02.2005 г. на ТДД - гр. П., потвърден с решение № 412 от 27.04.2005 г. на директора на РДД - гр. П., относно непризнат данъчен кредит в размер на 20 000,00 лв. и начислени лихви в размер на 5363,29 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ДРА № 125 от 18.02.2005 г. на ТДД - гр. П., потвърден с решение № 412 от 27.04.2005 г. на директора на РДД - гр. П., относно непризнат данъчен кредит в размер на 20 000,00 лв. и начислени лихви в размер на 5363,29 лева.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П., да заплати на "Завод за асинхронни двигатели" АД сумата 525 лв. (петстотин двадесет и пет лева) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. В.О.