Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.

С решение № 547 от 08.05.2020 г., постановено по въззивно гр. д. № 131/2020 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение от 05.11.2019 г. по гр. д. № 14006/2018 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ж. Ф. Г. и С. Ф. Д. срещу Ю. Т. Д. и Ж. Т. Н. искове с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за допускане на изкупуване от ищците на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху УПИ ** в кв.17 по плана на [населено място], [община], област В., прехвърлен на ответницата Ж. Н. по силата на съдебно решение от 11.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3555/2012 г. на Варненския окръжен съд, по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, при посочените в решението условия.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от адв. Н. Ж., като пълномощник на ищците Ж. Ф. Г. и С. Ф. Д.. Жалбата е подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и в срока по чл.283 ГПК.

В изложението към касационната жалба са поставени следните процесуалноправни въпроси: 1. задължен ли е въззивният съд да извърши задълбочена и обстойна преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, за да може да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и те да намерят отражение в мотивите на решението; 2. длъжен ли е съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, като подпомага процесуалната дейност на страните. Поддържат се основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като се посочва, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на второ т. о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на четвърто г. о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на второ т. о., решение № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на трето г. о., решение № 147/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на второ т. о., решение № 221/18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на второ т. о.

Ответницата по касация Ю. Д. е подала отговор, в който изразява становище, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ответницата Ж. Н. не е подала отговор.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

Производството е образувано по предявени искове за изкупуване на 1/2 ид. ч. от описания имот. Ищците са изложили твърдения, че на 20.02.2007 г. между ответниците е сключен договор за доброволна делба /ответницата Ю. Д. е тяхна майка, а втората ответница – нейна сестра/. По силата на договора първата е получила имота в дял и е следвало да изплати парично уравнение по време на брака си с техния баща и наследодател Ф. Д., починал на 08.11.2007 г. Имотът е притежаван при условията на съпружеска имуществена общност. На 13.10.2011 г. майка им е сключила предварителен договор със сестра си за продажба на 1/2 ид. ч. от гореописания имот при цена 1 500 лв., обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД.Ита молба е предявена на 17.09.2018 г.

В процесуалната си защита ответницата Ж. Н. е посочила, че исковете са недопустими, а в защитата си по същество е твърдяла, че ищците не участват в съсобствеността на имота.

Ответницата Ю. Д. е изразила становище за основателност на исковете.

С влязло в сила на 25.03.2013 г. решение по гр. д. № 3555/2012 г. на Варненския окръжен съд е обявен за окончателен по иска на Ж. Н. срещу Ю. Д., на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, предварителен договор от 13.10.2011 г., с който ищцата се е задължила да прехвърли на ответницата правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от имота, за сумата 1 500 лв., която е изцяло заплатена от купувача. Решението е вписано на 04.07.2013 г.

На 20.02.2007 г. между Ю. Д. и Ж. Н. е сключен договор за доброволна делба на процесния имот, който е поставен в дял на Ю. Д.. Посочено е, че Ж. Н. е получила уравнение на дела си.

Въззивният съд е приел, че в първоинстанционното производство е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на конкретни указания при разпределение на тежестта на доказване между страните, а именно липсата на указание за доказване момента на узнаване от ищците. Допуснал е събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на въззивниците – ищци за установяване момента на узнаване на съдебното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен.

В показанията си свидетелката Н. възпроизвежда факта, че Ж. Г. е разбрала за „последното дело“, касаещо имот в [населено място], между майка й и нейната сестра на 27.07.2018 г., когато е направила справка в съда /между страните са били водени и други дела/. Свидетелката има непосредствени впечатления /придружила е ищцата/.

Видно от приложените гр. д. № 168/2012 г. на Варненския районен съд и гр. д. № 3555/2012 г. на Варненския окръжен съд, е отразена извършена справка от месец април 2018 г. на Ю. Д.. Единственото съобщение в първоинстанционното производство /с връчени преписи от исковата молба и доказателствата/ е било получено лично от ответницата по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД – Ю. Д., а във въззивното – от процесуалния й представител. Няма данни да са получавани призовки по делото или извършвани справки от нейната дъщеря Ж. Г..

В обжалваното въззивно решение е прието, че исковата молба не е предявена в двумесечния преклузивен срок, поради което исковете са неоснователни. Събраните свидетелски показания не са кредитирани относно момента на узнаване поради следните съображения: между майката и дъщерята са съществували близки отношения, което предполага знание за водените от Ю. Д. съдебни дела. Налице е малка вероятност Ж. Г. да е разбрала за приключило през 2013 г. дело едва през 2018 г.

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:

Когато се продава идеална част от съсобствен имот с предварителен договор, прехвърлянето на собствеността върху нея на третото лице-купувач става със сключването на окончателния или със заместващото го решение на съда по чл.19, ал.3 ЗЗД, поради което преди този момент не е възможно да се направи предложение до другите съсобственици да изкупят обещаната по предварителния договор за продажба идеална част на третото лице. Едва след сключване на окончателния договор или влизане в сила на съдебното решение може да се предяви иска по чл.33, ал.2 ЗС, като поради липса на покана срокът за предявяването му ще тече от узнаването на извършената продажба. В цитирания смисъл е решение №52/08.06.1982 г. по гр. д. №32/1982 г. на ОСГК на ВС.Стелно, ако искът е предявен след изтичане на срока по чл.33, ал.2 ЗС, то правото на изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна. С оглед на горното изводът дали е спазен срока или не във всички случаи трябва да бъде направен при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата, като същият е относим към основателността на иска, а не към неговата допустимост /определение № 300/07.07.2010 г. по гр. д. № 290/2010 г. на ВКС, второ г. о., решение № 219/04.10.2013 г. по гр. д. № 2294/2013 г. на ВКС, първо г. о., решение № 383 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 532/2010 г. на ВКС, второ г. о./.

Горните съображения обуславят допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения в изложението първи въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на делото. Уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос трябва да бъде формулиран по следния начин: следва ли да бъдат спазени процесуалните правила за преценка на доказателствата в съвкупност с доводите на страните, когато се обосновава извод за предявяване на иска за изкупуване в срока по чл.33, ал.2 ЗС или след неговото изтичане.

Жалбоподателите дължат внасяне на държавна такса в размер на 60 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 547 от 08.05.2020 г., постановено по гр. д. № 131/2020 г. на Варненския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 60 лв. /шестдесет лева/ и представят в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: