Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 539 от 04.12.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 547 от 08.05.2020 г., постановено по гр. д. № 131/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 05.11.2019 г. по гр. д. № 14006/2018 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявените от Ж. Ф. Г. и С. Ф. Д. срещу Ю. Т. Д. и Ж. Т. Н. искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за допускане на изкупуване от ищците на 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху УПИ ** в кв. 17 по плана на [населено място] гора, [община], област В., прехвърлен на ответницата Ж. Н. по силата на съдебно решение от 11.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3555/2012 г. на Варненския окръжен съд, по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, при посочените в решението условия.

Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответницата по касация Ю. Т. Д. в отговора на касационната жалба е посочила, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. В съдебно заседание не е изразила становище. В съдебно заседание ответницата Ж. Т. Н., чрез процесуалния си представител, е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове за изкупуване на 1/2 ид. ч. от описания имот. Ищците са изложили твърдения, че на 20.02.2007 г. между ответниците е сключен договор за доброволна делба /ответницата Ю. Д. е тяхна майка, а втората ответница – нейна сестра/. По силата на договора първата е получила имота в дял и е следвало да изплати парично уравнение по време на брака си с техния баща и наследодател Ф. Д., починал на 08.11.2007 г. Имотът е притежаван при условията на съпружеска имуществена общност. На 13.10.2011 г. майка им е сключила предварителен договор със сестра си за продажба на 1/2 ид. ч. от гореописания имот при цена 1 500 лв., обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.Ита молба е предявена на 17.09.2018 г.

В процесуалната си защита ответницата Ж. Н. е посочила, че исковете са недопустими, а в защитата си по същество е твърдяла, че ищците не участват в съсобствеността на имота.

Ответницата Ю. Д. е изразила становище за основателност на исковете.

С обжалваното въззивно решение е прието, че исковата молба не е предявена в двумесечния преклузивен срок, поради което исковете са неоснователни. Събраните свидетелски показания не са кредитирани относно момента на узнаване поради следните съображения: между майката и дъщерята са съществували близки отношения, което предполага знание за водените от Ю. Д. съдебни дела. Налице е малка вероятност Ж. Г. да е разбрала за приключило през 2013 г. дело едва през 2018 г.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: следва ли да бъдат спазени процесуалните правила за преценка на доказателствата в съвкупност с доводите на страните, когато се обосновава извод за предявяване на иска за изкупуване в срока по чл. 33, ал. 2 ЗС или след неговото изтичане.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Изводът дали е спазен срока по чл. 33, ал. 2 ЗС или не във всички случаи трябва да бъде направен при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата, като същият е относим към основателността на иска, а не към неговата допустимост. В цитирания смисъл са определение № 300/07.07.2010 г. по гр. д. № 290/2010 г. на ВКС, второ г. о., решение № 219/04.10.2013 г. по гр. д. № 2294/2013 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 383 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 532/2010 г. на ВКС, второ г. о., които се възприемат от настоящия състав. Заключението дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен иска за изкупуване, е част от спорния предмет, поради което следва да бъде направен от съда след извършване на горната преценка и то при спазване на процесуалните правила за това.

По основателността на касационната жалба.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 20.02.2007 г. между Ю. Д. и Ж. Н. е сключен договор за доброволна делба на следния имот: УПИ ** в кв. 17 по плана на [населено място] гора, [община], област В., който е поставен в дял на Ю. Д.. Посочено е, че Ж. Н. е получила уравнение на дела си.

Ищците са низходящи на Ф. И. Д., починал на 08.11.2007 г., като не е спорно, че към момента на сключване на договора за доброволна делба същият е бил в брак с Ю. Т. Д..

На 13.10.2011 г. между Ю. Д., като продавач, и Ж. Н., като купувач, е сключен предварителен договор, с който първата ответница се е задължила да прехвърли на втората ответница правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от гореописания имот, за сумата 1 500 лв.

С влязло в сила на 25.03.2013 г. решение по гр. д. № 3555/2012 г. на Варненския окръжен съд е обявен за окончателен по иска на Ж. Н. срещу Ю. Д., на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предварителен договор от 13.10.2011 г., с който ответницата се е задължила да прехвърли на ищцата правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от имота, за сумата 1 500 лв., която е изцяло заплатена от купувача. Решението е вписано на 04.07.2013 г.

Въззивният съд е приел, че в първоинстанционното производство е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на конкретни указания при разпределение на тежестта на доказване между страните, а именно липсата на указание за доказване момента на узнаване от ищците. Допуснал е събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на въззивниците – ищци за установяване момента на узнаване на съдебното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен.

В показанията си свидетелката Н. възпроизвежда факта, че ищцата Ж. Г. е разбрала за „последното дело“, касаещо имот в [населено място] гора, между майка й и нейната сестра на 27.07.2018 г., когато е направила справка в съда /между страните са били водени и други дела/. Свидетелката има непосредствени впечатления /придружила е ищцата/.

Видно от приложените гр. д. № 168/2012 г. на Варненския районен съд и гр. д. № 3555/2012 г. на Варненския окръжен съд, е отразена извършена справка от месец април 2018 г. на Ю. Д.. Единственото съобщение в първоинстанционното производство /с връчени преписи от исковата молба и доказателствата/ е било получено лично от ответницата по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – Ю. Д., а във въззивното – от процесуалния й представител. Няма данни да са получавани призовки по делото или извършвани справки от нейната дъщеря Ж. Г..

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно.

Когато се продава идеална част от съсобствен имот с предварителен договор, прехвърлянето на собствеността върху нея на третото лице-купувач става със сключването на окончателния или със заместващото го решение на съда по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което преди този момент не е възможно да се направи предложение до другите съсобственици да изкупят обещаната по предварителния договор за продажба идеална част на третото лице. Едва след сключване на окончателния договор или влизане в сила на съдебното решение може да се предяви иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, като поради липса на покана срокът за предявяването му ще тече от узнаването на извършената продажба. В цитирания смисъл е решение №52/08.06.1982 г. по гр. д. №32/1982 г. на ОСГК на ВС.Стелно, ако искът е предявен след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС, то правото на изкупуване е погасено, поради което исковата претенция е неоснователна.

Отговорът на така поставения въпрос е относим към решаващите изводи на въззивния съд, който без да извърши преценка на събраните писмени и гласни доказателства, е приел, че съществува малка вероятност ищцата Ж. Г. да е научила за приключило през 2013 г. дело едва през 2018 г., поради съществуващите близки отношения между нея и майка й Ю. Д.. В тази насока съдът не е обсъдил данните за връчени съобщения и направени справки по приложеното гр. д. № 168/2012 г. на Варненския районен съд и гр. д. № 3555/2012 г. на Варненския окръжен съд, образувани по исковата молба на Ж. Н. срещу Ю. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Въззивният съд неправилно не е кредитирал показанията на свидетелката Н. и данните по цитираните по-горе дела, от които се установява, че ищцата Ж. Г. не е получавала призовки, нито е извършвала справки. Фактът на съществуващите добри отношения между майка и дъщеря не може да доведе до заключение за недостоверност на свидетелските показания, без да се обсъдят и събраните писмени доказателства, които ги подкрепят. Следва да се приеме, че исковете са предявени в двумесечния преклузивен срок – моментът на узнаване на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е 27.07.2018 г., а исковата молба е предявена на 17.09.2018 г.

Налице са елементите на фактическия състав, от който се поражда правото на изкупуване: съсобственост между ищците, на основание наследствено правоприемство от баща им Ф. Д. /1/2 ид. ч. от имота е представлявала съпружеска имуществена общност, тъй като паричното уравнение по договора за доброволна делба е било заплатено по време на брака между него и Ю. Д./, и ответницата – продавач по предварителния договор. Първата ответница е сключила предварителен договор за покупко-продажба на собствената си идеална част на ответницата Н., който е обявен за окончателен с влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Безспорно е, че на ищците не е предлагано изкупуване съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС.

Поради изложените по-горе съображения исковете за изкупуване са основателни.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.Иете подлежат на уважаване, като в полза на ищците следва да се допусне изкупуване на 1/2 ид. ч. от процесния имот, съгласно съдебно решение от 11.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3555/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен сключения между ответниците предварителен договор, при условие, че ищците заплатят на купувача цената от 1 500 лв.

С оглед изхода на делото ответниците по касация дължат заплащане на направените разноски, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 280 лв. /за държавни такси/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 547 от 08.05.2020 г., постановено по гр. д. № 131/2020 г. на Варненския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, по предявените от Ж. Ф. Г. и С. Ф. Д. срещу Ю. Т. Д. и Ж. Т. Н. искове, изкупуване от страна на Ж. Ф. Г. и С. Ф. Д. на следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от УПИ ** в кв. 17 по плана на [населено място] гора, [община], област В., с площ 1 170 кв. м., при граници по нотариален акт: улица, Г. Т. и С. Д., а по скица: улица, УПИ **, УПИ **, УПИ ** и УПИ **, при условията, обективирани в съдебно решение от 11.02.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3555/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор от 13.10.2011 г., сключен между Ю. Т. Д., като продавач, и Ж. Т. Н., като купувач, както и при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила Ж. Ф. Г. и С. Ф. Д. заплатят на Ж. Т. Н. сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Осъжда Ж. Т. Н. от [населено място], [улица], да заплати на Ж. Ф. Г. и С. Ф. Д. със съдебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 280 лв., представляваща направени разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.