Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. В. П. срещу решение №97 от 09.10.2019 г. по т. д.№212/2019 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №43 от 04.04.2019 г, по т. д.№398/2016 г. на ОС Бургас, с което са отхвърлени предявените от Е. В. П. срещу „Парус инвест“ ООД /н/ искове по чл.74 от ТЗ за отмяна на всички решения, приети на общо събрание на съдружниците на ответното дружество, проведено на 21.09.2016 г.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК: Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички въведени в жалбата доводите.

„Парус инвест“ ООД /н/ не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че редовността на свикването на общото събрание, представляващо върховен колективен орган на ответното търговско дружество, се урежда нормативно в чл.138 от ТЗ, като позовавайки се на чл.20, чл.21, чл.22 и чл.23 от действащия учредителен договор на ответника, е намерил за неоснователни възраженията на ищцата, че не е изпълнено законовото изискване за редовното насрочване и провеждане на конкретно оспорваното общо събрание – в случая всички съдружници в търговското предприятие са взели единодушно решение за провеждането на ОС на 21.09.16 г. на предходното заседание на ОС от 12.09.16 г., което е видно, както от представените в тази връзка покани и протокол от заседанието, така и от съдебното решение на БОС, разгледало и разрешило със СПН в полза на дружеството спорния за страните въпрос по редовността на взетото решение за провеждането на ОС на дата 21.09.16 г. Посочил е, че представените по делото заверени за вярност копия на писмените пълномощни с нотариална заверка на подписите, с които останалите съдружници са били представлявани на горепосоченото заседание на ОС, сочат, че тези документи не страдат от пороци, влечащи недействителността им, както е заявила ищцата, като отговарят на изискванията, които съдружниците са уговорили за тяхната действителност, както откъм форма /писмена с нотариална заверка/, така и откъм съдържание. Намерил е за недоказани твърденията, че ищцата е била въведена в заблуждение от единия от съдружниците за заседанието, насрочено на 21.09.16 г., в насока, че решението за провеждането му не било прието в протокола от 12.09.16 г., че въпросите от дневния ред нямало да бъдат разглеждани, защото предложенията нямало да бъдат подкрепени, както и колебанията на посочения съдружник и разнопосочните му заявления до ищцата за това дали ще се яви лично на ОС, или чрез адвокат, който тя да му посочи. Изложил е и съображения, че дори и да бяха доказани, те не влияят върху валидното провеждане на обжалваното заседание и не опорочават взетите от ОС на съдружниците решения, тъй като участието на всички съдружници в процесното заседание на ОС е безспорно и представляването им от пълномощници - надлежно. Не е споделили и оплакването на ищцата, че тя е нередовно уведомена за заседанието на ОС, поради липсата на превод на представената й покана на руски език - императивно изискване за представяне на документи и покани до съдружниците на местно търговско дружество на друг език, различен от българския в закона няма, а такава уговорка липсва и в учредителния договор на дружеството, още повече, че ищцата е отразила, че владее български език в пълномощното, представено на л.68 от делото на БОС. Счел е, че няма никакви данни по делото, включително косвени, че съдружниците са оттеглили пълномощното си за адвокатите, представлявали ги в заседанието на ОС на 21.09.16 г., поради което възражението на ищцата в тази насока е изцяло голословно. С оглед изложеното и като е изразил становище: че е недопустимо, поради липса на правен интерес, ищцата да се брани в съдебното производство с възражения за ненадлежно представителство на противната страна по делото; че материално-правните спорове между съдружниците и между някои от тях от една страна и дружеството-от друга, могат да бъдат предмет на други съдебни производства, но не се разрешават по реда на чл.74 от ТЗ и че останалите оплаквания се отнасят до решения на ОС, които са взети по целесъобразност и не нарушават повелителни норми на закона, респективно на учредителния договор, е достигнал до извод за неоснователност на претенциите.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

При постановяване на решението си въззивният е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като в решението е дадено собствено разрешение по предмета на делото, след произнасяне по всички допустими, респективно своевременно наведени и релевантни, с оглед този предмет, доводи, искания и възражения на страните - във въззивната жалба не се е съдържало искане /каквото се е поддържало пред първата инстанция и е било оставено без уважение от първоинстанционния съд/, да бъдат изискани от трети по делото лица оригиналите на представени от тях по реда на чл.192 от ГПК копия /заверени по реда на чл.32 от ЗЗД/ от нотариално заверени пълномощни, чиято автентичност не е била оспорена от ищцата. В този смисъл въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди своевременно наведените доводи и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №97 от 09.10.2019 г. по т. д.№212/2019 г. на АС Бургас.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.