О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3854

София, 28.07. 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4382/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба на П. Ж. П. срещу решение № 343 от 26.03.2024 г. по в. гр. д. № 1609/2023 г. на Софийския апелативен съд.

С него е потвърдено решение № 900 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 10608/2021 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касатора по чл. 49 ЗЗД за осъждане на „Национална електрическа компания“ ЕАД да му заплати сумата 100 000 лева, от които 84 000 лева - пропуснати ползи от неполучени пенсии в размер на 1 300 лева месечно за периода 22.03.2016 г. - 22.08.2021 г., и 15 500 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от падежа на всяко месечно плащане.

Според касатора, решенията на съда в двете инстанции са незаконосъобразни, постановени в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. В изготвено изложение към жалбата от назначения по реда на чл. 95 и сл. ГПК процесуален представител на ищеца се поддържа наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК по въпроса: „В случай, че установи, че даден факт е бил изследван в съдебно производство по АПК и при наведени твърдения за извършени нарушения от служители на работодателя по повод това производство, които да ангажират отговорността му по чл. 49 ЗЗД, гражданският съд следва ли да зачете силата на съдебното решение или следва да събере доказателства и да формира собствени изводи по съществото на спора?“. Релевиран е довод за противоречие с решение № 6 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 925/2011 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 88 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 1131/2011 г. на ВКС, II-ро г. о., и решение № 298 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 3296/2013 г. на ВКС, I-во г. о.

От ответната „Национална електрическа компания“ ЕАД е подаден писмен отговор чрез ст. юрк. Х. Х.. В него се застъпва становище за нередовност на касационната жалба поради направен отвод на назначения служебен адвокат на ищеца. Евентуално се заявява, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, съответно че жалбата е неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК в размер на 450 лева.

При преценка за допустимост на настоящото производство съставът на ВКС, І-во г. о., намира, че е сезиран с редовна касационна жалба, подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК от процесуално легитимирана страна в производството и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. До замяната на определения по реда на чл. 95 ГПК процесуален представител на ищеца назначеният като такъв адвокат не изгубва качеството си на служебен защитник и липсва основание да се възприеме поддържаното от ответника становище за невалидност на извършените от него процесуални действия. По молбата на ищеца за освобождаване на адв. Ж. Н. е налице изрично произнасяне с определение № 2514 от 07.10.2024 г. по в. гр. д. № 1609/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което същата е оставена без уважение. Тази преценка не може да бъде ревизирана в настоящото производство и съответно липсва основание за произнасяне от страна на настоящия съдебен състав по този въпрос.

Що се отнася до наведените доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:

Ищецът е твърдял, че по вина на длъжностни лица от състава на ответника, които са съставили писмени доказателства в рамките на административна процедура, стажът му неправилно е бил категоризиран като трета, вместо като втора категория труд, вследствие на което е претърпял претендираните имуществени вреди. За да се произнесе по предявените искове, апелативният съд е приел за изяснено по делото, че с разпореждане № 5803208660/2140-26-262/22.03.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца, на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО във връзка с параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, с мотивите, че към датата на заявлението същият има навършена възраст 57 г., 08 м. и 03 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 03.10.1977 г. до 12.10.2015 г. с прекъсване, както следва: 02 г., 06 м. и 18 дни от втора категория труд; 27 г., 00 м. и 16 дни от трета категория труд; съответно общ осигурителен стаж съгласно чл. 104 КСО, превърнат към трета категория труд, в размер на 30 г., 02 м. и 24 дни. Не е спорно, че разпореждането е обжалвано пред АС-Хасково и след това пред Върховния административен съд, като съдебното производство е приключило неблагоприятно за ищеца. По съображения на съдебните състави не се доказват твърденията му за това, че е полагал труд при съвместяване на длъжности „механик“ и „шофьор“ в периода от 01.05.2000 г. до 08.03.2004 г. - по трудовото му досие не са открити писмени доказателства в тази насока и съответно липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, съгласно която осигурителният стаж на лица, работещи на повече от един трудов договор с един или повече работодатели, се зачита от по-благоприятната категория труд, ако работят не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време при условията на тази категория.

В контекста на така установените обстоятелства въззивният съд е мотивирал извод за основателност на поддържаната от ответника защитна теза относно задължителната сила на влязлото в сила решение по протеклото съдебно-административно производство. Приел е, че когато с влязло в сила решение на административен съд е установено, че даден административен акт е валиден и законосъобразен, то решението на административния съд се ползва със сила на пресъдено нещо и гражданският съд е длъжен да го зачете. По делото не са събрани доказателства за съставяне на неистински, респ. подправени документи, от служители на ответника, които да са послужили за формиране на решение от компетентния орган (НОИ) за определяне категорията на положения труд. Следователно, след като от гражданския съд не могат да се ревизират изводите относно категорията труд при пенсиониране и размера на дължимата лична пенсия на ищеца, и в същото време не се доказва наличието на неправомерни действия от служители на ответника, то не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД и предявените искове правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.

При тези мотиви към въззивното решение конкретно поставеният от касатора правен въпрос в едната си част не кореспондира на достигнатите решаващи правни изводи на съдебния състав. Съдът не е отрекъл принципната възможност за реализиране на обективната деликтна отговорност на работодателя за извършени от негови служители нарушения по повод протеклото съдебно-административно производство, а е приел, че в конкретно разглежданата хипотеза липсват доказателства за подобно неправомерно поведение, което да стои в причинно-следствена връзка с възприетия извод от административните органи относно категоризирането на положения от ищеца труд и изчисляването на трудовия му стаж. Като поставен в несъответствие с мотивите към обжалваното решение, въпросът не удовлетворява изискванията към общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно задължителните разяснения по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

От друга страна, некоректно е извършеното позоваване на посочената от касатора съдебна практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 6 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 925/2011 г. на II-ро г. о., решение № 88 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 1131/2011 г. на II-ро г. о. и решение № 298 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 3296/2013 г. на I-во г. о. Във всички тях е изтъкнато, че изключението на чл. 17, ал. 2 ГПК касае хипотезите, когато административен акт се противопоставя на страна по делото, която не е участник в производството по неговото издаване и обжалване. Само в тези случаи може да се иска и съдът е длъжен да се произнесе и по законосъобразността на съдебно решение на административен съд, издадено в производство по обжалване на административен акт, когато се навеждат твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, при наличие на правен интерес от това оспорване. В случая обаче административният акт и постановените съдебни решения в производството по неговото обжалване не са оспорени от трето лице, а от самия адресат на административния акт, съответно жалбоподател в протеклото производство по реда на АПК, поради което и в пълно съответствие с така установената съдебна практика апелативният съд е приел, че не може да преразглежда възприетите в тях изводи. Това съответствие изключва възможността касационното обжалване да се допусне както на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ето защо обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване, при който изход на спора следва в полза на ответника да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер настоящият съдебен състав определя на сумата 300 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 343 от 26.03.2024 г. по в. гр. д. № 1609/2023 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА П. Ж. П. да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД разноски за защита в касационното производство в размер на 300 (триста) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: