2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3850

гр.София, 28.07.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 2570/2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. Т. К. срещу определение № 1788/09.04.2025г. по гр. д. № 3922/24г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивно решение № 201/31.03.2024г. по гр. д.№ 306/23г. по описа на ОС Велико Търново и е прекратено касационното производство.

Жалбоподателката иска отмяна на атакуваното определение с довод, че за определяне прага на касационно обжалване в случая следвало да се отчете, че договорите – предмет на предявените искове, касаели един и същи недвижим имот.

Насрещните страни – ответниците Г. С. П. и П. М. П., не са депозирали отговор на жалбата.

Частната жалба е допустима, а атакуваното определение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Съображенията на настоящия състав са следните:

Жалбоподателката е предявила в обективно и субективно кумулативно съединение два иска по чл. 227, ал.1, б.“ в“ ЗЗД. Исковете са облигационни и цената им се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, доколкото даренията, чиято отмяна се иска, имат за предмет право на собственост върху недвижим имот. В тази връзка е ирелевантно за определяне цената им обстоятелството, че с всеки от двата договора се прехвърлят идеални части от правото на собственост върху един и същ недвижим имот. Доводът на жалбоподателката за обратното игнорира облигационния характер на исковете и не намира опора в закона.

Няма спор относно определената по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с...