Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“АД срещу решение №.260135/8.12.20 по г. д.№.706/20 на ОС Русе - с което е потвърдено решение №.260093/8.09.20 по г. д.№.6671/19 на РС Русе за уважаване на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване за установено, че С. Т. С. не му дължи корекционна сума в размер на 5880,42лв.

Ответната страна С. Т. С. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че по делото е безспорно, че страните са в договорни отношения относно доставка и потребление на ел. енергия за процесния обект; при извършена проверка са констатирани показания на дисплея на електромера по невизуализирана тарифа 1.8.3; електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов; от констативен протокол на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО Русе, се установява, че при софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера; констатирано е наличие на преминала еленергия в тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея; отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, като същият не отговаря на техническите характеристики. Въз основа на този протокол е съставено становище за начисление на допълнително общо количество еленергия за периода 15.12.15-8.07.19 на основание софтуеърно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена енергия. Издадена е фактура общо за 5880,42лв. - представляваща стойност на количество неотчетена еленергия за процесния период. Съдът се е позовал на заключение на техническа експертиза, от което е установено, че към датата на проверката електромерът е бил в срок на метрологична годност, показанието „прочетено“ в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея на измервателния уред. При нормалната му работа преминалата еленергия през измервателната система се визуализира на дисплея през различните часови зони и се записва в енергийните регистри, съответно в регистър 1.8.1-нощна енергия и в регистър 1.8.2-дневна тарифа. В процесния обект отчитането е двутарифно; абонатът е битов; другите два регистъра 1.8.3 и 1.8.4 при настройка на производителя не са активни, съответно не се визуализират на дисплея и не се отчитат. В настоящия случай е визуализирано само количеството енергия, отчетено в часовите зони за дневна и нощна енергия. Показанието, записано в регистър 1.8.3., не е визуализирано на дисплея - което означава, че след като има налични показания в този регистър, е налице нарушение на функционалността на СТИ; вещото лице дава заключение, че няма информация за момента на настъпване на евентуалната софтуеърна намеса.

От правна страна е прието, че, предвид датата на извършената проверка, за ответника е съществувало законово основание за корегиране на сметката на клиент при доказано отчитане на потребена електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване; служебното начисляване на допълнително количество еленергия по партидата на абоната е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.35/30.04.19 Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 4.05.19-които са приложими за настоящия правен спор – доколкото техническата проверка в обекта е извършена след влизането им в сила, вкл. предвид чл.55 ал.1, който гласи, че в случаите, когато се установи, че са налице измерени количества еленергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество еленергия в тези регистри. Посочено е, че за да възникне в полза на ответното дружество потестативно право да извърши тази корекция, то трябва да установи, че процесното количество еленергия е реално доставено и консумирано в обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ. В случая такива доказателства не са ангажирани; представен е протокол за монтаж/демонтаж на електромер, като срещу фабричния номер на електромера са записани показания „000 000“ за двете тарифи - нощна и дневна, не е удостоверен монтажът при нулеви показания в регистъра 1.8.3., като нито от този документ, нито от другите доказателства се установява към датата на монтажа процесното СТИ да е било с нулеви показания по невизуализираните регистри – конкретно по 1.8.3 - за да бъде направен извод, че процесната еленергия в невизуализирания дисплей е натрупана след монтажа на СТИ и не е съществувала към този момент – 14.12.15. Същевременно процесното СТИ не отговаря на изискванията на чл.662 от Наредба за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - чиято цел е потребителят да е в положение на известност относно потребената от него еленергия-доколкото начислението е извършено на база на регистър, който не се показва на дисплея. С оглед на изложеното отрицателният установителен иск е намерен за основателен.

Съгласно чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на визираната в чл.280 ал.2 пр.3 ГПК хипотеза.

Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.

На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 117,61лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.260135/8.12.20 по г. д.№.706/20 на ОС Русе.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 117,61лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: