Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по две жалби:

Първата е касационна жалба и е подадена от директор на ТД на НАП Варна, чрез процесуалния представител срещу решение №32 от 18.2.2010 година, постановено по адм. дело №33 по описа за 2009 година на Варненски окръжен съд, с което е отменено съобщение №4476-1-1 от 11.8.2005 година на данъчен инспектор към ТДД Русе, потвърдено с решение №15 от 2.9.2005 година на териториален данъчен директор при ТДД Русе за определени данъчни задължения за недвижим имот в гр. Р. данък за 2005г. в размер на 24,07 лв., за периода 2000-2004г. в размер на 106,01 лв., ведно със съответната лихва в размер на 33,40 лв. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и иска решението да бъде отменено и да се присъдят разноските под формата на юристконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Б. Н. П. от гр. Р. я оспорва в представени по делото възражение и писмена защита. Счита, че е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Втората е частна жалба, подадена от Б. Н. П., чрез неговия пълномощник и процесуален представител срещу определение №31 от 17.03.2010 год., постановено по същото административно дело, с което е оставено без уважение искане за присъждане на разноски. Твърди, че определението е неправилно и иска да бъде отменено.

Ответникът по тази частна жалба - директор на ТД на НАП Варна не взема становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете подадени жалби - касационна и частна.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл.218 от АПК, преценява следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция.

С...