чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) .

По касационна жалба на Директор дирекция „ Обжалване и управление на изпълнението” /понастоящем дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/В. Т. се обжалва решение №27/30.01.2012г., поправено с решение №62/10.02.2012г-, постановени по адм. дело №979/2011г. по описа на Административен съд В. Т. /АСВТ/, в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ №071100774/13.06.2011г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Т.. По изложени касационни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност се иска отмяна на решението в тази му част и постановяване вместо това на решение, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба - „Млека логистик” ЕООД гр. С., оспорва основателността й.

По касационна жалба на „Млека логистик” ЕООД гр. С. се обжалва решение №27/30.01.2012г., поправено с решение №62/10.02.2012г., постановени по адм. дело №979/2011г. по описа на АСВТ, в частта, в която е отхвърлена жалба срещу РА №071100774/13.06.2011г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Т.. По подробно развити касационни оплаквания за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на решението в тази му част, се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане или постановяване отмяна на РА. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по тази касационна жалба - Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП, ангажира становище за неоснователността й.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на данъчния директор и за недопустимост и неоснователност на касационната жалба на дружеството.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК

, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК

, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

1. Касационната жалба на данъчния директор е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Според касатора съдът необосновано е приел, че на РЛ допълнително е начислен ДДС по фактура №1000000638/11.12.2008г., издадена от РЛ на „Бета логистик” ЕООД, вместо по инвойс, със същия номер и дата. Не се оспорват изводите на съда, че по фактура №1000000638/11.12.2008г., издадена от РЛ на „Бета логистик” ЕООД е начислен ДДС, същата е включена в дневника за продажби на дружеството за м.12.2008г. Дружеството не твърди, че по тази фактура е осъществяван ВОД към Negera serv, не представя документи в тази насока. Твърденията на приходните органи в касационната жалба относно наличие на две фактури /едната инвойс/ с идентични номера и дати и с различен предмет не се подкрепят от събраните доказателства, не се представят нови такива в касационното производство. Обратното, налице са документи събрани при предходна ревизия на дружеството, приобщени надлежно с протокол №110495/27.04.2011г., според които при проверка в счетоводството на дружеството е установено, че фактура №1000000638/11.12.2008г. е осчетоводена и декларирана в СД по ЗДДС с получател „Бета логистик” ЕООД, не касае ВОД, по нея е начислен ДДС. Правилно съдът е счел, че повторното начисляване на ДДС е незаконосъобразно, поради което е отменил РА в тази му част. Решението следва да се остави в сила в тази си част.

2. Касационната жалба на дружеството е допустима. Жалбата е подадена от надлежно представлявана страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Касационният съд приема, че жалбата е подадена в срок. Съобщение за изготвеното решение е връчено на 07.02.2012г. на В. В. като представляващ дружеството. Касационната жалба е подадена по пощенски плик, по който начин са подадени и последващи молби на дружеството. В този случай меродавна е датата на пощенското клеймо, а не датата на входиране на жалбата в деловодството на съда. Върху жалбата и последвалите молби обаче липсва отбелязване по реда на чл.44, ал.2 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища на номера на

обратната разписка или датата на пощенското клеймо. Предвид това неправилно процедиране от страна на администрацията на съда, следва да се приеме в полза на подателя на жалбата, че жалбата му е подадена в срок. В тази връзка се цени официалното удостоверяване направено върху жалбата – с печат и подпис на административен съдия, че същата е подадена в срок. По делото са приложени пощенски пликове, но от данните по същото и предвид нередовното администриране не става ясно какви документи са получени в тях, още повече, че пощенското клеймо върху единия от пликовете е изцяло нечетливо. Следва да бъде съобразено също така, с оглед данните от търговския регистър за вписани промени в управлението на дружеството, че към датата на връчване на съобщението на решението В. В. е заличен, считано от 01.02.2012г., като управител и представляващ дружеството. Съобщението е изпратено и връчено на адреса на управление на дружеството, но на лице, което не е представляващо дружеството и за което няма данни да е служител или работник в него. Налице е и нередовно връчване на съобщението по аргумент за противното от разпоредбата на чл.50, ал.3 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК. Връчването е нередовно и поради нарушаване на императивната разпоредбата на чл.138 АПК вр. с пар.2 ДР ДОПК, тъй като съдебният акт не е съобщен чрез изпращане на препис от него. Предвид изложеното дотук касационния съд намира от една страна, че предвид нередовното връчване на съобщението срокът за обжалването му не е започнал да тече на 07.02.2012г. Съответно срокът за подаване на касационна жалба не е бил изтекъл към датата на подаването й по пощенски път, за което е налице и официално удостоверяване от длъжностно лице. Касационната жалба е допустима.

Предмет на касационната жалба на „Млека логистик” ЕООД е решението на АСВТ в частта му, в която е оставен в сила ревизионен акт ревизионен акт №071100774/13.06.2011г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение №440/07.09.2011г. на директор дирекция „ОУИ” В. Т.. С РА е начислен ДДС на РЛ по доставки, декларирани като вътреобщностни /ВОД/ за Италия в периоди 01.05.2008г-28.02.2009г., за Румъния в периоди м.10,м.11, м.12.2008г. и е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Милки груп” ЕООД и „Алекса 2005” ЕООД за периоди м.08,09,10.,12.2008г. и м.02.2009г. За да приеме законосъобразността на ревизионния акт, съдът е счел по отношение на декларираните ВОД, че не са налице такива поради недоказаност на транспортирането на стоките от България до друга страна-членка на ЕС. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит е приета липса на реалност на доставките поради недоказаност настъпването на данъчно събитие – прехвърляне на право на собственост върху родово определени вещи и транспортирането им.

Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вследствие на което спорът е останал изцяло неизяснен от фактическа страна.

Относно доставките, декларирани като ВОД. В хода на ревизионното производство РЛ е представило документи, доказващи ВОД, изискуеми по чл.45 ППЗДДС в приложимата редакция на текста към ДВ бр.101/2006г. Видно от решението на данъчния директор е, че органът не е приел наличието на годни и достоверни транспортни документи и потвърждения, удостоверяващи транспортирането на стоки от територията на РБ на територията на друга страна-членка – поради липса на отбелязвания за дата и място на получаване, подписи и печати и др. В жалбата си до АСВТ дружеството отново се е позовало на доказателствената сила на същите документи. Документите са изпратени от приходния орган по реда на чл.152 АПК заедно с жалбата до съда. В придружаващото писмо не са направени доказателствени искания от органа. С разпореждане съдът конституира страните в съдебното производство и дава на ответника – директор на Д „ОУИ” В. Т. – 14-дневен срок по чл.163, ал.2 АПК за ангажиране на писмен отговор по жалбата и сочене на доказателства и доказателствени искания. В дадения 14 –дневен срок, изтекъл на 04.11.2011г. не е постъпил отговор, не са правени искания. Едва с молба от 15.11.2011г., подадена в с. з., на което не е присъствал представител на жалбоподателя, е направено искане от ответника за оспорване на верността на съдържанието и автентичността на положени подписи върху изброени документи – товарителници и потвърждения. Съгласно приложимата разпоредба на чл.193,ал.1 ГПК вр с пар.2 ДР ДОПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документа най-късно с отговора на съдопроизводствено действие, с което той е представен. В случая, следва да се приеме, че документите са представени с жалбата, поради което срокът за оспорването им изтича с изтичане на срока за отговор на ответника. Оспорването е направено след това, което не е съобразено от съда. Дадена е възможност на жалбоподателя да заяви дали ще се ползва от тези документи, но не са му указани процесуалните последици от липсата на процесуална активност, не е дадена допълнителна възможност със съответните указания за последиците. Впоследствие документите не са изключени от доказателствата по делото, въпреки че верността на съдържанието и автентичността им не са обсъдени от съда. С оглед изложеното дотук се приема, че съдът е допуснал множество и съществени процесуални нарушения, от категорията на съществените, тъй като е нарушено правото и възможността за защита. Спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Съгласно чл.45 ППЗДДС с писмени потвърждения се доказва ВОД, когато транспортът е извършен от получателя, както е при доставките към „Giob-lul” S.R.L. , с писмени потвърждения или транспортни документи, когато транспортът е извършен от трети лица, както е пир доставките към „Prosperity international” S.R.L. Изводът е, че годността на оспорените документи като такива е от съществено и основно значение за изясняване на спора от фактическа страна. Като инстанция по съществото на спора съдът има процесуално задължение да изясни спора, за което следва да указва на страните по реда на чл.171,ал.1 и ал.4 АПК наличието на формални грешки или неясноти в изявленията им, да указва за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, а в определени случаи да събира и служебно доказателства. В процесния случай е подходено формално като са дадени принципни и общи указания по чл.171, ал.1 АПК при призоваването за първото съдебно заседание, но относно конкретно взетите впоследствие становища и искания съдът не е дал необходимите указания.

Съществени нарушения на процесуалните правила са допуснати и в процеса по събиране на доказателства относно доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Съдът не е назначил исканата от жалбоподателя съдебно-икономическа експертиза, въпреки че същата е била необходима за изясняване на спора от фактическа страна. Дадени са указания за конкретизация на задачата към експерта, но не са указани последиците от неизпълнение на указанията. Не е назначена служебно експертиза. Делото е останало неизяснено. Предвид нарушението на принципа на служебното начало поради неоказано съдействие на страните и липса на указания, че за обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства по реда на чл. 160 и § 2 ДР ДОПК вр. с

чл. 9

и

чл. 171, ал. 2

и

4 АПК

, спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което препятства възможността за произнасяне по съществото му.

Предвид изложеното дотук, касационният съд намира, че решението на АСВТ, в потвърдителната му спрямо РА част, се явява постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. За прецизност се отбелязва, че съгласно чл.160, ал.1 ДОПК в правомощията на първоинстанционния съд е да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени или да отхвърли жалбата. Като е „оставил в сила” ревизионния акт съдът е процедирал несъответно на правомощията си, което е допълнително основание за отмяна на решението в тази му част.

След отмяната делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора следва да се дадат конкретни указания на страните относно фактите и обстоятелствата, които следва да установят и за които не сочат доказателства, относно процесуалните последици при бездействие. Производството следва да започне от самото начало като след връчване на жалбата на ответника му се даде срок за писмен отговор, за посочване на доказателства и доказателствени искания в него. По реда на чл.163, ал.3 АПК следва да се укаже на страните необходимостта от събиране на други доказателства, които не се съдържат в преписката. За изясняване на спора е необходимо да се назначи съдебно-счетоводна експертиза като разпоредбата на чл.171,ал.2 АПК дава възможност и за служебно назначаване на такава. Следва да се съобрази, че с оглед вида на стоките, по доставките за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са приложими специалните норми на Закона за ветеринарномедицинската дейност относно водената документация.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските на страните за водене на делото при първото му разглеждане пред АСВТ и във ВАС. В тежест на касатора ДД „ОДОП” следва да се присъдят понастоящем само направените от дружеството разноски пред ВАС досежно частта на РА, в която с решението на ВАС спорът се разрешава окончателно. Съразмерно на интереса и заплатеното адвокатско възнаграждение се присъждат разноски в размер на 860лв

.

Водим от горното и на основание

чл. 221, ал. 2, пр. второ

и

чл. 222, ал. 2, т. 1

и

2 АПК

, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение №27/30.01.2012г., поправено с решение №62/10.02.2012г., постановени по адм. дело №979/2011г. по описа на Административен съд В. Т. в частта, в която е отменен ревизионен акт №071100774/13.06.2011г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение №440/07.09.2011г. на директор дирекция „ОУИ” В. Т..

ОТМЕНЯ

Решение №27/30.01.2012г., поправено с решение №62/10.02.2012г., постановени по адм. дело №979/2011г. по описа на Административен съд В. Т. в останалата му част и вместо него

ПОСТАНОВЯВА

:

ВРЪЩА

делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд В. Т..

ОСЖЪДА

Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” В. Т. при ЦУ на Национална агенция за приходите да заплати на „Млека логистик” ЕООД гр. С., с ЕИК 107583599, сумата от 860 лева за разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ С. П.

С.П.