Производството по делото е по реда на чл. 208 сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Митница – Свищов срещу решение № 459/04.01.2008 г., постановено по адм. дело № 642/2006 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение – писмо, изх. № 66010-009/16.06.2006 г. на началника на Митница – Свищов, с което е отказано връщане на автомобилни гуми на „М. У. Т. М. Л. Р” – Унгария, потвърдено с решение № У-44-15-0151/07.07.2006 г. на директора на РМД – гр. Р. и със същото решение на съда е признато правото да се поиска даване на митническо направление на стоките, намиращи се на съхранение в склад от тип „А” със складодържател „Орион 3” ЕООД – гр. В. Т.. Релевират се оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост, нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се от касатора, че обжалваният от дружеството документ е само едно уведомително писмо в отговор на направено искане и няма характер на индивидуален административен акт, поради което не е подлежал на обжалване. Освен това се твърди в жалбата, че процесните автомобилни гуми са приети за съхранение в склад на митницата в изпълнение на прокурорско постановление съгласно чл. 229, ал.3 ЗМ и затова са били със статут на митническо складиране, като престоят им може да бъде неограничен във времето, както и че липсва ЕАД за даване на допустимо митническо направление. Според касатора в иззетите като веществено доказателство дневници за водене на материалната отчетност на „Орион 3” ЕООД по реда на чл. 345 и сл. от ППЗМ липсва информация като вложител в склада да фигурира „М. У. Т. М. Л. Р” – Унгария, нито пък да фигурира като получател и затова хипотезата на чл. 115, ал. 2 ППЗМ не била приложима в настоящия случай. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на решението на началника на Митница – Свищов.

Ответникът по касационната жалба „М. У. Т. М. Л. Р” – Унгария се представлява от адв. И., който поддържа постъпилия писмен отговор срещу касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неосноватгелност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че обжалваното писмо засяга парва и законни итереси на този, който го обжалва, както и правилно е приложен чл. 115 ППЗМ.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от ннеоснователна поради следните съображения:

Великотърновският окръжен съд е бил сезиран с жалба от „М. У. Т. М. Л. Р” – Унгария срещу писмо, изх. № 66010-009/16.06.2006 г. на началника на Митница – Свищов, с което е било отказано връщане на задържаните автомобилни гуми, както и че последните не е могло да бъдат идентифицирани по видове и вложители. Според митническият орган той не може да се произнесе по отношение правото на собственост на гумите, нито пък да възстановява вещни права. Съдът е приел, че процесните гуми са били на съхранение под митнически контрол с направление – митническо складиране, както и се е позовал на чл. 115 ППЗМ, в който е посочено, че стоките могат да напускат временния склад само с разрешение от страна на митническото учреждение, което осъществява надзора и лицата, които могат да поискат даване на митническо направление са изброени в последователност в чл. 115, ал. 2 ППЗМ. Според съда не е необходимо да се доказва чия е собствеността на процесните гуми. И затова отказът на митническия орган е неоснователен. Съдът се е позовал в решението си и на заключението на съдебно-техническата експертиза, която е установила, че е възможно преброяването и описването на гумите по вид и модел,, както и по всички други приложими индивидуализиращи параметри, за което вещото лице е представила и съответната таблица. Направен е извод в обжалваното решение, че атакуваният акт е несъобразен с разпоредбите на закона и данните по делото и затова е отменен. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено.

Няма спор между страните по делото, че вследствие издадено прокурорско постановление процесните автомобилни гуми са задържани от митническите органи на основание чл. 229, ал. 3 ЗМ. Установено е по безспорен начин също, че с постановление от 21.12.2005 г. на Окръжна прокуратура – гр. В. Т. е прекратено наказателното производство по сл. дело № 464/2004 г. за престъпление по чл. 282, ал. 2 НК и е отменено със същото постановление разпореждането, дадено с постановление на окръжна прокуратура от 27.05.2004 г. и от 26.08.2004 г. на основание чл. 229, ал. 2 и 3 ЗМ за съхранение от ТМУ – Свищов на отклонените стоки от режим митническо складиране – автомобилни гуми, селскостопанска техника, дискови брани и части за селскостопански инвентар поради отпадане на основанието. Вследствие на това прокурорско постановление правилно съдът е приел, че е отпаднало основанието за задържаните от митницата стоки и в тази връзка правилно съдът се е позовал на чл. 115 ППЗМ. Отпадането на правното основание за задържане на стоките от митническите органи правилно е обусловило правния извод в съда, че „М. У. Т. М. Л. Р” – Унгария е лице от кръга на посочените в чл. 115, ал. 2 ППЗМ и че между тях не е задължително да се доказва собствеността на стоките като вещно понятие, на което неправилно са се позовали митническите органи.

Възражението на касатора, че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт е неоснователно и в тази връзка съдът изцяло споделя изразеното становище на ответника по касационната жалба в депозирания писмен отговор, тъй като макар и под формата на писмо то засяга правата и интересите на посоченото дружество, поради което съдържа характеристиките на индивидуален административен акт, който съгласно общата клауза за обжалваемост подлежи на съдебно обжалване. В този смисъл е са и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. и чл. 220 ЗМ и § 1, т. 13 от ДР на ЗМ.

С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния и процесуалния закони и при правилно установена фактическа обстановка по делото са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано и като правилно следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 459/04.01.2008 г., постановено по адм. дело № 642/2006 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ И. А.а С.А.