Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция „ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП и от адв. Н. С., представляващ по пълномощие Я. И. Я. от гр. В. против решение № 467/08.11.2007 г. на Варненския административен съд, І състав (ВАдС), постановено по адм. д. № 1223 по описа за 2007 г. на този съд.

Административният орган обжалва първоинстанционното решение в следните части: в частта изменяща РА № 0365479/13.02.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 160/05.04.2007 г. на директора на дирекция „ОУИ” – гр. В., с който на Я. И. Я. е определен данък по чл.35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ отм. за 2002 г. в размер на 6155,88 лв., лихва от 2 933,14 лв. и данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2003 г. в размер на 4 441,31 лв., лихви от 1 546,55 лв., като е отменен обжалвания РА в частта определяща данъчни задължения за 2002 г. за разликата над 4 693,99 лв. до 6 155,88 лв., лихви над 2 236,58 лв. до 2 933,14 лв. и за 2003 г. за разликата над 3 518,15 лв. до 4 441,31 лв., лихви за разликата

над 1 225,09 лв. до 1 546,55 лева. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл.209, т.3, предложение първо АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че ПОС е постановил решението в противоречие с констатираните обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2, т.7 ДОПК, защото е извършена ревизия по особения ред, свързан с определяне данъчната основа от приходния орган по чл.122, ал.2 ДОПК. Съдът не е трябвало да определя данъчната основа по реда на чл.26, ал.7 във вр. с чл.15, ал.1 във вр. с чл.14, ал.4 ЗОДФЛ отм. . Данъкът по чл.40, ал.1 ЗОДФЛ отм. се начислява само и единствено върху доходите по чл.26, т.2 – 8 от същия закон, докато данъчната основа по чл.122 ДОПК не включва само и единствено облагаеми доходи с неустановен произход. Тя включва всички други доходи, определени въз основата на анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 ДОПК. Неправилно първоинстанционният съд приел по делото, че се касае за доход по смисъла на чл.26, т.7 ЗОДФЛ отм. , защото цитираната разпоредба включва само доходите от други установени

източници, които не са посочени изрично, като необлагаеми. В случая става въпрос за доходи, чиито произход не може да бъде установен, поради което основата е определена съобразно особения ред на чл.122 ДОПК. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение в частта досежно отмяната на РА и постановяване на друго решение от състава на ВАС, отхвърлящо жалбата на дружеството. Я. И. Я. обжалва решението на ВАдС, в частта

с която в следствие изменението на ревизионния акт на лицето са определени задължения по чл.40 ЗОДФЛ отм. за 2002 г. в размер на 4 693,99 лв. и за 2003 г. в размер на 3 518,15 лева. От съдържанието на жалбата се извличат касационни основания, предвидени в чл.209, т.3, предложения първо и трето АПК – неправилност на съдебното решение в тази му част поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че са събрани доказателства досежно 2002 г. и 2003 г. за постъпването по спестовния влог на Янев в СЖ „Експресбанк” АД на парични средства, част от които са били изтеглени. В тази връзка са представени договор за кредит от 14.04.1999 г., (сключен с Н. Х. Х.), съдържащ клауза според която сумата от 42 000 германски марки да бъде върната до края на 2003 година. Впоследствие с два анекса от 18.04.2001 г. и от 22.12.2001 г. сумата е преизчислена в евро и е върната от заемополучателят. Необоснован е изводът на ВАдС за липсата на доказателства по повод на процесните суми. Касаторът твърди, че договора за кредит от 1999 г. има достоверна дата, в него и в анексите са конкретизирани начина и срока за връщане на сумата. Извън правомощията на приходния орган е да тълкува волята на страните по договора. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отмяна на РА досежно определените данъчни задължения за 2002 г. и за 2003 година.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, подадена от директора на дирекция „ОУИ” – гр. В. и за неоснователност на жалбата, подадена от физическото лице..

Върховният административен съд, І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба на директора на дирекция „ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, а жалбата на Я. Я., макар да е процесуално допустима, е неоснователна.

В производството по адм. д. № 1223/07 г. ВАдС е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на РА № 0365479/13.02.2007 г., издаден от инспектор по приходите в ТД – гр. В., потвърден в обжалваната част с решение № 160/05.04.2007 г. на директора на дирекция „ОУИ” – гр. В.. За да постанови обжалваното решение окръжният съд е установил от фактическа и правна страна следното:

С процесния РА на Я. И. Я. са установени данъчни задължения по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2002 г. в размер на 6 155,88 лв., лихва за забава в размер на 2 933,14 лв.; задължения по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2003 г. в размер на 4 441,31 лв. и лихва в размер на 1 546,55 лева. По време на ревизионното производство е констатирано, че по сметката на Янев в СЖ „Експресбанк” АД, през 2002 г. са постъпили 12 000 евро, (с левова равностойност 23 469,96 лв.), а през 2003 г. – 8 996,76 евро, от които 2,76 евро лихви, (левовата равностойност на главницата е 17 590,73 лева). Приходният орган не е възприел тезата на Янев, че се касае за върнати парични средства по договор за заем, сключен на 14.04.1999 г. между Янев и Н. Х. Х.. Констатацията по повод на горното е обоснована с липсата на достоверна дата на договора, а така също че не са налице доказателства, установяващи че получените средства са платени от лицето именно за изпълнение задължението по договора за заем. Още повече, че според обясненията на Хаджиев, той е върнал заема на две вноски, докато сумите са постъпвали многократно по сметките на Янев. Поради неустановяване източника на горепосочените доходи, приходният орган ги е квалифицирал като друг доход по смисъла на чл.10, т.18 ЗОДФЛ отм. , който доход е облагаем. За тези доходи лицето не е подало декларация по чл.41 ЗОДФЛ отм. , тоест налице са условията на чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 ДОПК и ревизията е извършена по реда на чл.124, ал.1 от кодекса. Определена е данъчна основа в размер на 23 469,96 лв. за 2002 г. и в размер на 17 590,73 лв. за 2003 г., а оттук са определени и задължения по чл.35 ЗОДФЛ отм. . При така възприетата фактическа обстановка административният съд е формулирал мотиви по спорния въпроса за произхода на средствата. Решаващият съд е възприел констатацието от РА, посочвайки обстоятелството, че договорът не е с достоверна дата по смисъла на чл.145 ГПК отм. , а и съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД договорът за заем е реален договор. В случая не били представени доказателства за предаване на сумите. Административният съд е определил данъчната основа по реда на чл.26, т.7 ЗОДФЛ отм. , съответно облагането е осъществено по чл.40, ал.1 от закона. Затова РА частично е коригиран чрез неговото изменение.

По жалбата на директора на дирекция „ОУИ” – гр. В.:

Жалбата на административния орган е основателна. Първоинстанционният съд правилно е приел за доказано по делото, че Янев е получил парични суми, чиито произход не може да бъде установен, но неправилно е определил данъчната основа по реда на чл.26, т.7 ЗОДФЛ отм. . Основателно е оплакването на касатора, че в обхвата на тази разпоредба се включват само и единствено доходите от други установени

източници. Поради установеността им е възможно определянето на данъчната основа по материалния закон. В настоящия казус, произходът на доходите не е бил установен, което е наложило данъчната основа да бъде определена по особения ред на чл.122 ДОПК. Затова жалбата на директора на дирекция „ОУИ” – гр. В. е основателна и следва да бъде уважена. С оглед на резултата по делото в полза на административния орган трябва да се присъди допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 144,80 лв. за първоинстанционното производство. Такова възнаграждение не се дължи за касационното производство, защото в него страната не е защитавана и представлявана от юрисконсулт.

По жалбата на Я. Я.:

Оплакванията на касатора се изразяват в това, че административният съд не е обсъдил правилно събраните доказателства досежно произхода на средствата, постъпили по сметката на Янев в СЖ „Експресбанк” АД. Настоящият състав на ВАС, І А отделение преценява, като обосновани изводите на първоинстанционния съд, че договорът от 14.04.1999 г. не е с достоверна дата по смисъла на чл.145 ГПК отм. . Договорът и анексите не съдържат нотариална заверка на подписите на контрагентите, а датата на съставяне на документите не се установява чрез други съпоставими доказателства. Посочването в договора на времето на неговото сключване – 14.04.1999 г. само по себе си не означава че това е действителната дата на сключването. Касае се за частен документ, чиято истинност подлежи на доказване от представилото го лице. Освен това, в писмените си обяснения Хаджиев е заявил, че през 2002 г. и 2003 г. е превел на два пъти суми по банковата сметка на Янев, докато чрез справките се установява, че по валутния влог на жалбоподателя са постъпвали многократно различни суми. Позоваването в касационната жалба на нормата на чл.20а ЗЗД е неточно, тъй като тя е приложима във взаимоотношенията между страните по договора, докато приходният орган не е такава страна.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.221, ал.2, чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, І А отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 467/08.11.2007 г. на Варненския административен съд І състав, постановено по адм. д. № 1223 по описа за 2007 г.,

в частта

, с която е отменен РА № 0365479/13.02.2007 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД – Варна на НАП, потвърден с решение № 160/05.04.2007 г. на директора на дирекция „ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП,

в частта

на акта, определяща на Я. И. Я. от гр. В. данъчни задължения по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2002 г. за разликата над 4 693,99 лв. до 6 155,88 лв. и лихвите за забава за разликата над 2 236,58 лв. до 2 933,14 лв.; данъчни задължения по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2003 г. за разликата над 3 518,15 лв. до 4 441,31 лв., а за лихвите за разликата над 1 225,09 лв. до 1 546,55 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Я. И. Я. от гр. В. против РА № 0365479/13.02.2007 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД – Варна на НАП, потвърден с решение № 160/05.04.2007 г. на директора на дирекция „ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП,

в частта

на акта, определяща на Я. И. Я. от гр. В. данъчни задължения по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2002 г.

за разликата

над 4 693,99 лв. до 6 155,88 лв. и лихвите за забава за

разликата

над 2 236,58 лв. до 2 933,14 лв.; данъчни задължения по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2003 г.

за разликата

над 3 518,15 лв. до 4 441,31 лв., а за лихвите

за разликата

над 1 225,09 лв. до 1 546,55 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата му обжалвана

част

.

ОСЪЖДА

Я. И. Я. от гр. В. да заплати на директора на дирекция ОУИ - „Варна” при ЦУ на НАП сумата в размер на 144,80 лв., юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Ч./п/ М. М.

М.М.