Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

К. П. И. от гр. М. е обжалвал решението от 5.03.2010 г. постановено по адм. д. № 679/2009 г. на Административен съд гр. М. , с което е отхвърлено оспорването против заповед № ДК-02--М-32/9.10.2009 г. на началника на РДНСК гр. М..Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл.2091 ал.1 т.3 АПК.

О. В. Д. изразява писменно становище за правилност на решението. Останалите ответници не изразяват мнение.

Представителят на Върховната административна прокуратура депизира становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на същото.

Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното :

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК , процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно.

За да постанови този правен резултат, съдът е прие за законосъборазна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание чл. 225, ал 1 вр. с чл. 222, ал. 1 т. 10 от ЗУТ, с която е наредено премахване на незаконен строеж - " Плътна ограда" , изпълнена от касатора в съсобствен УПИ - ХІІ в кв. 162 по плана на гр. М..

Въз основа на събраните по делото доказателства е направен обоснован извод за наличие на строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, който с констативен акт № 50/01.10.2009 г. е кваливициран като незаконен с оглед липсата на издадени строителни книжа и документи по реда на чл. 148, ал.1, т.7 ЗУТ,чийто констатации не са опровергани в хода на производствата и послужил като основание за издаване на оспорения административен акт на основание чл. 225, ал.1 , вр. с чл. 222, ал.1т. 10 ЗУТ.

Съответни на доказателствата по делото са съображенията относно неприложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ.Съдът е изследвал обстойно предпоставките на сочената разпоредба и стигнал до правилния извод, че конкретния случай не попада в нито една от хипотезите посочени в нея.

Приемайки изводите за законосъборазност на оспорената заповед, решаващият състав на този административен съд е постановил решението в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал.1, т 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал.2 предл 1 АПК същото следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 5.03.2010 г. постановено по адм. д. № 679/2009 г. на Администраттивен съд гр. М., пети сътав. Решението не подлежи на обжлване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Ч./п/ Л. М. Д.Й.