О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 255

гр.София, 01.03.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 107/ 2012 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по искане на [община] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 194 от 25.10.2011 г. по гр. д.№ 386/ 2011 г. С него е отменено решение на Ямболски районен съд по гр. д.№ 379/ 2011 г., след което са уважени предявените от Р. А. Д. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на жалбоподателката, извършено със заповед № РД 02/0049/ 07.02.20** г. на кмета на [община], за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „директор на ДДЛРГ „Ю. Г.”, [населено място] и за осъждане на общината да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 2 508,22 лв, като за разликата до пълния предявен размер от 6 019,74 лв тези претенция е отхвърлена.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси представлява ли предписание за трудоустрояване издадено от ТЕЛК експертно решение, в което са посочени противопоказани условия на труд и процент трайно намалена работоспособност, без преценка може ли лицето да продължи да изпълнява същата работа или тя е неподходяща за състоянието му; ползва ли се от закрила по чл.333 ал.1 т.2 от КТ лице, което не е било трудоустроено към момента на извършване на нарушението на трудовата дисциплина; уважителна причина...