Р Е Ш Е Н И Е

№ 221

Гр. София, 28.07.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

При участието на секретаря Силвиана Шишкова,

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 951/2024 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от П. В. М., чрез процесуален пълномощник, против решение № 261095 от 09.08.2023 г. по в. гр. д. № 7436/2020 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, II-г състав, с което е потвърдено решение от 21.04.2020 г. по гр. д. № 19898/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 143-ти състав. С първоинстанционното решение е признато за установено съществуването на вземане на БАНКА ДСК АД от П. В. М. въз основа на договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2016 г. за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 273338/2017 г. на СРС, а именно - 5 790.43 лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2017 г. до окончателното й изплащане; 262.46 лв. – договорна лихва за периода от 13.11.2016 г. до 27.04.2017 г.; 13.93 лв. – наказателна лихва за периода от 18.04.2017 г. до 27.04.2017 г.; 120 лв. – заемни такси по договора.

В касационната жалба се правят оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. Поддържа се, че договорът за кредит страда от пороци, подробно изброени, които по силата на чл. 22 ЗПК водят до цялостната му нищожност и които въззивният...