О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 174

София, 16.02.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

П РЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №1028/2011 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. З. Т. – процесуален представителна ищеца И. К. С. от [населено място], против въззивно решение №223/29.4.2011 г. по гр. д.№165/201, г. по описа на Плевенския окръжен съд, г. о., ІІ-ри граждански състав.

С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение №52/12.01.2011 г. по гр. д.№7100/2010 г. по описа на Плевенския районен съд, ХІ-ти състав, с което са отхвърлени предявените от И. К. С. от [населено място] против Н. “В. Л.” – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. т.1-3 КТ.

Въззивната инстанция е приела, че уволнението на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е законосъобразно, тъй като са изчерпани законовите възможности съгласно § 11 от ПЗР на ЗВО за удължаване срока на трудовия договор на ищеца, тъй като той е навършил 65-годишна възраст на 03.10.2007 г., към който момент са били налице предпоставките за прекратяване на трудовия му договор за длъжността “професор”. Прието е също така, че неоснователни доводите на ищеца за прекратяване на трудовия договор на основание чл.58 ЗВО, тъй като съгласно чл.59 от същия закон Кодексът на труда има субсидиарно действие.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т. т.1 - 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като решаващият съд...