Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на П.Д, гр. В., подадена чрез адв.. К, против решение № 394/16.11.2020 г., постановено по адм. дело № 231/2020 г. по описа на Административен съд - Враца. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Давидова срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3395-53/20.02.2020 г. на инспектор по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при О. В, потвърден с решение № 758/20.03.2020 г. на Директора на Дирекция „МДТ“, ръководител на звеното по местни приходи в О.В.К поддържа доводи, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи аргументи, че фактите и обстоятелствата по издаване на оспорения акт са останали неизяснени от съда. Подчертава се, че в подадената декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ – Приложение № 2 с вх.№ 238381 от 31.03.1998 г. има несъответствия, които засягат основата за облагане с ДНИ и ТБО, но същите не са отстранени от административния орган преди издаването на оспорения акт. Счита, че решаващият състав не е съобразил сключения договор за наем с „Чикас-1“ ЕООД относно имотите по декларацията от 31.03.1998 г., както и договорите, сключени между „Чикас – 1“ ЕООД, „Брамас – 96“ АД и „Д.Д.Д.-1“ ООД. С последните е уговорено събирането, транспортирането и обезвреждането на странични продукти, свързани с производството на „Чикас - 1“ ООД, поради което са депозирани молби - декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване. В касационната жалба се преповтарят изложените възражения пред първоинстанционния съд досежно липсата на мотиви относно начина на изчисляване на ТБО, неиндивидуализиране на обекта – земя и сгради, за който се претендира дължимост на таксата, респ. съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради...