Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас срещу решение № 335/04.03.2021г., постановено по адм. дело № 2543/2020г., на Административен съд – Бургас, с което е отменен отказ за вписване промяна на собствеността, обективирана в писмо рег. № 769000-24555/20.11.2020г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас и е върната преписката на органа за ново произнасяне по заявление рег. № 769000-23348/03.11.2020г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приел, че са налице законовите предпоставки за вписване на промяна в регистрацията на МПС. Нормата на чл. 144 от ЗДвП изисква наличие на писмен договор с нотариална заверка на подписите за да е налице валидно прехвърляне на собственост върху МПС и за да са изпълнени предпоставките за вписване. В конкретния случай договор не е представен, а представеното Постановление на нотариус за признаване заявителя за собственик на веща по силата на давностно владение няма потестативен ефект така, че да прехвърля права и не е в установената от чл. 144 от ЗДвП форма.

Навеждат се доводи, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е конституирал като заинтересована страна приобретателя по договора А.Т.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на И.Т.

Ответникът по касационната жалба – И.Т, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Навежда доводи, че решението на АС – Бургас е правилно и моли съда да го остави в сила. Ответникът А.Т не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по ч. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, следните обстоятелства:

На 03.11.2020г. И.Т е подал заявление до сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас за извършване промяна в регистрация на л. а. марка „БМВ“, модел „318и“ с рег. [рег. номер на МПС], като представя голям талон на автомобила и Постановление от 26.10.2020г. на нотариус В. Д, с което заявителя е признат за собственик по давностно владение на посочения по-горе автомобил.

След извършена справка от служител на сектор „ПП“ към ОД на МВР – Бургас било установено, че автомобила е вписан в регистрите на МВР като собственост на П.Г, който е заявил, че на 28.04.2010г. е продал МПС-то на А.Т, като е представен и договор за покупко-продажба № 2532/28.04.2010г. На 11.11.2020г. в АИС КАТ „Регистрация“ е вписан договора и като „предстоящ собственик“ бил отразен А.Т.

Представена е разпечатка от служебната информационна система относно регистрацията на автомобила, от която е видно, че като собственик към 11.11.2020г. е вписан П.Г, а като „предстоящ собственик“ А.Т.

На 13.11.2020г. е издаден оспорения акт, обективиран в писмо с рег. № 769000-2455/20.11.2020г., с което е отказано извършването на исканата от И.Т услуга – регистрацията му като собственик на процесното МПС, на основание чл. 144 от ЗДвП и чл. 3, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000г. Според органа представеното от заявителя постановление от 26.10.2020г. на нотариус В. Д е частен удостоверителен документ с който се извършва само проверка на права и няма потестативен ефект. Приел е още, че собствеността върху автомобила може да се придобие по реда на чл. 80 от ЗС, но нотариуса в конкретния случай не е спазил формата и не е изпълнен целия фактически състав.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при издаването му органът не допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

АС – Бургас обаче е приел, че акта е издаден в нарушение на материалноправните норми. Посочено е, че жалбоподателят е подал заявление за вписване на промените в собствеността на автомобила в изискуемият се законов срок до компетентния орган – началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас.

Посочено е, че в чл. 144 от ЗДвП изисква собствеността на МПС да се извършва с писмен договор, но в конкретния случай собствеността не е прехвърлена чрез сделка, а е придобита чрез оригинарен способ – установяване на трайна фактическа власт върху вещта при което заявителя се легитимира като собственик на автомобила чрез давностно владение. Според АС – Бургас не може на тази собственост да се противопостави договора за покупко-продажба от 28.04.2010г. и, че постановлението на нотариуса се ползва с обвързваща доказателствена сила и държавните органи и частноправните субекти следва да се съобразяват с него. Неприложимо е издаването на констативен нотариален акт, както сочи административния орган, тъй като такъв се издава само по отношение на недвижими имоти.

Въз основа на изложеното съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорения отказ и го е отменил, със съответните правни последици. Решението е неправилно.

Правилно АС – Бургас е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 144 ЗДвП регламентира предпоставките, при наличието на които органът вписва в регистрите промяната на собствеността на моторните превозни средства. Съгласно алинея 1 собствеността на моторни превозни средства се прехвърля с писмен договор, а съгласно алинея 2 при прехвърляне на собствеността на регистриран автомобил подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.

По силата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000г., за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /обн. ЗВ бр. 31/14.04.2000г., в сила от 14.04.2000г., изм. и допъл. в ДВ бр. 62/2017г./, гласи, че промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо".

В чл. 15 от Наредбата е посочено, че при промяна в регистрацията собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него. Към заявлението собственикът представя: свидетелството за регистрация;документ за собственост с данните за марката, търговското наименование, номерата на рамата (шасито) и/или двигателя - само при промяна на собствеността или основен агрегат (двигател); при възстановяване на прекратена регистрация - протокол от лаборатория за изпитване на ПС, акредитирана от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (ИА "БСА"), с изключение на ПС с прекратена регистрация на основание чл. 18, т. 1 във връзка с чл. 18а, ал. 3 и 5 или чл. 18, т. 2 във връзка с чл. 18б, ал. 1, т. 8 и 9; други документи, предвидени в закон или друг нормативен акт; при регистриране на ПС като "историческо" – идентификационна карта, издадена от Международната федерация за старинни автомобили или от друга упълномощенa от нея организация на територията на държава – членка на Европейския съюз.

По силата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата при промяна на собствеността на регистрирано в страната превозно средство МВР и Нотариалната камара обменят по електронен път информация за превозното средство и сключения договор; при извършване на сделка с регистрирано ПС, след като извърши идентифицирането, нотариусът, който извършва сделката, отправя искане към информационната система на МВР за потвърждаване на данните относно превозното средство, собствеността му и за предоставяне на информация относно наложени запори или други законови ограничения, като въвежда регистрационен номер на ПС, идентификационен номер на ПС, номер на свидетелство за регистрация и идентификационни данни на собственика на ПС, вписани в свидетелството за регистрация.

Разпоредбата на чл. 77 от ЗС гласи, че правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В чл. 78 от ЗС е посочено придобиването на движима вещ чрез добросъвестно владение - който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите; това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ. А чл. 80 от ЗС гласи, че движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

С оглед посочената по-горе правна уредба имаща касателство към спора, изводите на АС – Бургас за незаконосъобразност на оспорения акт са неправилни.

Законодателят е приел като единствено валидна форма за извършване на промяна на собствеността, която поражда задължение за вписване в регистъра към съотвената дирекция на МВР, писмената форма с нотариална заверка на подписите. Релевантното е, че това е единствената допустима от закона форма. Безспорно е, че собственикът на регистриран автомобил и купувачът на регистриран автомобил са свободни да извършат прехвърляне на собствеността, в каквато преценят правна форма, но за да може това прехвърляне да има действие по отношение на контролните органи, които извършват регистрацията на автомобила, прехвърлянето трябва да бъде в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните.

В конкретния случай, с оглед на факта, че става въпрос за регистриран автомобил, това значи, че компетентните органи са длъжни да извършат регистрация за промяната на собствеността само при представен писмен договор с нотариална заверка на подписите. Такъв договор касаторът не представил.

Представеният нотариален акт за собственост на движима вещ макар и да установява, че И.Т е собственик на процесното моторно превозно средство, той на първо място няма действие спрямо трети лица и на второ - не е искания от закона документ, за да се извърши регистрацията на променената собственост. Вярно е, че нормата на чл. 15, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45/24.03.2000г. предвижда представянето и на други документи извън посочените в предходните разпоредби, но само такива, които са предвидени в закон или друг нормативен акт. Представеният от И.Т нотариален акт не е документ, който е предвиден в закон или в друг нормативен акт. С оглед на това тази разпоредба е неприложима досежно представения от ответника документ.

Неправилно решаващият съд е приел, че представения от Тодоров нотариален акт е достатъчен за да породи правните последици визирани в чл. 144 и сл. от ЗДвП респек. на чл. 14 и сл. от Наредба № I-45/24.03.2000г. Изводите на АС – Бургас, че заявителя се явява собственик на процесната движима вещ на основание давностно владение, установено по съответния ред с издаден нотариален акт се споделя от настоящия съдебен състав на ВАС. Но този акт не е законовопосочения документ необходим за доказване прехвърляне на собствеността върху автомобила по отношение на органите на МВР предвид чл. 144 от ЗДвП респек. чл. 15 от Наредбата. Законодателят не е предвидил представянето на друг документ касаещ прехвърляне на собствеността върху МПС който да се представи за да се извърши регистрация на автомобила т. е. единствения меродавен документ който лице което е подало заявление за промяна в регистрация на МПС следва да представи е договор с нотариална заверка на подписите. Нотариалния акт единствено удостоверява, че лицето е придобило собственост върху движимата вещ поради изтекла в негова полза придобивна давност, той няма обвързваща сила в частта в частта в която нотариуса признава лицето за собственик по давностно към трети лица и няма отношение към вписването на промяна в регистрацията на автомобила, тъй като не попада в обхвата на необходимите документи, нужни за извършване вписване на промяна, предвид чл. 15, ал. 1 от Наредбата, но такъв документ би било съдебно решение с което да е установено по отношение на заявителя, че последния е собственик на вещта. Това е така защото съдебното решение със сила на присъдено нещо се установи този факт, докато установеното по представения нотариален акт може да бъде оспорено.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са основателни. Съдът, макар правилно да установил релевантните за предмета на спора факти, не е извел правилни правни изводи и е постановил решение, което е в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна. Не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, а и в хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това и с оглед на изложеното следва, че оспорения отказ на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Бургас е законосъобразен, а жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 335/04.03.2021г., постановено по адм. дело № 2543/2020г., на Административен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т срещу отказ за вписване промяна на собствеността, обективирана в писмо рег. № 769000-24555/20.11.2020г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас

Решението е окончателно.