Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.П, гр. В., [улица], ет. [номер] срещу Решение №1625 от 4.11.2020 г. на Административен съд, гр. В., по административно дело №654/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу Отказ №433р-4163 от 7.02.2020 г. на началника на П. Р управление – Варна, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗЗД ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) е отказал да му издаде разрешение да придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него.

Касационният жалбоподател – Д.П, счита обжалваното решение за неправилно като сочи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита за неправилен извода на съда, че в случая не е налице основателна причина да бъде издадено процесното разрешение. В попълненият анкетен лист е подробно обосновано искането за издаване на разрешение.

Твърди, че е направил доказателствени искания, както с изрична молба, така и в съдебно заседание за събиране на доказателства, които да установят твърдените факти и обстоятелства, но същите са отхвърлени от съда. Предвид това съдът неправилно е приел, че не се доказва достоверност на изложените факти в анкетния лист, като по тази причина ги е приел за неосъществени.

Счита за неправилен извода на съда, че опазването на имуществото в избеното му помещение и желанието му за резултатна охрана на етажната собственост могат да бъдат постигнати и с други правни средства. Това не е основание да бъде отказано издаване на съответен вид разрешение, тъй като счита, че отговаря на всички въведени в закона изисквания, както и посочва основателна причина за придобиването му.

Твърди, че ангажираните по делото доказателства обосновават необходимост от закупуване на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗЗД ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) (ЗОБВВПИ).

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното решение. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от адв. Д.Б, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба – началникът на П. Р управление в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:

На 14.01.2020 г. Д.П подава заявление до началника на П. Р управление, гр. В., за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. Към заявлението са приложени изискуемите от чл. 76, ал. 3, 4 и 5 ЗОБВВПИ документи. Като основание за исканото разрешение, в попълнена анкета е посочено: „събиране на безделници, пияници пред сградата“, в която живее; „чупене на стъкла, врати в партерния етаж“; „използване на избения етаж за градска тоалетна“.

На 22 и 28.01.2020 г. са извършени необходимите проверки по заявлението и компетентните длъжностни лица уведомяват началника на П. Р управление за резултата: няма данни за извършени престъпления от общ характер и криминални прояви. Лицето е въведено в масивите на Министерството на вътрешните работи като извършител по ЗМ №941/1999 г. на 1-во РУ Варна, за извършено деяние по чл. 144, ал. 1 – закана за убийство. Лицето се ползва с добро име, не са установени противообществени или криминални прояви.

На 30.01.2020 г. г-н Пенев е уведомен за започнато производство по издаване на индивидуален административен акт по подаденото заявление, като му е указано, че има право в 7-дневен срок да изложи писмено становище.

На 7.02.2020 г., с Отказ №433р-4163, издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, началникът на П. Р управление в ОДМВР - Варна, отказва издаването на исканото разрешение, поради липса на основателна причина за придобиване чрез закупуване на лично късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, а именно самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Необходимостта от самоотбрана е правнозначим факт, доказателствената тежест за който е на жалбоподателя. Приема, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не обосновават необходимост от закупуване на огнестрелно оръжие.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Изводът на съда е правилен.

Единственият спорен по делото въпрос е за обосноваността на заявлението за издаване на исканото разрешително с оглед на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Както приема и първоинстанционният съд, за да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна.

В случая касаторът е обосновал като причина за исканото разрешително самоотбрана. Самоотбраната е една от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, при наличието на които органът може да разреши дейности с огнестрелно оръжие. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана.

От доказателствата по делото не се установява наличието на такива доказателства. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че твърдяното от касатора основание не е доказано при условията на пълно и главно доказване. Соченото в анкетния лист и в жалбата до съда, както правилно приема и първоинстанционният съд, не е нито основание само по себе си, нито доказателство за исканото разрешение.

Що се отнася до доводите на касатора, изложени в касационната жалба, че за издаване на исканото разрешително не е необходимо опасността да е конкретна, а е достатъчно да е потенциална, следва да се посочи, че потенциалната опасност също следва да има своето обективно, а не хипотетично основание. Фактите, на които се основава твърдението за основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да дават възможност да се направи разумно обосновано предположение за необходимостта от самоотбрана.

Посочените в анкетния лист обстоятелства - „събиране на безделници, пияници пред сградата“, „чупене на стъкла, врати в партерния етаж“; „използване на избения етаж за градска тоалетна“, както и твърдяната в съдебното производство пред административния съд и недоказана заплаха от съсед, не са от естество да породят желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самоотбрана, както правилно е приел първоинстанционният съд. Изложените от касатора доводи не обосновават необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Обратното тълкуване би довело до необосновано въоръжаване на населението, каквато не е целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи.

При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана.

При така установените по делото факти изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ е правилен, което прави обжалваното решение правилно и съдът следва да го остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1625 от 4.11.2020 г. на Административен съд, гр. В., по административно дело №654/2020 г.

Решението е окончателно.