Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., срещу Решение №213 от 27.11.2020 г. на Административен съд - Ямбол по адм. дело № 133/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил негово решение от 11.12.2018 г. за отказ от верификация по искане за окончателно плащане на „Тетбрюле 2“ ООД и за изменение на решения за верификация № BG05М9Р001-1.008-1127/2 от 19.12.2017 г. и BG05М9Р001-1.008-1127/3 от 26.09.2018 г., в частта му по т. 1, 2.2, 3.2, 5 и 6, и е върнал преписката на органа за ново произнасяне в отменената част на решението за верификация

Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. (ОПРЧР), счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че Върховният административен съд (ВАС) е върнал делото на Административен съд - Ямбол със задължителни указания, които при новото разглеждане не са изпълнени - не са обсъдени свидетелските показания, както и документа „Лист за извършване на последващи проверки“. Не е съобразено и приложеното по делото „становище във връзка с поискани от Вас разяснения по отношение на извършена проверка на 28.08.2018 от УО“, изпратено от изпълнителя на 11.09.2018 г. Съдът е формирал мотивите си единствено въз основа на приетата съдебно-техническа експертиза.

Счита, че първоинстанционният съд е нарушил правото му на защита като е ограничил възможността му да разпита вещото лице във връзка със съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е заявило, че не е подготвено да отговаря на уточняващи въпроси по техническото изпълнение на процесния софтуер, въпреки че в експертизата се твърди, че програмният продукт отговаря напълно на техническото задание. Счита, че това...