Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалните му представители - служители с юридическо образование Б.П и И.М, против решение № 3265 от 11.03.2021 г., постановено по адм. дело № 4114/2020 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е обявена нищожността на Методика за формиране на цените за ползване на автогари, както и пределните цени за автогарово обслужване с рег. № М-1/26.07.2019 г. (Методиката), утвърдена със заповед № РД-08-357/26.07.2019 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на съдебното решение, съответно за неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК.Оният аргумент е, че неправилно съдът е определил характера на процесната Методика като нормативен акт, като този извод е бланкетен, неаргументиран, съответно немотивирано съдът е приел допуснати нарушения при издаване на акта, достатъчно тежки, за да обосноват неговата нищожност. Актът е издаден и съобщен по реда на чл. 66 и сл. от АПК, има характер на общ административен акт и не са налице нарушения при издаването му, обявен е за обществено обсъждане и отговаря на всички изисквания на закона и няма как да противоречи на нормите на чл. 18а, 19, ал. 2, 28, ал. 2 и 4 и чл. 37, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА). Необсъждайки всички доказателства по делото, съдът е стигнал до цитираните необосновани изводи. С оглед характера на акта е необоснован и изводът на съда, че същият може да бъде оспорен без ограничение във времето. Подадената жалба е просрочена, дори и при приложение на срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, съответно постановеното съдебно решение е недопустимо.

По посочените съображения се...