Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Е.П срещу решение № 1194/25.02.2021г. постановено по адм. дело № 9523/2020г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № 230000-5554/12.05.2020г., на Началника на 06 РУ – СДВР, за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие по заявление вх. № 142400-1019/2020г.

Навеждат се доводи, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Твърди се, че АССГ не е обсъдил задълбочено наведените в жалбата доводи и възражения. Вярно е, че не е представил доказателства за посочените от него основателни причини за придобиване на процесното оръжие, но е следвало съдът да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Твърди се, че не е необходимо да са доказани конкретно застрашаване и/или съществена опасност по отношение на лицето кандидатстващо за издаване на разрешение, а е достатъчно само да е обосновано съществуването на потенциална заплаха.

В решението са допуснати грешни фактически констатации, което е основание за отмяна, като съдът не е положил дължимата грижа да изследва и изясни фактите по случая.

АССГ не е посочил конкретни, съществени и собствени мотиви, които да обосноват изводите му в решението, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочи се, че в жалбата до по-горния административен орган е посочено, че от 04.11.2016г. касатора е член на Съвета на директорите, изпълнителен директор и законен представител на „БГ И. П“ АД и тази му дейност предполага наличието и боравенете с големи парични средства, като носенето и употребата на по-модерно оръжие ще му позволи да се чувства по-сигурен и защитен и да противодейства по-бързо при възникване на потенциална опасност срещу него. По отношение наведения в жалбата до по-горе стоящия орган довод, че оръжието ще се използва за спортни цели се твърди, че касаторът не членува в споретне клуб, но периодично посещава стрелбище за да тренира и е посочил тази предпоставка като допълнение даващо яснота за какво би използвал още оръжието.

Като последно е посочено колекциониране, тъй като оръжието има определена материална колекционерска стойност. Твърди се, че касаторът има издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси с валидност до 04.05.2022г., за пистолет „Аркус“, като при получаване на исканото разрешение то няма да е единственото притежавано от него оръжие и това е в притововес на изложеното от АССГ, че липсват каквито и да са обективни находки относно твърдяната колекционерска цел.

Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени отказ на Началника на 06 РУ - СДВР за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие, в евентуалност при отмяна да се върне делото за разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът - Началникът на 06 РУ - СДВР, чрез процесуалния си представител оспорва жалбака, като твърди, че е неоснователна. Моли съда да я отхвърли и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Е.П срещу отказ рег. № 230000-5554/12.05.2020г. на Началника на 06 РУ - СДВР за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие.

Установено е, че касаторът е подал на 25.03.2020г., заявление рег. № 142400-1019 до Началника на 06 РУ – СДВР за издаване на разрешение за придобиване на късо бойно нарезно оръжие пистолет ЧЗ и адаптор, като е посочено, че лицето притежава разрешително № 20160235923.

С писмо изх. № 230000-4364/10.04.2020г., заявителя е бил уведомен, че не посочил в заявлението си основателна причина, която да обоснове по несъмнен начин издаване на разрешението, като му е предоставен срок по чл. 34, ал. 3 от АПК да депозира възражения, обяснения и/или доказателства, с които да посочи основателна причина.

На 15.04.2020г. касаторът е подал писмени възражения, в които е посочил, че при закупуване на предходното оръжие, за което има издадено разрешение, то не е било окомплектовано с адоптор, а сегашното е напълно окомплектовано и това е свързано с възможността му да тренира по-прецизна стрелба на по-евтина цена.

На 12.05.2020г. е постановен оспорения отказ, като в мотивната част издателят му е посочил, че посочените от заявителя мотиви не обосновават необходимостта и нуждаа от носене на огнестрелно оръжие, доколкото липсват данни и доказателства за съществуваща потенциална опасност, заплаха за живота, здравето, имуществото, както това на заявителя, така и на семейството му, налагащо необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие.

Със жалба вх. № 142400-1383/18.05.2020г., касаторът е оспорил отказа пред директора на СДВР. В жалбата са изложени доводи, че касаторът има издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с валидност до 04.05.2022г. и, че от 04.11.2016г., до настоящия момент е член на съвета на директорите, изпълнителен директор и представляващ „БГ И. П“ АД и дейността му включва извършвания на разплащания и носене на огромни парчини суми, поради което огнестрелното оръжие е не само за самоотбрана, но и за защита на тези парични суми, а така също и за усъвършенстване на уменията си по стрелба за участие в състезания. Като самостоятелно основание е посочено придобиване за колекционерска цел.

С решение рег. № 513р-58059/17.07.2020г. директора на СДВР е отхвърлил жалбата на Е.П с мотив, че посочените от заявителя доводи не оправдават издаването на исканото разрешение и, че Началника на 06 РУ – ДЗВР правилно е оценил степента на заплаха и след извършени проверки е приел, че липсват данни и доказателства за необходимостта от придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че касаторът не доказва и не установява по безспорен начин наличието на предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение. Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране.

Видно е, че касаторът е сезирал административния орган с искане за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. В заявлението е посочено като основание придобиване на още едно оръжие в пълен комплект, за да има възможност молителя да извършва тренировки с новото оръжие. След постановяване на отказ, касаторът е подал жалба до по-горестоящия административен орган, като там е посочил други причини поради които е подал заявление – изпълнителен директор е на дружество и при дейността си разполага с големи количества парични средства и му е нужно оръжието за защита на тези средства и за самоотбрана, а така също и, че иска да усъвършенства уменията си по стрелба. Като последен довод и посочено, че оръжието което иска да придобие е с колекционерска стойност – подарък му е от близко до него семейство и има емоционална стойност. По тези наведени доводи липсва произнасяне от по-горестоящия орган, като последния се е задоволил само в едно изречение да посочи, че мотивите на заявителя не оправдават издаването на исканото разрешение. В нормата на чл. 97 от АПК са разписани задълженията на по-горе стоящия административен орган при произнасяне по подадена до него жалба. Едно от задълженията му е, при преценка за незаконосъобразност на обжалвания акт, да се произнесе по същество, като в конкретния случай е следвало да отмени акта и да върне преписката за ново произнасяне с оглед наведените пред него нови основания за издаване на исканото разрешение, по които липсва изрично произнасяне на компетентния да издаде исканото разрешение орган.

От своя страна първоинстанционния съд също не е възприел факта, че липсва произнасяне на издателят на акта по всички наведени от заявителя основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

В действителност, както правилно е приел административния съд, дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност и доказателствената тежест за наличието на предпоставките в посочената по-горе норма законодателят е поставил в тежест на молителя. Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение, сред които самоотбрана, спортни цели и колекционерски цели. В оспорения акт липсва каквото и да е обсъждане на наведените доводи от страна на касаторът имащи отношение към предпоставките за издаване на исканото разрешение. Такова обсъждане и излагане на мотиви е направено от страна на първоинстанционния съд, но с оглед задължението на съда да осъществява контрол за законосъобразност върху актовете, които се оспорват пред него, и правораздавателната му функция, последният не може вместо органа да излага съображения по наведен от молителя аргумент досежно наличието на предпоставки за издаване на исканото разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие.

Административен съд София - град неправилно е приложил закона като е направил извод за мотивираност на оспорения пред него акт, при липса на мотиви от страна на органа защо приема, че не са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, свързани с извършваната от лицето търговска дейност и пренасяне на големи парични суми, с развиване на спортна дейност, както и със желанието на касатора да придобие оръжието с колекционерска стойност. В съдебния акт е посочено, че не са представени доказателства от страна на касатора целящи да установят наличието на предпоставките за издаване на разрешението, но такива не са били изискани от него.

В заключение ВАС счита, че административният орган, във всеки конкретен случай, въз основа на ангажираните от заявителя доказателства и твърденията му, както и въз основа на служебно събрана информация, следва да направи извод за наличието, респ. липсата на доказана необходимост от издаване на горното разрешение. В конкретния случай процесният отказ е издаден при неизяснена фактическа обстановка, като органа не е изложил правнорелевантни мотиви касаещи наличието или липсата на предпоставките по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Липсата именно на изложени релевантни мотиви в оспорения отказ от административния орган води до невъзможност съда да извърши контрол за законосъобразност на акта, защото това означава да замести волята на издателя на акта.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени по жалба на Е.П отказ рег. № 230000-5554/12.05.2020г., на началник 06 РУ – СДВР за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие.

Преписката следва да бъде върната на органа за издаване на нов акт по заявлението на касатора, като следва да съобрази всички новонастъпили факти и обстоятелства, от значение за случая, да установи по безспорен начин основанията на които се претендира издаване на исканото разрешение, да извърши събиране и анализ на съответните доказателства и да издаде мотивиран акт.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1194/25.02.2021г. постановено по адм. дело № 9523/2020г. на Административен съд София – град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ отказ рег. № 230000-5554/12.05.2020г., на началник 06 РУ – СДВР за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне.

Решението е окончателно.