Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Родопи, гр. П., чрез процесуалния представител М.Г – старши юрисконсулт срещу решение № 2374 / 18.12.2020 г. по адм. дело № 857 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 20, ал.4, т.1 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ППЗЗД) и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – Р.Т, чрез адв. Д.Е изразява становище за неоснователност на жалбата.
Ответникът - Г.Т чрез особения си представител адв. Т.Н изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът – П.Т, от гр. П. не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.
С решение № 2374 / 18.12.2020 г. по адм. дело № 857 / 2019 г., Административен съд – Пловдив е отменил заповед № ЗД-РВ-РД-001/28.01.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Родопи, потвърдена с решение № 16-РД04-0087/26.02.2019 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив и е осъдил Агенция за социално подпомагане да заплати на Р.Т сумата от 1370,00 лева разноски по делото.
Съдът е приел, че детето Г.Т не е „дете в риск“ по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗД) и не страда от така наречения [заболяване], за да бъдат предприети предвидените мерки по чл. 20 ППЗЗД. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд подробно и последователно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-психологичната експертиза на детето и е формирал законосъобразни правни изводи.
Оспорена е заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Родопи, потвърдена с решение от 26.02.2019 година на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Пловдив, с която детето Г.Т и родителите му са насочени да ползват социални услуги в Център за обществена подкрепа към Комплекс за социални услуги за деца и семейства - гр. П. за срок от четири месеца, считано от датата на сключване на договора.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентния орган по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. и чл. 23, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1 ЗЗДет., в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма и не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Административният акт е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му - чл. 23, т. 2 ЗЗДет. и чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет.
От съдържанието на акта е видно, че административният орган е разпоредил мерки за закрила в семейна среда с временен характер в рамките на предоставената му от закона материална компетентност.
Първоинстанционният съд е формирал аргументиран извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради несъответствие с материалния закон. Съдът обосновано е приел въз основа на подробен анализ на събраните по делото множество писмени доказателства, свидетелските показания и заключението на съдебно-психологическата експертиза, че не е доказано обстоятелството детето Г. да е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11 ДР на ЗЗДет., както и че не е преодолян рискът от [заболяване], поради което е наложително ползването на социална услуга.
Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗЗД "дете в риск" е дете:
а/ чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;
б/ което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;
в/ за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
г/ за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.
Събраните по делото доказателства подкрепят извода на съда, че в оспорената заповед не са доказани посочените хипотези.
Недобрите отношения между родителите и временното ограничаване на личните контакти между баща и син са преодолени и не може да се формира извод за нужда на детето и неговите родители да ползват социални услуги, за да се избегне родителско отчуждение.
Оспореният административен акт е подробно аргументиран с резултатите от извършена проверка и социален доклад от 25.01.2019 година, в който е отразено, че се касае за дете на разведени родители, чиито отношения са конфликтни; доклад за оценка на риска за детето; както и с писмените доказателства приложени по административната преписка.
Административният орган се е позовал на изготвения социален доклад и най-добрия интерес на детето, но от събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил обоснована преценка, че в случая не е доказана материалната законосъобразност на издадената заповед.
Предпоставките за прилагане на мярката не са налице.
Нормата от чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. изисква ползването на социални услуги да се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" в случаите, при които: не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето.
С установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., при която директорът на ДСП може да издаде заповед за ползване на социални услуги, са доказани. Социалната услуга, следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за него. Правилно съдът е преценил, че установените по делото факти не са част от хипотезата на прилаганата правна норма, поради което заповедта е материално незаконосъобразна. Ползване на социална услуга следва да осигурява интереса на детето, което в случая не е доказано.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, искането за разноски под формата на адвокатско възнаграждение от Р.Т е неоснователно, тъй като пред касационната инстанция не са представени доказателства за извършени такива.
В тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от особения представител на ответника Г.Т разноски под формата на дължимо адвокатско възнаграждение, които Върховният административен съд шесто отделение, на основание чл. 143, ал.3, във вр. с чл. 228 АПК, чл. 129, ал.2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) във вр. с чл. 29, ал.4 от ГПК във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя на сумата от 500,00 (петстотин) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2374 / 18.12.2020 г. по адм. дело № 857 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, със седалище и адрес на управление ул. „Триадица“ 2, 1000 Център, София да заплати на адвокат Т.Н, от Адвокатска колегия – Пловдив № 1000093840, в качеството й на особен представител на ответника по касационната жалба Г.Т, сумата от 500,00 (петстотин) лева, разноски за касационната инстанция под формата на адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.