О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3818

София, 25.07. 2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч. гр. дело № 1842 по описа за 2025 г. взе предвид следното:

Адвокат А. Е. К. и адвокат П. В. С. са подали до Върховния касационен съд жалба срещу решение № 1591/18.02.2025 г. на Висшия адвокатски съвет, взето с протокол № 73 от същата дата. С него е оставена без уважение тяхна жалба с вх. № 358/10.02.2025 г. против решение на Избирателната комисия към С. адвокатска колегия от 02. 02. 2025 г. за допълнителен избор на делегати за Общото събрание на адвокатите от страната за 2025 г.

Тричленен състав на ВКС по гр. д. № 809/2025 г. е намерил жалбата за недопустима и е оставил същата без разглеждане с определение № 1746/ 08. 04. 2025 г. Със същото определение е отказано на жалбоподателите да се отправи искане по чл. 150, ал. 2 от КРБ до Конституционния съд на Р. Б. за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 99, ал. 5 от ЗЗД, в частта „чието решение е окончателно“.

Срещу определение № 1746/ 08. 04. 2025 г. по гр. д. № 809/2025 г. е подадена частна жалба от адвокат П. В. С. – лично и като пълномощник на адвокат А. Е. К..

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирани страни, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Жалбоподателите твърдят неправилност на обжалваното определение.

Правят следните искания: за разглеждане на делото от състава по чл. 116, ал. 2 от ЗЗД, като твърдят, че настоящият спор се явява преюдициален; за произнасяне, след насрочване на делото в открито съдебно заседание; за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване приложението на чл. 19 ДЕС във вр. чл. 47 ХОПЕС и изискването за независим и безпристрастен съд, във вр. с чл. 99, ал. 5 от ЗЗД и и за сезиране на Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционността на чл. 99, ал. 5 от ЗЗД в частта, която изключва обжалваемостта на решението пред съд. С молба-становище от 17.07.2025 г. жалбоподателите поддържат искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание с изслушване на страните, представят копие от стенографския протокол на редовното годишно събрание на адвокатите от Софийска адвокатска колегия, проведено на 25-26 януари 2025 г., като въз основа на данните по него за приетия ред за гласуване, считат, че приетото решение от ОС се явява недействително (неприето) и в нарушение на правилата за гласуване на ОС. Този порок Висшия адвокатски съвет е следвало да установи служебно, но не го е сторил. Според жалбоподателите, така изложеното, още веднъж обосновава основателността и необходимостта от провеждане на открито съдебно заседание по делото с оглед гарантиране правата на всички страни в процеса и изслушване на техните защитни тези.

След изпълнение на процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК по разпореждане, постановено по настоящото дело, е постъпил отговор от ответника Висш адвокатски съвет. Изразява становище за неоснователност на частната жалба. Относно заявените искания във връзка със съдебния състав, разглеждане на делото в открито съдебно заседание, отправяне на преюдициално запитване и сезиране на КС на РБ, се поддържа, че следва да бъдат отхвърлени.

Искането за отправяне на преюдициално запитване жалбоподателите аргументират с твърдение, че разпоредбата на чл. 99, ал. 5, предл. последно, от Закона за адвокатурата е в противоречие със стандартите за независим и безпристрастен съд, прогласени от ДЕС и чл. 47 ХОПЕС, като поставят следните въпроси:

1. Явява ли се Висшият адвокатски съвет квази-съдебен орган по см. на ПЕС при упражняване на правомощията по чл. 99, ал. 5 от Закона за адвокатурата, за контрол, като окончателна инстанция върху решения на избирателните комисии за избор на делегати за ОСАС;

2. Ако се приеме, че Висшият адвокатски съвет изпълнява функции на квази-съдебна инстанция, постановяваща окончателния акт по жалби по т. 1, то отговаря ли на гаранциите за независимост и безпристрастност, съобразно практиката на СЕС за извънсъдебен правораздавателен орган, както и на критериите на чл. 47 ХОПЕС;

3. Следва ли решението по чл. 99, ал. 5 от ЗЗД да подлежи на съдебен контрол от независим и безпристрастен съд в изпълнение на разпоредбите на чл. 6, и чл. 13 ЕКПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, с оглед обективната заинтересованост на Висшия адвокатски съвт, когато негови членове също са кандидати за делегати на ОСАС;

4. В случаите, когато, в рамките на независимостта и самоуправлението си по чл. 134 от Конституцията на РБ, органите на адвокатурата не са създали гаранции за провеждане на справедлив независим и обективен процес от Висшия адвокатски съвет по чл. 99, ал. 5, особено, в хипотезата на кандидатиране на неговите членове за делегати на ОСАС, то следва ли до момента на създаване на такива гаранции и механизми, актовете на Висшия адвокатски съвет по чл. 99, ал. 5 да подлежат на съдебен контрол.

Висшият адвокатски съвет отговаря, че въпросите са хипотетични и неотносими към предмета на жалбата, не се отнасят до тълкуването или валидността на правото на Съюза; преюдициалните запитвания относно тълкуването на Хартата на основните права на ЕС трябва да съдържат ясна индикация, че по делото, разглеждано в главното производство, е приложима норма от правото на Съюза, различна от Хартата; не са налице условията, посочени в съображения 8, 9 и 10 от Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания.

Искането за сезиране на Конституционния съд на РБ за обявяване противоконституционност на чл. 99, ал. 5 от ЗАдв в частта, която изключва обжалваемостта на решението пред съд, се обосновава с невъзможността за съдебен контрол върху решенията на ОСАС за избор на висши органи на адвокатурата по чл. 16 от ЗАдв, като в това производство е невъзможно да се изследва и преценява законосъобразността на конституирането на самото общо събрание на адвокатите от страната – дали делегатският избор за него е бил законосъобразен; с липсата на безпристрастност и обективност у членовете на органа, който се произнася по чл. 99, ал. 5 ЗАдв.

По искането на жалбоподателите във връзка със съдебния състав:

Съгласно чл. 63, ал. 7 и чл. 110, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените със закон съдебни актове и разглежда и други дела, определени със закон, като заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго. Делата и преписките се разпределят на принципа на случайния подбор – изискване, въведено законодателно със Закона за съдебната власт от 1994 г., отм., считано от 12.05.2006 г., с новия чл. 12а (ДВ бр. 39/2006 г.). То е доразвито в чл. 9, ал. 1 на сега действащия Закона за съдебната власт обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г. Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, което, с оглед специализацията по материя в Гражданска колегия на ВКС, означава, че настоящият спор попада в обхвата на компетентност на Втори поток, включващ съдиите от Трето и Четвърто отделение. Целта на чл. 9, ал. 1 ЗСВ е да се избегнат възможностите за оказване на натиск върху съдиите, да се гарантира тяхната безпристрастност, както и да изключи предположения у наблюдателите за въздействие и предубеденост на съдията и съдебния състав (съдът).

Съблюдаването на установения ред на формиране на съдебните състави, както и начина, по който се разпределя делото на съдия – докладчик, е съответно на принципа за справедлив процес и конкретно с изискването по чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС делото на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения, да се гледа от съд, създаден в съответствие със закона, каквато е и трайната практика на ЕСПЧ. Изразът създаден в съответствие със закона включва, както правното основание за самото съществуване на съда, така и спазването от съда на конкретните правила, които го регламентират, вкл. относно съдебния състав и разпределението на делото/преписката на определен съдия. Недопустимо е по избор на страните по делото този ред да се променя. Нормата на чл. 110, т. 1 ЗСВ е процесуалноправна и е недопустимо да се тълкува разширително или да се избягва приложението й.

Особени правила за формиране на съдебния състав са предвидени за разглеждане на делото по чл. 116 от Закона за адвокатурата – оспорване избора на Общото събрание на адвокатите за председател и членове на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и членове на Висшия контролен съвет – съдебният състав е тричленен, но задължително се председателства от председателя на съда и при участието на главния прокурор или негов заместник. Специалната норма няма как да покрие общите хипотези на разглеждане на дела във Върховния касационен съд, на които се подчинява и настоящият спор. Доводът за наличие на преюдициалност на настоящия спор спрямо този по чл. 116 ЗАдв, също висящ във ВКС, може да бъде само основание да се иска съединяване на делата за съвместно разглеждане в общо производство по чл. 213 ГПК, но затова е нужно те да се разглеждат по един и същи съдопроизводствен ред, а случаят не е такъв. Жалбоподателите по настоящото дело са избрали да обжалват отделно, с нарочна жалба, решението на ВАдвС по чл. 99, ал. 5 ЗАдв пред ВКС. Към настоящия момент, спорът по това дело е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК и се заключава единствено до проверка извода на първия състав на ВКС относно допустимостта на жалбата, подадена от адв. П. С. и адв. А. К. срещу акт по чл. 99, ал. 5 ЗАдв, т. е. съставът не би могъл изобщо да се произнася по оплакванията срещу посоченото решение на ВАдвС; проверката на съда е в рамките на чл. 278 ГПК. Следователно липсва и поддържаната преюдициалност между този спор и висящия по чл. 116 ЗАдв. В допълнение, един от членовете на състава по делото по чл. 116 ЗАдв, а именно докладчикът, вече се е отвел от участие по настоящото дело – определение № 2474/16.05.2025 г.

В заключение, искането настоящото частно производство да се разглежда от състава по висящото във ВКС дело с правно осн. чл. 116 ГПК, следва да се отхвърли.

По искането за насрочване на делото в открито съдебно заседание:

Производството се развива по правилата на чл. 278 ГПК. Настоящият състав има два варианта за произнасяне – да потвърди обжалваното определение или да го отмени и върне на първия състав за произнасяне по съществото на жалбата, подадена от адв. П. С. и адв. А. К., против решението на ВАдвС по чл. 99, ал. 5 Задв. П.то се развива в закрито заседание. Съдът, ако намери за необходимо, може да разгледа жалбата и в открито заседание – обичайно, ако се налага изслушване на съдебна експертиза или свидетел, или за изясняване становищата на страните, които остават неразбрани, въпреки дадените указания за уточняване. В случая страните са имали възможност да изразят становище по процесуалния въпрос, предмет на настоящия спор, който е единствено правен, не и фактически и не е необходимо събиране на каквито и да е доказателства. Представеният стенографски протокол от ОС на адвокатите от САК е неотносимо доказателствено средство – то е в подкрепа на твърдения за порок на решението по чл. 99, ал. 5 на ВАдвС, но предмет на настоящия спор, както стана ясно по-горе, е не правилността на това решение, а само допустимостта на съдебното производство. Разглеждане на делото в открито съдебно заседание не може да се обоснове и с довода на жалбоподателите, че така ще се гарантират правата на всички страни в процеса. Те не са ограничени по никакъв начин от разглеждане на делото по предвидения в ГПК общ ред – в закрито заседание. Жалбоподателите са изложили оплакванията си в подадената от тях частна жалба; нови доводи е недопустимо да въвеждат след изтичане на преклузивния срок по чл. 274, ал. 1 ГПК. В същия документ са обосновали и искането си за отправяне на преюдициални запитвания до СЕС, както и за сезиране на КС на РБ. Съдът е дал възможност и на насрещната страна по спора да вземе становище по частната жалба и другите искания на жалбоподателите. Отговор е постъпил на 13.06.2025 г. На същата дата съдията-докладчик е уведомил жалбоподателите с разпореждане, че предвид отсъствия на членове на съдебния състав по настоящото дело, поради ползване на отпуски, произнасяне по спора е възможно след 07.07.2025 г. Жалбоподателите са имали възможност да изразят допълнително становище по отговора на ответника, не са ограничени в отправяне на искания до съда, като всички съдът разгледа в настоящото определение. Становищата на насрещните страни по спора са ясни, за произнасяне по делото не е нужно да се събират доказателства. В заключение, настоящият състав намира молбата на жалбоподателите за разглеждане на делото в открито съдебно заседание за неоснователна.

По основателността на частната жалба:

С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е намерил, че решението на Висшия адвокатски съвет по чл. 99, ал. 5 от ЗЗД не подлежи на обжалване пред ВКС – изрично е предвидено, че е окончателно. Съставът се е обосновал допълнително, че общият съдебен контрол върху всички решения на Висшия адвокатски съвет е изключен; такъв се осъществява само в изрично предвидените от закона случаи, което е следствие на характера на адвокатурата като организация - свободна, независима и самоуправляваща се, която подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Съдът е допълнил, че обща компетентност за съдебен контрол на решенията на Висшия адвокатски съвет не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от ЗЗД, тъй като се касае за обща норма, регламентираща осъществявания от Висшия адвокатски съвет вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии в рамките на широката им компетентност. Съдебното производство по контрол на решенията на Висшия адвокатски съвет е извън обхвата на общия исков или административен процес и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването или пряко препращане към чл. 7, ал. 5 - 7 от ЗЗД. В обжалваното определение е цитирана многобройна практика на ВКС във връзка с обжалваемостта на актовете на Висшия адвокатски съвет и в частност на тези по чл. 99, ал. 5 от ЗАдв, която е непротиворечива.

Настоящият състав намира, че това определение е правилно.

Преди всичко, следва да се припомни, че разпоредбите в ЗАдв, които съставляват обективно избирателно право и регулират изборния процес на висшите органи на адвокатурата, трябва да се разглеждат в съгласие с изискванията на субективното избирателно право, което обезпечава възможностите на адвокатите за участие в изборите. Ограничаването на активното избирателно право било при упражняването му, било при проверка на вота е недопустимо. Аналогията с теорията за интереса при оспорване на избора на органи на ВАдвС, като предпоставка за исковия процес, не почива на закона (решение № 645/14.04.1998 г. на ВКС, V г. о.). Неотменим елемент на демокрацията е изборността, която трябва да може да се защитава. Възможността на всеки гражданин да избира и да бъде избиран е гарантирано и от обективното избирателно право като система от норми, които регулират изборния процес. Спазването на принципите за провеждане на изборите в субективен и обективен смисъл е критерий за тяхната демократичност. От това зависи демократичното конституиране на органите на адвокатурата, както и демократичният облик на адвокатурата като цяло, която е призвана да защитава правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. (решение № 234/24.07.2012 г. на ВКС, III г. о.).

Процедурата по избор на висши органи на адвокатурата преминава през няколко последователни фази – по обявяване началото на изборния процес, по определяне състава на органа, който следва да проведе самия избор, по определяне състава на делегатското събрание, което следва да избере висшите органи на адвокатурата, по издигане на кандидатурите, по насрочване на събранието и по повеждане на самия избор и е възможно всяка една от тези фази да бъде опорочена (решение № 106 от 23.04.2013 г. на ВКС, I г. о.).

Законът за адвокатурата не урежда възможност за съдебно обжалване на всички актове, постановявани от органите на адвокатурата във връзка с изборния процес и това е следствие на принципа на демократизъм при самоуправляващите се организации, което налага и допуска съдебната намеса в дейността на тези организации да бъде ограничена само до изрично предвидените от закона случаи и само в тези рамки да бъде осъществяван съдебният контрол за законосъобразност. Когато участват в общото събрание на адвокатските колегии, адвокатите влизат в равнопоставени отношения, както помежду си, така и с органа, в който участват. Те не упражняват публична, а гражданскоправна представителна власт. Решенията на общото събрание във връзка са работата му са решения на орган на юридическо лице, които решения, според естеството им, пораждат или не съответни гражданскоправни последици. Правомощието на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба срещу такова решение на общото събрание на адвокатска колегия е на определен от закона орган на адвокатурата да контролира решение на друг неин орган (определение № 368/16.05.2012 г. по ч. гр. д. № 297/2012 г. на ВКС, IV г. о.).

В същото време, обжалването на изборния резултат по чл. 116, ал. 1 ЗАдв е най-яркото проявление и защита на активното избирателно право, поради което в него, доколкото са въведени по надлежен ред доводи и твърдения за незаконосъобразност, предмет на изследване е цялостният процес по провеждане на изборните органи, вкл. подготовката, конституирането и работата на общото събрание на делегатите (решение № 234 по гр. д. № 385/2012 г. на III г. о.). Дали имат и какво значение актовете на органи на адвокатурата или на Общото събрание с оспорвани избор, е въпрос по същество на жалбата по чл. 116, ал. 1 ЗАдв. (определение № 368/16.05.2012 г. по ч. гр. д. № 297/2012 г. на ВКС, IV г. о.). В този смисъл, евентуалното необжалване на решение на избирателната комисия към адвокатска колегия за избор на делегати за Общото събрание на адвокатите от страната, не би могло да забрани съдебния контрол при последващо обжалване на крайния акт по избора – по чл. 116 ЗАдв, за твърдяно неспазване на императивни изисквания при избора на делегати. Също така, дори и да има произнасяне по чл. 99, ал. 5 от ВАдвС за законосъобразност на избора на делегати, няма ограничения за съда по чл. 116, ал. 1 ЗАдв, да се произнесе по спазването на императивни разпоредби, заобикаляне на закона и други сериозни нарушения, които, като резултат, са повлияли на крайния резултат по избор на висши органи на адвокатурата. Тази проверка не обхваща твърдения за нарушения, които не биха могли да доведат да незаконен краен изборен резултат, вкл. и твърденията относно предубеденост на членовете на ВАдвС, взели решението по чл. 99, ал. 5 ЗАдв. Т. е така, защото твърденията за предубеденост са във връзка с довода за незаконосъобразност на тяхното решение – взето не по смисъла на закона и в съответствие с доказателствата, а именно поради личен или друг, нелегитимен интерес. Съдът в производството по чл. 116, ал. 1 ЗАдв проверява само твърденията по същество за допуснати особено съществени нарушения във всички етапи от изборния процес с оглед крайния извод за законосъобразен избор на органите на българската адвокатура, което обезпечава правото за достъп до съд в защита на субективното избирателно право.

При така изложените съображения, необжалваемостта на решенията на ВАдвС по чл. 99, ал. 5 ЗАдв е проявление на свободата, независимостта и самоуправлението на адвокатурата, прокламирано и в Конституцията на РБ – чл. 134. Тази необжалваемост не ограничава достъпа до съд за обжалване на изборния резултат. Оплакванията срещу избора на делегати от съответната адвокатска колегия е именно във връзка с крайния избор, който именно се цели да бъде отменен като незаконосъобразен. Поради важността на защитаваните субективни права по чл. 116, ал. 1 ЗАдв и от друга страна, необходимостта да се защити независимостта на адвокатурата, е и предвидения специален ред за формиране на съдебния състав по делото – председателстван от председателя на Върховния касационен съд и при осъществен надзор по чл. 127, т. 6 от Конституцията от прокуратурата от Главния прокурор или негов заместник.

При така изложеното, съдебният състав намира, че няма основание за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Съдът намира за уместно първо да изясни, че в качеството си на последната съдебна инстанция по спора е длъжен и сам да прецени дали за правилното му разрешаване е нужно тълкуване на разпоредба на правото на Европейския съюз, от което следва, че независимо от това дали е сезиран с нарочно искане, как е оформено искането и въпросите, националният съд е свободен да прецени дали и какво да бъде съдържането на преюдициалното запитване, като в това отношение е свободен да се съобрази или не с исканията и с въпросите, предложени от страните, като дори и сам да ги формулира.

В случая няма основание за отправяне на преюдициално запитване по въпросите, формулирани от жалбоподателите или от съдебния състав поради това, че не се съзира нарушение на разпоредбите на чл. 47 ХОПЕС. Съгласно цитираната разпоредба всяко лице има право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Такава съдебна защита, както стана ясно, е уредена по реда на чл. 116, ал. 1 ЗАдв.

По същите съображения не се установява и нарушение на разпоредбата на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, според която всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело, в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, нито на чл. 13 ЕКЗПЧОС, който регламентира, че всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита.

Съдът, също така, споделя и съображенията на първия състав на ВКС по делото във връзка с неоснователността на искането за сезиране на КС на РБ: необжалваемостта на решението по Висшия адвокатски съвет по чл. 99, ал. 5 ЗАдв няма пряко отношение към правилото на чл. 10 от КРБ и то не може да доведе до евентуална противоконституционност на законовата разпоредба. Разпоредбата на чл. 99, ал. 5 ЗАдв се преценява с оглед характеристиката на адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се организация, на която редът за дейността й се урежда със закон – чл. 134 КРБ; решението на Висшия адвокатски съвет по чл. 99, ал. 5 от ЗЗД не ограничава последващата съдебна защита по чл. 116, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият състав вече изложи съображения, че откъм съдържание, цел и при прилагане на ограничението за последващ съдебен контрол на решението по чл. 99, ал. 5 ЗАдв, правото за достъп до безпристрастен съд в защита на избирателното право на българския адвокат - да избира и да бъде избиран, не е ограничено, предвид съществуващата възможност по чл. 116, ал. 1 ЗАдв. Затова този състав на ВКС също не намира основание да приложи пряко конституционна норма или да упражни правомощието по чл. 150, ал. 2 от Конституцията за чл. 99, ал. 2, предл. последно от Закона за адвокатурата. Конституционният съд е последователен в разбирането, че за да е допустимо искане за упражняване на възприетата в Конституцията специфична форма на инцидентен контрол за конституционосъобразност, следва да бъде обосновано не от съмнение за противоконституционност, а да се основава на достигнатата убеденост на съда. Разпоредбите на Закона за адвокатурата не създават съмнение, че на обжалване пред ВКС подлежат не всички решения на Висшия адвокатски съвет, а само онези, които ЗАдв предвижда изрично като обжалваеми (чл. 7, ал. 5, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 ЗАдв.). Също така сезирането трябва да е не само възможност, а необходимост, произтичаща от конкретното дело, което означава, че без отговора на поставения въпрос сезиращият съд не е в състояние да осъществи конституционосъобразно правосъдната си функция.

В заключение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

МОТИВИРАН от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат А. Е. К. и адвокат П. В. С. за разглеждане на делото от състава по висящо във ВКС дело по чл. 116, ал. 1 ЗАдв и за насрочване на делото в открито съдебно заседание за изслушване на страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат А. Е. К. и адвокат П. В. С. за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване приложението на чл. 19 ДЕС, във вр. чл. 47 ХОПЕС, и изискването за независим и безпристрастен съд, във вр. с чл. 99, ал. 5 от ЗАдв,

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат А. Е. К. и адвокат П. В. С. за сезиране на Конституционния съд на Р. Б. с искане за обявяване на противоконституционността на чл. 99, ал. 5 от Закона за адвокатурата в частта, която изключва обжалваемостта на решението пред съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1746/ 08. 04. 2025 г. по гр. д. № 809/2025 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, IV г. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: