Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.Р, чрез адв.. С като процесуален представител, срещу решение № 978 от 31.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2584/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените за двете инстанции разноски.

Ответниците – К.Л и М.Л, чрез пълномощника си адв.. Р и А.В, чрез пълномощника си адв.. К, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на разноски за тази инстанция.

Ответниците - заместник - кметът по СИРР при община Б., В.Т, М.Ч, А.П, С.П, Н.Г, А.Ж, С.К, К.Х, М.Х, В.С, Я.С, К.Я, М.Х, Р.М, Р.К, П.Г, А.Г и И.Г, не вземат становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № 2309/20.08.2019 г. на заместник - кмета по СИРР при О. Б, с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП – ПЗ) за УПИ ХVI-1398, УПИ ХVII-1393, 1394 и УПИ ХVIII-1392, кв. 91 по плана на ЦГЧ на гр. Б., като за УПИ ХVIII-1392 се предвижда запазване на съществуващата триетажна сграда с идентификатор 07079.611.113.1, както и нейното пристрояване и частично надстрояване по дворищно-регулационната граница с УПИ ХVII-1393, 1394, на нормативни отстояния от регулационната граница с УПИ I-1391 и на намалени отстояния спрямо сградата НКЦ в УПИ I-1391, запазване на едноетажната сграда с идентификатор 07079.611.113.2 като елемент на плана; в УПИ ХVII-1393, 1394 се предвижда нова застройка със средна височина частично на 4,00 м, 10,00 м, 13,00 м и 14,50 м в режим на свързано застрояване със застройките в съседните УПИ XVI-1398 и XVIII-1392, разположена частично на уличната регулационна граница, при допуснато намалено отстояние на основание чл. 36, ал. 1 ЗУТ между свободната част от новата застройка и съществуващата сграда в УПИ ХVIII-1392; в УПИ ХVI-1398 се предвижда нова застройка със средна височина частично на 4,00 м, 12,00 м и 14,50 м в режим на свързано застрояване със застройката в УПИ ХVII-1393, 1394, на нормативни отстояния от дворищно-регулационната граница с УПИ XV-1399 и на 5 м. от уличната регулационна граница с показатели на застрояване за устройствена зона 5/Ц, в съответствие с допустимите по действащ ОУП, както следва: плътност до 80%, Кинт до 5,0, озеленяване над 20%, задължително паркиране в границите на УПИ, описани в матрица и таблица, съгласно черните, червени и сини линии и надписи върху плана.

С обжалваното решение оспорването срещу заповедта е отхвърлено.

За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбата срещу административния акт е допустима като подадена от лице с правен интерес от оспорването в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ.Ова извод за компетентност на издателя на акта и за спазване на предвидената в закона форма. Излага мотиви за законосъобразност на административния акт поради липса на допуснати съществени нарушения на административната процедура и спазване на материалния закон. Обосновава извод за наличе на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, като се позовава на положения от жалбоподателката подпис върху изготвеното техническо задание и заявлението до органа за изменение на плана на застрояване. Излага съображения, че предвиденото застрояване отговаря на показателите за устройствената зона, в която попадат имотите, по ОУП на град Бургас. В.та за липса на проведено конструктивно обследване на сградата на оспорващата съдът приема за неоснователни, тъй като такова следва да бъде извършено в последващия етап на инвестиционно проектиране на предвиденото с плана строителство. Според решаващата инстанция липсата в проекта на данни за инженерно-геоложки и хидроложки условия също не опорочава производството, доколкото от вещото лице е установено, че имотите не попадат в неустойчиви терени, в близост до които не следва да се строи.

Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Съдът се произнася по допустима жалба, подадена от лице с пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Жалбоподателката е собственик на етаж от масивна жилищна сграда в УПИ XVIII-1392, кв. 91 по плана на ЦГЧ на гр. Б., както и на съответните ид. част от правото на строеж в имота, предмет на одобреното изменение на застроителния план, поради което е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ.

Относимите за спора факти са установени от съда след обстоен анализ на приетите по делото доказателства, вкл. неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

От доказателствата по делото се установява, че по искане на собствениците на трите УПИ, предмет на разработката, подписано и от жалбоподателката, със заповед № 991/23.04.2018 г. на заместник - кмета на О. Б е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП - ПЗ за УПИ XVI-1398, XVII -1393,1394 и XVIII-1392, кв.91 по плана на ЦГЧ - Бургас, имоти с кадастрални идентификатори 07079.611.119, 07079.611.118 и 07079.611.113 по КККР на гр. Б., с което да се предвиди пристройка и надстройка на съществуващата сграда в УПИ XVIII- 1392 и ново застрояване с височина до 5 етажа в УПИ XVI-1398, XVII -1393,1394 на нормативни отстояния към регулационни граници и при съобразяване със застройките в съседни УПИ, с показатели за застрояване в съответствие с допустимите по ОУП за устройствена зона 5Ц: височина до 14,5м., плътност до 80%, кинт до 5.0, озеленяване над 20%. Разрешено е също в съответствие с ПЗ да се изготви и работен устройствен план (РУП) с конкретизиране точни размери и височини на застройките и отстоянията спрямо сгради в съседни УПИ и през улици при отчитане характера на терена съгласно чл.113 ЗУТ. Не се спори, че заповедта по чл. 135, ал. З ЗУТ е влязла в сила.

С административната преписка е представено заявление от 04.02.2019 г., подписано от собствениците на трите имота, включително и от М.Р, с което е направено искане от органа да бъде одобрен приложения проект за изменение на ПУП - ПЗ и РУП. Същата е подписала и техническото задание към представения проект. При тези данни законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че са изпълнени предпоставките на посочената като правно основание в оспорената заповед разпоредба за одобряване изменението на застроителния план по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ - съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях.

Възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на административния акт са неоснователни. Проектът е съгласуван с Министерството на културата по реда чл. 84, ал. 1, ал. 2 във вр. с чл. 83 от ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН), като след това е представен за разглеждане в експертния съвет по устройство на територията към община Б. по реда на чл. 128, ал. 8 ЗУТ. Обсъдено е и е прието за неоснователно внесеното срещу проекта възражение от Р.К, собственик на съседен УПИ.Пта съдържа и становище на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас, че изменението не попада в приложение № 1 и № 2, съответно чл. 92 и чл. 93 ЗООС. Показателите на застрояване, предвидени с проекта съответстват изцяло на показателите за устройствената зона 5/Ц по ОУП на гр. Б., а именно: плътност на застрояване 80% при предвидени от 50% до 100%, Кинт от 5,0, при допустим от 2,0 до 5,0, озеленяване от 20% при предвидено от 20% до 30%.

Извеждането на оспорената заповед с последващ номер след този на заповедта за одобряване на РУП не представлява съществено нарушение на административната процедура по издаването й, доколкото двата акта са от една и съща дата и безспорно изработването им е извършено едновременно, което е допустимо съгласно чл. 113, ал. 5 във вр. с ал. 1, изр. 1 ЗУТ. В случая независимо от издаването на две отделни заповеди - за одобряване изменението на застроителния план и за одобряване на работен устройствен план за конкретизиране на намалените отстояния в хипотезата на чл. 36, ал. 1 ЗУТ, то втората, макар и с предходен номер, е постановена в резултат на одобрената с първата устройствена промяна, а не обратното, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. В първоинстанционното производство е оспорена единствено заповедта, касаеща изменението в застроителния план, но не и тази за одобряване на РУП. Съгласно чл. 113, ал. 2 ЗУТ с РУП се конкретизира действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота - ал. 4 на същата разпоредба. Затова преценката за изпълнението на нормативните предпоставки за изработване на РУП, вкл. относно трайността на заварените сгради и изискващите се най-малки разстояния между тях и сградите в съседните урегулирани поземлени имоти е допустима, когато същата е оспорена по съдебен ред. Същата обаче не е предмет на производството пред първоинстанционния съд. Независимо от това по делото не се установява неспазване на изискванията по чл. 36, ал. 1 ЗУТ. В случая изменението на ПУП - ПЗ е одобрено при намалени отстояния на това основание между предвиденото пристрояване и надстрояване на съществуващата триетажна жилищна сграда в УПИ XVIII-1392 спрямо сградата НКЦ в съседния УПИ I-1391, както и между свободната част от новата застройка в УПИ XVII -1393,1394 и съществуващата сграда в УПИ XVIII-1392. В този смисъл е правилен изводът на съда, че липсата на извършено конструктивно обследване на триетажната масивна сграда в УПИ ХVIII-1392 не представлява неспазване на процедурата по издаване на заповедта за одобряване изменението на застроителния план. Посочените нарушения на разпоредбите на чл. 47, т. 7 и т. 8 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове не са налице, доколкото същите визират данни за състоянието на наличния сграден фонд в имотите, а не изискват предварително извършване на конструктивна оценка с оглед предвиденото застрояване, доколкото такова следва да се осъществи в последващия етап на инвестиционното проектиране при изготвяне на техническия инвестиционен проект.

Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Като фактически основания в акта са посочени заявления № 94-01-5986/16.02.2018 г. и № 94-01-5986 (1)/10.04.2018 г., въз основа на които е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПЗ на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Относимото заявление № 94-01-4103/04.02.2019 г., с което е инициирано производството по издаване на процесната заповед, е част от административната преписка и посочването на различно такова в мотивната част на акта не съставлява съществено нарушение на формата му и на предвидената процедура, доколкото се касае за техническа грешка, наличието на която не опорочава даденото съгласие за изменение на ПУП-ПЗ от жалбоподателката, нито води до извод, че същото е отпаднало. По делото няма данни и не се твърди, че подписите върху приложените като част от административната преписка заявления не са положени от нея.

Неоснователни са и възраженията на касационната жалбоподателка за допуснати нарушения в процедурата поради липсата на съгласие от нейна страна за подаване на заявления за съгласуване на проекта с РИОСВ-Бургас и за такова до община Б. по повод изпълнение на дадените от административния орган указания за допълнителна обосновка за отстоянията между застройките в отделните имоти. Представянето от заявителите на изброените актове са междинни, част от процедурата по издаване на окончателния, подлежащ на обжалване такъв за одобряване на окончателния проект за изменение на ПУП-ПЗ.Стелно, подаването на заявления в хода на производството, към които се прилагат допълнителни доказателства, не изисква подписването им от всички заинтересовани лица, доколкото с тях се отстраняват установени от органа несъответствия и се изпълняват указанията му. След като жалбоподателката е дала съгласие по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и това съгласие за извършване на процесната промяна не е оттеглено изрично от нея, то не е необходимо за издаването на всеки един документ и представявето му пред органа, да се дава ново нарочно съгласие от всички заявители. Затова фигурирането в тях като искател на един или част от собствениците на засегнатите имоти, предмет на одобреното изменение, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От значение за правилното приложение на материалния закон е заявеното съгласие за извършване на исканата промяна, което противно на твърденията на касатора е налице, след като до органа са подадени заявления с положен и от нея подпис, с които изрично е направено искане за одобряване на ПУП - ПЗ съгласно приложения проект. В становището си ОЕСУТ на община Б. приема проекта със забележки за необходимост от описване на височините на сградите, които се запазват от плана и прецизиране на точно определените намалени отстояния, с обосноваване отстоянията към дъно на застройките в УПИ ХVI-1398 и УПИ ХVII-1393, 1394. С изпълнението им не се изменя съдържанието на внесения проект, поради което не може да се приеме твърдението на жалбоподателката за одобряване на изменение в различен вид от заявения. Предвиденото по техническото задание се различава като параметри от окончателно одобреното такова само по ограниченията в резултат от съгласуването на проекта с Министерството на културата по реда на чл. 83 и чл. 84 ЗКН, като е променен характерът на покрива и е изравнена кота корниз на сграда с идентификатор 07079.611.113.1 в УПИ ХVIII-1392 с тази на единичната недвижима културна ценност в съседния имот, а застрояването е отдръпнато спрямо страничната регулационна линия. Извършените корекции намаляват обема на заявеното първоначално надстрояване, което от една страна страна не променя съществено предвиденото с проекта надстрояване, а от друга - ще доведе до намаляване на конструктивното натоварване на съществуващата триетажна сграда, в какъвто смисъл са и основните възражения на касатора.

Предвид изложеното заключението на съда за съответствието на процесната заповед с материалния закон е правилно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От първоинстанционния съд е извършена цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК. Обжалваното решение е надлежно мотивирано с излагане на фактически и правни изводи, поради което отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Обсъдени са всички възражения, направени от жалбоподателката и са изложени аргументирани съображения за тяхната неоснователност.

С оглед изложеното не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане от ответниците К.Л, М.Л и А.В за присъждане на разноски, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да им заплати такива, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, както следва: на К.Л и М.Л в общ размер на 360 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.03.2021 г., а на А.В - в размер на 500 лева съгласно списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 17.09.2020 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 978 от 31.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2584/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА М.Р, [ЕГН] да заплати на К.Л, [ЕГН] и М.Л, [ЕГН] направените разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.

ОСЪЖДА М.Р, [ЕГН] да заплати на А.В, [ЕГН] направените разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.