Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП срещу Решение № 532/16.12.2020 г., постановено по адм. дело № 388/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, с което по жалба на „Булнет“ ЕООД е отменен Ревизионен акт № Р-22001419003638-091-001/22.01.2020 г., издаден от органи по приходите и потвърден с Решение № 671/27.04.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, с което на дружеството са установени задължения за ДДС в общ размер на 19 413,06 лв. и лихви в размер на 6 521,04 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците „Би Си Груп“ ЕООД, „Ем Ей Ви 75“ ЕООД, „К. М“ ЕООД, „БМ Билд“ ЕООД, „Г.М 2010“ ЕООД, „Сентопал 89“ ЕООД, „М.Ц 84“ ЕООД, „М. Т 2016“ ЕООД, „Ес Пи Ес Консулт – 1980“ ЕООД, „М С. Ф“ ЕООД, „И. Т – Панов 79“ ЕООД и „Д.Тг 95“ ЕООД.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решаващият съд необосновано е оставил без уважение искането на касатора за откриване на производство по чл. 193 ГПК за оспорване подписите по процесните фактури, като по този начин е допусната грешка при разпределяне на доказателствената тежест. Неправилно съдът е приел доставките по спорните фактури за действително осъществени, измествайки спора от това дали предходните доставчици по веригата са разполагали с кадрова, техническа и материална обезпеченост в посока дали стоките са реализирани впоследствие. Счита, че експертизата по делото не е достатъчна, за да бъде доказана реалност на доставките, тъй...