Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 107, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Полипласт – Мараджиев“ ЕООД, гр. С.ки, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Р.М, чрез адв.. И и адв.. Д, против Решение № 51 от 08.01.2021 г., постановено по адм. дело № 1774/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 282 от 13.04.2020 г. на органи на „МДТ – събиране и контрол“ при община Р., частично потвърден с Решение № 171 от 16.06.2020 г. на началник отдел „Местни данъци и такси“, относно допълнително определени дължими суми за ТБО за компонента чистота на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за периода 2016 г. – 2019 г.

Касаторът поддържа, че оспореният съдебен акт е неправилен, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че местоположението на имотите извън строителните граници на населеното място е без значение за дължимостта на ТБО, както твърди, че общината не е предоставяла услугите по местонахождение на имотите. Иска отмяна на решението на АС – Пловдив и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения АУЗД, ведно с присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – началник отдел "Местни данъци и такси" при О. Р, в писмено становище и в съдебно заседание, чрез адв.. М, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението...