Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП) като правоприемник на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), закрита с § 81, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗХ (ЗАКОН ЗЗД ХАЗАРТА) (ДВ, бр. 69 от 2020 г.), срещу Решение № 310 от 18.01.2021 г. по адм. дело № 7613/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 83 от 14.07.2020 г. на Държавната комисия по хазарта, с което по отношение на „Еврофутбол“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище гр. С. е приложена принудителна административна мярка – окончателно отнемане на лиценз за организиране на хазартни игри за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за който е издадено Удостоверение № 000030-1215/05.02.2020 г.

В касационната жалба има оплаквания, че съдебното решение е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, като касационната инстанция отхвърли жалбата срещу административния акт.

Ответникът - „Еврофутбол“ ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на обжалване пред административния съд е Решение № 83 от 14.07.2020 г. на Държавната комисия по хазарта, с което по отношение на „Еврофутбол“ ООД ЕИК[ЕИК] със седалище гр. С. е приложена принудителна административна мярка – окончателно отнемане на лиценз за организиране на хазартни игри за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за който е издадено Удостоверение № 000030-1215/05.02.2020 г.

В хода на съдебното производство ДКХ е закрита, при което на основание § 85, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗХ (ЗАКОН ЗЗД ХАЗАРТА) (ЗХ) (ДВ, бр. 69 от 2020 г.) в закрито заседание съдът е конституирал като ответник НАП в качеството й на правоприемник на ДКХ.

С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил обжалвания административен акт, като е съобщил решението на НАП.

Така постановеното съдебно решение е валидно, но недопустимо.

Съгласно § 81, ал. 1 ПЗР към ЗИД ЗХ (ДВ бр. 69 от 04.08.2020 г.), Държавната комисия по хазарта се закрива, като съгласно ал. 4, активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на закритата Държавна комисия по хазарта преминават към Националната агенция за приходите.

Разпоредбата на § 85, ал. 2 ПЗР към ЗИД ЗХ предвижда, че процесуалното представителство по висящи спорове на Държавната комисия по хазарта се осъществява от Националната агенция за приходите, като извършените процесуални действия се запазват.

Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал оспорения акт. Разпоредбата на чл. 153, ал. 2 АПК предвижда, когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните по делото служебно.

В случая органът, овластен с компетентността да издава същите актове, в съответствие с чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ, е изпълнителният директор на НАП, поради което същият е следвало да бъде конституиран като страна в съдебното производство. Целта на законодателното решение в § 85, ал. 2 ПЗР към ЗИД ЗХ се изчерпва със създаване на гаранции и яснота относно процесуалното представителство по висящите съдебни дела. Тази разпоредба има значение само за процесуалното представителство по висящите спорове на закритата ДКХ, но не и за процесуалната легитимация на страните. Следва изрично да се посочи, че това законодателно решение не може да доведе до изключение от приложението на правилата на АПК за определянето на страните в съдебното производство. Това, че НАП е правоприемник на активите, пасивите, архивът, както и на другите права и задължения на закритата ДКХ - § 81, ал. 4 ПЗР към ЗИД ЗХ, не е равнозначно на правоприемство в административния процес. И.а от законодателя корелация между Националната агенция за приходите и Държавната комисия по хазарта следва да се тълкува само с оглед качеството юридическо лице на съответната администрация, а не с оглед качеството на ДКХ на колективен административен орган, каквото качество НАП няма нито съгласно устройствения нормативен акт, който регламентира статута, устройството и дейността й - ЗНАП (ЗАКОН ЗЗД НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗЗД ПРИХОДИТЕ), нито съгласно специалния закон - ЗХ (ЗАКОН ЗЗД ХАЗАРТА).

При тази законодателна промяна, надлежен ответник в съдебното производство е изпълнителният директор на НАП, който е носител на административното правомощие. Със закриването на ДКХ приложение намира разпоредбата на чл. 153, ал. 2 АПК и първоинстанционният съд е следвало да конституира като ответник по делото изпълнителния директор на НАП, на когото е възложена властническата компетентност, а не агенцията - юридическо лице. Изхождайки от предмета на спора и страните в административното правоотношение, ответник в съдебното производство по обжалване на процесния акт е надзорният орган, комуто принадлежи правомощието за издаване на актовете от вида на процесния. НАП в качеството й на юридическо лице, правоприемник на активите, пасивите, архивът, правата и задълженията на закритата ДКХ, не е пасивно легитимирана да участва в производство по спор за законосъобразност на акт, който няма компетентността да издава. Иначе казано - ответник в съдебното производство следва да е административният орган, а не администрацията.

Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира като ответник изпълнителният директор на НАП, който е органът, овластен да издаде решението по чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ, с чието участие да проведе съдебното производство, при спазване и на съответните правила, обезпечаващи валидно процесуално представителството на страната.

Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 310 от 18.01.2021 г. по адм. дело № 7613/2020 г. на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.