О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3805
гр. София, 25.07.2025 год.
Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като изслуша докладваното от съдия Р. Б. гр. дело № 1282 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Е. Д., против решение № 16 от 09.01.2024 г. по гр. дело № 1842/2023 г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение по гр. дело № 10466/2021 г. на Варненски районен съд е постановено друго за отхвърляне на предявения от нея против О. А. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушение на закона (чл. 79, ал. 1 ЗС и чл. 19 ЗСПЗЗ) и необоснованост, тъй като въззивният съд не е извършил преценка на всички доказателства и доводи относно осъществяваното от нея давностно владение от пролетта на 2005 г. и доказателствената сила на акта за общинска собственост, който при недоказване на собствеността на общината води до неприложимост на забраната по чл. 86 ЗС. Иска отмяна на решението. Претендира разноски.
Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като навежда недопустимост и очевидна неправилност на решението съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК и наличието на допълнителното основание, регламентирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с поставяне на следните правни въпроси: 1. Кои имоти попадат в приложното поле на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, и 2. Доказателствената тежест при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост при позоваване на придобивна давност за такъв имот. Очевидната неправилност е обоснована с неправилно тълкуване и прилагане на чл. 79, ал. 1 ЗС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
В законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба О. А. е подал отговор, в който излага съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани в изложението, констатира следното:
Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от М. Д. против О. А. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване, че общината не е собственик на имот пл. № 132 по КП от 1990 г. на местността „П.“ в землището на [населено място], общ. А., обл. В., с площ от 690 кв. м., постановено след определение № 202 от 14.02.2023 г. по гр. дело № 230/2023 г. на ВКС, II г. о., въззивният съд е приел, че процесният имот, който до 1991 г. е попадал в зона за земеделско ползване като терен, негоден за машинна обработка от ТКЗС, а след това в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, е имал характер на земеделска земя – лозе, до създаването на селищно образование (СО) „Черноморска панорама“ през 2000 г., с което същият е придобил статут на урбанизирана територия. Установено е от представеното удостоверение № 1644 от 30.10.1989 г. и списък на ползвателите на имоти от СО „Черноморска панорама“, че имотът е предоставен за ползване на Д. Н. и че е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ. Имотът по проекта на плана на новообразуваните имоти (ПНИ), а след това и в одобрения ПНИ със заповед на областния управител на [населено място], обн. - ДВ, бр. 58 от 07 юли 2023 г., попадал в новообразувани имоти ** и **, за които като собственици са вписани Й. Н., Н. А., О. А. и С. Й., физическите лица от които са подали заявление за възстановяване на собствеността и имат издадено решение, а за общината е съставен АЧОС № 6956 от 12.02.2021 г., а след ПНИ – АЧОС № 7412 от 05.10.2023 г. Изложени са съображения, че собствеността на процесния имот като такъв по чл. 10 ЗСПЗЗ е подлежала на възстановяване по предвидената в закона административна процедура, като е проведена такава за част от имота, а останалата част от имота (400 кв. м) представлявала остатъчен фонд по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, в приложното поле на която норма се включвали както земите, които са подлежали на възстановяване (т. е. попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ), но незаявени за реституция в предвидените в закона срокове, така и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на пар. 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че за нея общината е придобила собствеността, тъй като не е налице възстановяването й на собствениците на земеделската земя и придобиване на собствеността от ползвателя на имота или неговите наследници, и за ненастъпило придобиването на собствеността на имота от ищеца М. Д. (сега касатор) въз основа на осъществявано от нея давностно владение в продължение на 10 години по чл. 79, ал. 1 ЗС - в случая от 2005 г. до 16.07.2021 г., поради действието на нормата на пар. 1 ПЗР на ЗДЗС, която предвижда спиране течението на придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост от 31.05.2006 г. Последната е обявена за противоконституционна с решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. дело № 16/2021 г. на КС, обн., ДВ – бр. 18 от 04.03.2022 г., но с действие занапред, поради което при твърдение за завладяване на имота от пролетта на 2005 г., придобивната давност за процесния имот не е текла в периода от 31.05.2006 г. до 16.07.2021 г. и не е изтекъл необходимият за придобиване на имота давностен срок за придобиване на собствеността на имот пл. № 132. Така е приел предявеният отрицателен установителен иск за неоснователен.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни изводи не са налице поддържаните в изложението към касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Според тълкувателните разяснения, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Въпросът за приложното поле на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение, поради което същият не осъществява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. За да отхвърли отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет предоставена за ползване земеделска земя с акт по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивният съд е изложил съображения за характера на процесния имот като земеделска земя към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и като подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, провеждането на процедура за възстановяване на собствеността върху част от него, започнала със заявление на лица по чл. 10 ЗСПЗЗ, и липсата на подадено заявление за останалата част (400 кв. м), за която не е налице и трансформиране на предоставеното с акт по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ право на ползване на ползвателя, записан в плана от 1990 г., или неговите наследници, поради което е приел включването й във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. придобиване на собствеността й от общината. Защитата по предмета на спора за собственост, въведен от ищеца М. Д. с извеждане на правния й интерес от иска с придобиване на собствеността на процесния имот въз основа на осъществявано давностно владение от 2005 г., неоснователно оспорвано от общината с твърдения за придобиване на собствеността със съставяне на АЧОС, препятстващо възможността й за снабдяване с констативен нотариален акт, е осъществена от ответника и чрез въвеждане на твърдения с отговора на исковата молба за предоставяне на имота като земеделска земя за ползване с акт по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и за включването му по проекта на ПНИ и в имоти, съществували преди кооперирането, само за част от които има подадено заявление за възстановяване на собственост, очертаващи и условията на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, и за формиране на извод за което са дадени указания и в отменителното определение по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Именно така изложените фактически твърдения на страните и наведени от тях доводи и възражения в предмета на спора за собственост върху процесния имот са разгледани и по тях се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, поради което доводите на касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за произнасяне в нарушение на чл. 7 и 8 ГПК извън наведените от ответника твърдения не съответстват на данните по делото за поддържаните от страните позиции и предприета защита по въведения спор за собственост. Основната функция на съда е да осигури прилагането на закона в изпълнение на основополагащия в процеса принцип за законност по чл. 5 ГПК и тази му дейност не е обусловена от волята на страните, поради което за съда не съществуват ограничения при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, каквато в настоящия случай е приетата от въззивния съд норма на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ (тълкувателните разяснения, дадени в мотивите към т. 1 и 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). А и нормата чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, посочена в поставения въпрос, е ясна и не съдържа изключения. Тази законова норма предвижда самостоятелен способ за придобиване по закон право на собственост от общината върху земеделски земи, които не принадлежат на държавата, граждани и юридически лица, и тълкуване за приложимостта й се съдържа в съдебната практика (решение № 60121 от 13.01.2022 г. по гр. дело № 119/2021 г. на ВКС, II г. о., решение № 41 от 26.05.2022 г. по гр. д. № 3705/2021 г. на ВКС, II г. о.).
Липсва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по въпроса за доказателствената тежест при отрицателния установителен иск за собственост при извеждане на правния интерес с позоваване на придобивна давност на право на собственост на имота. Разрешението на този въпрос е дадено в задължителните постановки на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. Такъв интерес за ищеца е налице, когато заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдените от двете насрещни страни по производството вещни права върху един и същ обект на собственост, като в последния случай доказването от ищеца, че спорното право му принадлежи, е въпрос на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасяне по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот (решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. дело № 4705/2015 г. на ВКС, II г. о., определение № 427 от 12.12.2013 г. по ч. гр. дело № 3593/2013 г. на ВКС, II г. о.). Въззивният съд е действал в съответствие с така дадените разрешения, свързани с доказателствената тежест при отрицателния установителен иск, като въз основа на преценка и анализ на събраните доказателства, е извел извод за доказване на придобивното основание по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ на ответната община и за неоснователност на наведеното от ищеца М. Д. (сега касатор) придобиване на собствеността чрез осъществявано от 2005 г. давностно владение, обосноваващо не само правния й интерес, но и представляващо правопогасяващо възражение срещу придобивното основание на общината, по което възражение именно тя носи доказателствена тежест. Несъгласието в изложението към касационната жалба относно изводите на въззивния съд за включване на имота като предмет за кооперативно земеползване и подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ при обсъждане на събраните доказателства и условията по чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, са доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, разглеждането на които е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Не е налице несъответствие на дадените в обжарваното решение разрешения и с посочените и приложени към изложението решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които са и неотносими към предмета на спора за собственост с търсена защита по отрицателен установителен иск. С посочените решения не е разглеждан спор за собственост на земеделска земя, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и с предоставено за нея с акт по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ право на ползване, респ. с непредявени реституционни претенции и представен по делото акт за общинска собственост.
Не е налице и посоченото от касатора основание на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да е налице очевидна неправилност на решението е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличие на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. Решението не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони (такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл), нито извън тези закони (въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, въззивният съд е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗСПЗЗ, ЗОбС и ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Не са налице и останалите основания на чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмен вид и е подписано, и изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Решението е постановено и по редовна искова молба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането й.
В заключение касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този резултат право на разноски има ответникът, на който на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК следва да се присъди сумата от 150 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на В г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 16 от 09.01.2024 г. по гр. дело № 1842/2023 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Е. Д. да заплати на О. А. на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК сумата от 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по производството пред касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.