Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесулания кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) – гр. С. срещу Решение № 1133/23.02.2021г., постановено по адм. дело № 4719/2020г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на С.Г – Димитрова е отменено Решение № 9/28.04.2020г. на Директора на ТД на НАП – гр. С. и потвърдения с него отказ относно коригиране на вида на осигуряването на лицето, обективиран в писмо изх.№ 10-94-18-103/10.04.2020г. на Директора на офис „Център“ при ТД на НАП – гр. С.. Преписката е изпратена на Директора на офис „Център“ при ТД на НАП – гр. С. за изпълнение на указанията по тълкуването и приложението на закона. Наведените в касационната жалба възражения относно неправилно приложение на нормите на чл.1, ал.2 и ал.3 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) са относими към основанията за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения индивидуален административен акт.

Ответникът – С.Г – Димитрова, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, установи следното:

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на С.Г – Димитрова срещу Решение № 9/28.04.2020г. на Директора на...